Определение № 93 от 08.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3780/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Хрисома“ ООД, гр. София, чрез пълномощника му адвокат К. М., против решение № 2676 от 29.04.2020 г., постановено по гр.д. № 6524 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав, с което е потвърдено решение от 2.06.2016 г. по гр.д. № 5717/2004 г. на Софийски районен съд, 38-ми състав за уважаване на предявения от БКС „Средец“ АД, гр. София против „Хрисома“ ООД, гр. София Л. Б. К., Р. Н. К., Р. Б. И. К., А. И. К. и Д. И. К. /последните четирима конституирани на мястото на починалия в хода на производството И. К./ установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 ГПК-отм по отношение на 170 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 291 кв.м., с номер по предходен план 23 от кв.398 по плана на [населено място], парцел *, която част се намира в поземлен имот стар пл. № *, парцел *, кв.398 по плана на [населено място], местност „Ц.“, който имот е описан на скица три към съдебно-техническата експертиза от 9.02.2015 г., приподписана от съда и считана за част от решението, по букви и цифри Н-О-Х-Р-4-5-Ц-6-Н със зелен пунктир и зелен надпис. БКС „Средец“ АД, гр. София е подало, чрез пълномощника си адвокат В. Б.-И., писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл.109 ЗС, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че с искова молба вх.№ 15671/18.06.2004 г., изменена по молба от 26.03.2007 г. и от 15.05.2009 г. БКС „Средец“ АД претендира установяване собствеността му на процесния имот и отмяна на основание чл.431, ал.2 ГПК-отм. на издадения в полза на И. К. и Л. Б. К. констативен нотариален акт за собственост № 98, том І, рег. № 2075,дело 91/06.04.2004 г. на нотариус Е. К. и издадения в полза на „Хрисома“ ООД, гр. София констативен нотариален акт № 116, том ІІ, рег. № 5668, дело № 285/2004 г. на нотариус В. М.. Ищцовото дружество е основало претендираното право на собственост на твърденията, че е правоприемник на „БКС Средец“ ЕООД; че процесния имот бил включен в имуществото на ЕООД на основание на решение № 1 по Протокол № 43/1991 г. на ВрИК на ОбНС-Средец и това било отразено и в АОС № 227/1998 г.; преобразуването било вписано със съдебно решение от 30.01.1992 г. Посочило е, че за БКС „Средец“ ЕООД на 25.11.1998 г. било публикувано решение за приватизацията му чрез продажба на 75% от дяловете му; процедурата приключила на 14.04.1999 г. със сключване на договор за продажбата им, като търговското помещение, предмет на първоначалната искова молба, било отдадено под наем от ищеца на 20.01.2003 г. и спорът възникнал след като наемателят получил покана за доброволно изпълнение на 02.06.2004 г. за предаване на имота на ответниците по изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание - заповед № РД-57-00/14.01.2004 г. на областен управител за деактуване на имота и предаването му на ответниците на основани на която бил съставен констативния нотариален акт № 98/2004 г. - по дело 02591/2004 г. на СРС, 62-ри състав, но заповедта била недействителна, защото имот не бил държавен, а бил на ищеца. Собственик бил и на магазина на партера на четириетажната сграда, построена в имота на същите основания, но сградата погинала. Ответниците били признати за собственици на 195/300 ид.ч. от сградата по решението на СГС дело № 4256/1999 г., а не на цялата сграда и на земята, заповедта на областния управител и удостоверението от 2004 г. били издадени от некомпетентен орган и незаконосъобразни. Интересът от иска срещу „Хрисома“ ООД произтича от прехвърлянето на имота от И. и Л. К. на „Хрисома“ ООД преди увеличението на иска. Сделката от 15.07.2010 г. била нищожна и не им била противопоставима, защото е сключена след вписване на исковата молба по делото, по същите причини констативния нотариален акт № 48/2009 г. не установявал правата на „Хрисома“ ООД върху имота. „Хрисома“ ООД е оспорило иска с твърдения, че едва с обнародването на решението за регистрирането на БКС „Средец“ ЕООД съобразно чл.6 ТЗ е настъпила трансформация на собствеността, тоест от 31.03.1992 г., а преди това имотът е бил общинска собственост, а не на ЕООД и съответно с влизане в сила на ЗВСОНИ на 25.02.1992 г. е настъпил реституционния ефект по отношение на Л. и И. К.. С определение от о.с.з. от 10.11.2006 г. районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че магазин на партера на четириетажна сграда посочен в исковата молба е разрушен. Съдът е констатирал и, че по делото е прието влязло в сила на 12.06.2000 г. решение от 19.04.2000 г. по дело № 4256/1999 г. на СГС, ІІ-Г състав, с което е отменено решение от 17.07.1996 г. на СРС, 46-ти състав по дело 8829/1994 г. в частта по иска по чл.108 ЗС и е постановено решение, с което е признато за установено по отношение на Столична община, че Я. Б. К. и И. Б. К. са собственици на 195/300 ид.ч. от четириетажна масивна жилищна сграда в [населено място], [улица], с общо пространство от 170 кв.м. от които застроени са 150 кв.м., а останалите – в дворно място зад самото здание и Столична община е осъдена да им предаде владението на имота. Посочено е, че ищците са наследници на акционери в прекратено дружество „Байт“ притежавали 195 от 300 акции и по реда на ЗВСОНИ са си възстановили идеална част от съответстваща на правата на наследодателите им към прекратяване на дружеството; имотът бил апортна вноска в него срещу която били получени акции; имот е бил отчужден по ЗОЕПГНС през 1949 г. срещу което са получени облигации, като собствеността се възстановила на основание на чл.1, ал.1 вр. с чл.3, ал.2 ЗВСОНИ. С решението е посочено, че иск за останала част за 105/300 ид.ч. иск е отхвърлен с влязло в сила решение, въззивна проверка на което е направена по дело № 5047/1996 г. на СГС, ІІ-А отд., оставено в сила от ВКС, ІV-то Г.О. с решение по дело № 611/1999 г. Разглеждайки довод за недопустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд го е счел за неоснователен, като е посочил, че действително първоначално искът е бил предявен за ид.ч. от земята, за магазин в партера на 4-етажна сграда и само срещу Л. и И. К. но с молби от 10.11.2006 г., от 26.03.2007 г. и от 15.05.2009 г., е поискано уточнение и изменение на иска, уточнението за 1/2 ид.ч. от земята е допуснато в СРС с определение от 11.11.2006 г., а увеличение на размера му – за цялата земя е допуснато от ВКС с Определение № 385 от 22.10.2007 г. по ч.гр.дело № 1802/2007 г., новият ответник „Хрисома„ ООД ответник е конституиран с определение от 15.05.2009 г. Счел е и, че решенията, постановени по дело № 8829/1994 г. по описа на СРС, дело № 5256/1999 г. на СГС, ІІ-Г отд. и дело № 5047/1996 г. на СГС, ІІ-А отд. не водят до недопустимост на предявените искове, тъй като страните по двете дела са различни, а и делото на СРС е от 1994 г., когато се твърди от ищеца, че вече е бил собственик на процесния имот, тоест обстоятелството, че Столична община е била страна по иска по чл.108 ЗС по делото от 1994 г. не разпростира силата на пресъдено нещо на постановеното решение и спрямо ищеца. Въззивният съд е квалифицирал предявения иск по чл.124 ГПК вр. с чл.77 ЗС вр. с чл.17а ЗППДОП (отм) и чл.1 ПМС № 201/1993 г. вр. с чл.61 ТЗ - положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот, придобит при преобразуване на общинско предприятие в еднолично търговско дружество с общинска собственост, което е било приватизирано. Посочил е, че при така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че процесният имот е бил държавна/общинска собственост, която е била предоставена за стопанисване и управление на Общинска фирма „БКС“Средец“, преобразувана в БКС Средец“ ЕООД по реда на ЗППДОбП-отм., дялове от което в последствие са продадени с договора за приватизационна продажба В тежест на ответниците при така депозирания отговор е да докажат че те са собственици на имота на основание на чл.1 ЗВСОНИ, че прехвърлянето на имота на ищеца попада в хипотезата на чл.1, ал.2 ЗВСОНИ, че преди да изтече срока по § 6 ЗППДОбП (отм) са подали заявление до органа по чл.3 от същия закон. Посочил е, че доколкото по делото са представени Акт № 822 от 19.04.1949 г. за завземане на имота, бивша собственост на „Байт“ АД и д-р Б. Я. К., за държавен на четириетажната сграда и дворно място от 170 кв.м. /предадени на Софжилфонд“/ и актове за общинска собственост № 227/20.10.1998 г. и № 329/17.12.1998 г. /отменен със заповед на областния управител № РД-15.009/2004 г./, сочещи че имотът е бил държавна собственост, а впоследствие общинска собственост, но същевременно са представени и нотариални актове, сочещи правото на собственост на ответниците по исковете, то в тежест на всяка една от страните по делото е да докаже основанието, на което се е породило правото и на собственост върху имота. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП (отм.) при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставеното за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Разпоредбата е приложима и за общински предприятия по аргумент от чл.9 ЗППДОбП (отм). Съгласно разпоредбата на чл.1 от Постановление на МС № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуване, преобразуване, приватизация на държавни предприятия (ПМС 201/1993 г.), при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху недвижими имоти, които са били предоставени на предприятието за стопанисване и управление на тези предприятия, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. Този фактически състав за придобиване право на собственост следва да се приеме за приложим и в хипотеза в която държавно имущество, в процеса на диференциация като общинска собственост, е останало собственост на съответната община при конкуренция с претендирани права на собственост от страна на преобразувано общинско предприятие в търговско дружество - арг. на чл.9 ЗППДОП (отм.), който прилага един и същ режим на двете групи предприятия при приватизацията им. (за този извод съдът се е позовал на практиката на ВКС по решение № 152/14.01.2020 г. по гр.д. № 1037/2019 г., ІІ-ро гр.о.). С тези разпоредби е уредено специално основание за придобиване на собственост. Фактическия състав на този придобивен способ включва няколко елемента, при наличието на които вещно-транслативният ефект настъпва по силата на акта на преобразуване на предприятието в търговско дружество и то от момента на възникването на това търговско дружество. Тези предпоставки са следните: вещта да е държавна/общинска собственост; вещта да е предоставена за стопанисване и управление на държавно/общинско предприятие; с акта за преобразуване на това държавно/общинско предприятие да не е изключено преминаването на собствеността върху вещта в търговското дружество. Не е необходимо за преминаване на собствеността да се извършват други действия, включително и осчетоводяване, заприходяване в баланс и др. Правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП (отм), респ. в чл.1 ПМС № 201 от 25.10.1993 г е уредено в разпоредбите на чл.39, ал.2 и чл.42 от Правилника за организация на стопанската дейност /ПСД/-отм. и чл.2 от Наредбата за държавните имоти /НДИ/ от 1975 г.-отм.. То е право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на собственост върху имота, като владее, ползва и се разпорежда с тях в съответствие с предмета на своята дейност, плановите задачи и предназначението на имота, в пределите на закона и за своя и на държавата сметка, в свой и на държавата интерес. Предоставянето за стопанисване и управление се осъществява с административни актове, които при образуване на предприятието или след това посочват имуществото, с което ще се извършва стопанската дейност и което се предоставя за осъществяването й. При спор за собственост няма пречка предоставянето за стопанисване и управление да се докаже чрез самият акт, с който е предоставено това имущество, но и с косвени доказателства – актове за държавна собственост, в които изрично е посочено, че имуществото е предоставено за стопанисване и управление на предприятието; разделителни протоколи; имотни ведомости; записвания в инвентарни книги на държавното предприятие и др. Осчетоводяването или отразяването в инвентарна книга или друг подобен регистър не е елемент от предоставянето за управление и стопанисване, то не поражда право да се стопанисва/управлява, нито поражда право по чл.17а ЗППДОбП (отм.). Осчетоводяването, заприходяването в баланса е само косвено доказателство за факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление. (В този смисъл т. 2г от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2012014 г. на ОСГК на ВКС). Съдът е приел, че по делото не се спори, а и от приетия неоспорен от страните Акт № 822/1949 г. и заключения по съдебно-техническата експертиза, се установява, че четириетажната сграда на [улица] дворното място върху която е построена с площ от общо 170 кв.м. са били отчуждени по реда на ЗОЕПГНС от „Байт“ АД и д-р Б. Я. К., като имотът е бил предоставен на Софжилфонд и към 2006 г. сградата е била разрушена. Счел е за установено по делото, че сградата е била четириетажна: партерен етаж на площ от 141 кв.м. с магазини, отделно три жилищни етажа със стаи, както и таванско-складово помещение, като партера и етажите били с почти еднаква площ /приетите по делото и неоспорени от страните заключения по единична и тройна съдебно-техническа експертиза, проекти на сградата, АДС 822/1949 г./. Действително, вещите лица са посочили, че сградата е разрушена и не могат да установят при оглед от какво се е състояла, същевременно по проектите по делото не можело да се установи дали те реално са изпълнени. Доколкото, обаче, в Акта за завземане от 1949 г. сградата е описаната като такава с общо 4 етажа: два магазина, а на следващите три етажа стаи и санитарни помещения и след като по делото не се твърди и не се установява сградата да е била променена, съдът е приел за установено че построената на ул. А.“ 39 сграда е била с партерен и три жилищни етажа, отделно и таванско складово помещение. Установил е от приетото по делото основно и допълнителни заключения на в.л.Д. по съдебно-техническата експертиза, че процесния имот попада в обхвата на земята, описана в АДС № 822/1949 г., АОС 227/1998 г., в нотариалните актове № 98, том І, рег. № 2075, дело № 91/06.04.2004 г. и нотариален акт № 48, рег. № 16709, дело № 631/2009 г. Вещото лице е било категорично в извода си, че за кв.398, м. „Ц.“ София е имало одобрен кадастрален и регулационен план през 1947 г., на 19.10.1959 г. е одобрен регулационен план за този квартал, като парцел * обхваща имоти с пл. № *,*,*,* без да има граница между имоти * и *, тези два имота не били самостоятелни, а се преливали, дворното място на [улица] от 170 кв.м. и построената в него сграда на 4 етажа попадали в обхвата на имотите № * и № *, като по плана от 2008 г. попадали в имот пл.№ * с идентификатор ***. Изводите вещото лице е обосновало с проверки в СО, ДАГ, документи по делото, обосновани са с проследяване на кадастрални и регулационни планове, тези изводи съдът е счел, че не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства и ги е кредитирал изцяло като верни и задълбочени. Приел е, че въз основа решение на Столичен народен съвет и ИК на ОбНС-Средец, с решение по ф.д. № 1136/1989 г. на СГС от 01.08.1989 г. е регистрирана Общинска фирма БКС“Средец“ по Указ за стопанската дейност № 56/1989 г., която фирма е поела активите и пасивите към този момент на прекратеното предприятие БКС“Средец“-Благоевски район. Актът за преобразуване е взет от компетентен орган, като той сочи имуществото, което се предоставя за управление и стопанисване по определяем начин - препращайки към баланса на активите и пасивите на прекратеното предприятие, неговите права и задължения. С решение на Общински Народен съвет по протокол № 43/05.11.1991 г., решение по ф.д. № 27308/1991 г. Общинска фирма „БКС Средец“ е преобразувана в ЕООД, като имуществото, включително това, което е предоставено за стопанисване и управление е преминало към новообразуваното дружество с общинско имущество. Дружество е регистрирано с решение от 30.01.1992 г., обнародвано на 31.03.1992 г. Съдът е счел, че преди възникване на новорегистрираното ЕООД предоставените на общинската фирма за управление и стопанисване имоти са били общинска собственост. Посочил е, че това е така, защото общинската фирма „БКС Средец“ е създадена по реда на Указ № 56/1989 г. за стопанската дейност. Тази фирма не е придобила правото на собственост върху имуществото, а същото й е било предоставено за стопанисване и управление, за да упражнява стопанската дейност - аргумент от чл.1 и чл.20 и § 5 ПЗР на Указ № 56 за стопанската дейност, обн. ДВ, бр. 13/1989 г. Едва след преобразуването на общинската фирма в еднолично търговско дружество с общинско участие по решение на Общинския съвет на основание на чл.62 ТЗ, собствеността върху предоставеното за управление имущество е преминало в патримониума на търговското дружество. От този момент общината остава собственик на дяловете на дружеството, но не и на имуществото му. Въззивният съд е приел за установено и, че процесния имот е бил част от имуществото, което е било предоставено за управление на прекратената общинска фирма и което след преобразуването й в ЕООД е станало собственост на БКС „Средец“ ЕООД, дялове от които са продадени с приватизационна продажба. Приетите по делото протокол от 12.08.1988 г., счетоводен картон, протокол за приемане на сгради, справка /констатации по оригиналите на които са направени от СРС/, установяват, че цялата четириетажна сграда и земята на [улица], върху която е построена сградата, са била част от активите на прекратеното предприятие и са предадени на общинската фирма БКС Средец през 1988 г. Цялата четириетажна сграда и земята върху която е построена са били част от активите на общинската фирма. Сградата е посочена като част от активите със стойност от 46922 лв. Земята е посочена като част от активите й със стойност от 1417 лв., била е заприходена и осчетоводена като част от активи на прекратеното предприятие и на новосъздадената общинска фирма. Приетите по делото заключения по съдебно-графическата експертиза установяват автентичността на протокола от 12.08.1988 г. Заключенията по приетите по делото единични и тройни съдебно-счетоводни експертизи, установяват, че дворното място от 170 кв.м. е било част от записаните по баланса активи на прекратеното общинско предприятие, предадено на новосъздадената общинска фирма и в последствие е фигурирало в счетоводствата на правоприемниците на общинската фирма, включително и ищеца. Вещите лица са посочили, че в протокола от 12.08.1988 г. е включен терена на [улица] на стойност от 1417 лв., такъв е посочен и в синтетичните счетоводни записвания на БКС „Средец“, че картонът е вид аналитично счетоводно записване, което не било задължително да се води както за сградата, така и за земята, такъв бил съставен за сградата на [улица], но не бил съставен за земята, вероятно защото за земята не се начислявали амортизации, но земята е била отразена в счетоводно записване на активите - в главната книга, вкл. тази от 1991 г. и в баланса от 1988 г. като постъпили от прекратеното общинското предприятие в Общинската фирма “БКС Средец“, съответно и в БКС „Средец“ ЕООД, в баланса от 1997 г. Вещите лица са посочили, че записването в основните счетоводни регистри, записванията по счетоводни сметки били синтетично счетоводно записване, а картоните за активите били аналитично счетоводно записване, за процесната земя нямало аналитичното записване, а само синтетично, не било задължително аналитично записване на земята към този период. Предоставянето за стопанисване и управление през 1988 г. на Общинската фирма БКС “Средец“ с оглед осъществяването на стопанската й дейност се установява протокола от 1988 г. и от заключенията на вещите лица по счетоводните експертизи за заприходяване на земята в счетоводството на БКС „Средец“ на основание на протокола от 12.08.1988 г. Към момента на включване на имота в капитала на БКС „Средец“ ЕООД при образуването й е бил влязъл в сила /на 25.02.1992 г./ ЗВСОНИ и е настъпила реституция на процесния имот, тъй като земята съществува реално до размерите, в които е отчуждена и втората предпоставка за реституция е установена по делото. За този извод съдът е съобразил целта на ЗВСОНИ – да се възстанови собствеността върху имотите, които към момента на влизане на реституционния закон не са променени до степен, обосноваваща извод, че представляват вече друг имот. Обстоятелството, че този имот не съществува като самостоятелна кадастрална единица само по себе си не е пречка за реституция. В случая от приетите по делото заключения по основната и допълнителните съдебно-техническите експертизи се установява, че отчуждената земя е била от 170 кв., която е била в регулация, тя е била част от имот * по кадастралната основа по плана от 1947 г., съответно за нея е бил отреден парцел *, в който са попадали имоти *,*,*,* и процесната земя попада в имоти * и *, между които нямало граница по плана от 1959 г., основа за който била плана от 1947 г. Установява се от заключенията по експертиза, че към момента статута на земята е същия като при отчуждаването, но имотите от които е част са с други номера, защото е има влязъл в сила през 2008 г. нов регулационен план, сградата по делото не се спори, че е разрушена. Имотът е бил отчужден от „Байт“ АД, което е прекратено с ликвидация, а ответниците К. са наследници на един от съдружниците в „Байт“ АД. Съдът е посочил, че доколкото в случая имотът е бил предоставен на предприятие, което подлежи на приватизация, то запазването на реституираните права е обусловено от заявяването на вещното право по реда на § 6, ал.1 ПЗР ЗППДОбП (отм). С тази разпоредба законодателят е разрешил конкуренцията между правата на възстановения собственик и приобретателя по приватизационната сделка, като е поставил условие за запазване на правото на собственост върху имота – същото да бъде заявено в определен срок и пред определен орган. Липсата на заявление не погасява правото на собственост на правоимащите по ЗВСОНИ, но препятства получаването на вещното право реално. Незаявилите правата имат право само на обезщетение, тоест в тази хипотеза правото им на собственост се трансформира в право да се получи обезщетение. Сроковете за уведомяването са преклузивни – най-късно в двумесечен срок след обнародване на решението за приватизация на предприятието, в което е включен съответният имот. Няма пречка уведомяването да е извършено преди да е обнародвано решението за приватизация. Релевантно е това уведомяване да е направено до изтичане 2 месеца след обнародване на решението за приватизация. Целта на разпоредбата на § 6 от ПЗР ЗППДОбП (отм) е да се уведомят своевременно купувачите на приватизиращото се предприятие за наличието на реституционни претенции. Затова заявлението следва да бъде направен до органа по приватизация, като с оглед на доказването заявлението следва да е писмено. Това е така, защото от съдържанието му ще се извлече изразената воля, че като собственици на реституиран по ЗВСОНИ имот искат той да им бъде върнат реално в техния патримониум. Узнаването от органа по чл.3 ЗППДОбП (отм) за претенциите на лицата по § 6, ал.1 ЗППДОбП ще е налице тогава, когато самите лица са го уведомили за претенциите си, както и тогава, когато този орган е уведомен за тези претенции от органа, упражняващ правото на собственост върху имота. Спазването на изискването за заявление по § 6 ПЗР ЗППДОбП (отм) ще е налице и тогава, когато същото е отправено до самото дружество, владеещо имота и в чийто патримониум имотът е заприходен. (за този извод съдът се е позовал на практиката на ВКС по решение № 87/02.07.2013 г. по гр.д. № 960/2012 г., ІІ-ро гр.о.; решение № 151/25.01.2018 г. по гр.д. № 5063/2016 г., І-во гр.о.; решение № 1289/30.12.2008 г. по гр.д. № 4738/2007 г., ІІІ-то гр.о.) В случая решението за приватизация на БКС “Средец“ ЕООД е било взето от Столичен общински съвет на 09.11.1998 г., обнародвано в ДВ, бр. 139/25.11.1998 г ., като на 14.04.1999 г. 75% от дяловете на БКС “Средец“ ЕООД са продадени от СОС на БКС „Средец РМД“ АД и тези промени са вписани от СГС по ф.д. № 1136/1999 г. с решение от 09.07.1999 г. От неоспорените писма от Столична община, от Столична общинска агенция по приватизация (СОАП), е видно, че в периода от 25.11.1998 г. до 25.11.1999 г. И. К., Л. К. и Я. К. не са подали заявление по § 6 ПЗР ЗППДОбП (отм) за имот на [улица]. Не се и твърди такива заявления да са подавани до 25.01.1999 г., когато е изтекъл срока по § 6 ПЗР ЗППДОбП (отм). до Столичен общински съвет като орган по чл.3, ал.1, т.4 ЗППДОбП (отм), а и като осъществяващ функциите на Общо събрание на БКС „Средец“ ЕООД за периода от 1993 г. до приватизацията му – арг. по чл.4 от Наредба на СОС за управление на еднолични търговски дружества с общинско имущество, приета с решение на СОС от 1993 г. и изменена с такива от 1995 г. По делото не се твърди и не се установява в този срок заявление по § 6 ПЗР ЗППДОбП (отм) да е подадено до БКС „Средец“ ЕООД, като упражняващо правото на собственост върху имота. Съдът е счел, че искът по чл.108 ЗС по дело 8829/1994 г. е бил насочен срещу СО и нито органа по чл.3 ЗППДОбП (отм), нито БКС“Средец“ като упражняващ правото на собственост върху имота, са били страни по това дело, не е установено те да са узнали за същото, поради което и предявяването на този иск не обосновава извод, че заявление по § 6 ПЗР ЗППДОбП (отм) е подадено в срок. Отбелязал е, че Столична община не взема решение за приватизация, тя не упражнява правото на собственост, поради което и предявяване на претенции пред нея не може да се цени като заявление по § 6 ПЗР ЗППДОбП (отм). По същите съображения съдът е приел, че искането до кмета на СО за деактуване на имота не може да се цени като заявление по § 6 ПЗР ЗППДОбП (отм). По горните съображения въззивният съд е направил извод, че е настъпила преклузията, установена от законодателя по § 6, ал.1 ПЗР ЗППДОбП (отм) и лицата, от които е бил отчужден процесния имот по реда на ЗОЕПГНС не могат да получат реално връщането на имота, а това им право е трансформирано в право да се търси обезщетение по реда и на основание на ЗОСОИ, съответно като собственик на процесния поземлен имот се легитимира БКС“Средец“ АД. Посочил е, че приетата по делото Заповед № РД-57-00/14.01.2004 г. на Областния управител на област София не е от естество да обоснове обратен извод. Тази заповед не е индивидуален административен акт, който да поражда права в патримониума на ответниците. В този смисъл са изричните определение № 4012/13.04.2006 г. по адм.д. № 2774/2006 г. на ВАС и определение от 15.02.2006 г по дело 10457/2005г. на ВАС, постановени по реда на инстанционния контрол по жалба, депозирана срещу тази заповед, а и по делото не са ангажирани доказателства, установяващи обстоятелства, посочени в заповедта. За неоснователен е приет и довода, че придобиването на имота от БКС „Средец“ ЕООД е станало в нарушение на забраната по Решение на Великото народно събрание (ВНС) от 17.08.1990 г. обн. ДВ, бр. 69/28.08.1990 г., тъй като същото касае разпореждане чрез продажба и преобразуването на общинска фирма в общинско ЕООД не попада сред забранените сделки. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК „Хрисома“ ООД се позовава. на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.второ и предл.трето ГПК, евентуално чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Във връзка с твърдяната недопустимост на производството са поставени следните въпроси: 1) следва ли при увеличение на иска от иск за принадлежаща към първи етаж на една четириетажна сграда идеална част от земята, представляваща обща част, към иск относно цялата земя, ищецът да изложи твърдения за основанието, на което се претендира правото на собственост; 2) в случай, че с първоначалната искова молба се претендира съответна на обект в сграда в режим на етажна собственост идеална част от дворното място, в което сградата е построена, увеличаването на иска по отношение на цялата земя, представлява ли увеличение по смисъла на чл.116 ГПК-отм. или представлява предявяване на нов иск и в този случай приложими ли са изискванията на чл.116 ГПК-отм. 3) допустимо ли е решение, постановено при липса на твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, в което съдът е извел основанието на иска от събраните по делото доказателства; 4) по какъв начин следва да се индивидуализира един имот, за да бъде редовна исковата молба, като основание за допустимост на постановения съдебен акт. К. съд не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение. Тезата на касатора е, че първоначално иска е бил предявен на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и принадлежащите му идеални части от терена, в който е построена, като впоследствие петитумът е изменен като се претендира 1/2 ид.ч. от терена, а после – целия терен, без да са изложени обстоятелствата, от къде произтича тази собственост. Тази теза не намира опора в данните по делото. В исковата молба е посочено, че собствеността се претендира въз основа включване в капитала на БКС „Средец“ ЕООД въз основа на решение № 1 по протокол 43 от 1991 г. на ВрИК на ОбНС „Средец“, съставен акт за частна общинска собственост № 227/20.10.1998 г., отразяващ това обстоятелство и извършена приватизация, финализирана на 14.04.1999 г. Тази обстоятелствена част остава непроменена независимо дали се претендира ид.ч., принадлежаща към търговското помещение, 1/2 ид.ч. от терена или целия терен, а дали е доказано включването на терена в капитала на БКС“Средец“ ЕООД е въпрос по съществото на спора. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и с цел преценка дали исковата молба е редовна с оглед индивидуализацията на процесния терен, посочен със стар кадастрален № *, без да е направено уточнение след изслушване на вещото лице И. Д., че имотът попада в парцел * в кв.398, местност „Ц.“ и уважен със съдебното решение като част от имот с идентификатор ***. Имот е бил надлежно индивидуализиран с молба от 6.03.2006 г. /лист 230 от делото на СРС/ чрез посочване статута му по регулационния план, а и в практиката на ВКС /например решение № 68 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 7224/2014 г., ВКС, II г.о./ е дадено тълкуване, че след като имотът е бил надлежно индивидуализаран, което може да стане и чрез градоустройствения му статут, включително и по стар план, щом липсва изменение на границите на собствеността, задължение на съда е да отрази в решението установената по делото индивидуализация по действащите планове, съответно по кадастралната карта, което не съставлява изменение на иска, нито служебното й съобразяване е произнасяне по непредявен иск. Основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК е обосновано с довода, че съдът не е приложил чл.220, ал.1 ГПК-отм. като е приел, че Столичния общински съвет и СОАП не са обвързани от решението по предявения против Столична община ревандикационен иск; че е придал доказателствено значение на определени документи, които нямат качеството на свидетелстващи документи, без да ги изследва с оглед други доказателства по делото /твърдението е свързано с нередовно воденото и непоследователно счетоводство/. Не се констатира и основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК с цел преценка дали въззивният съд очевидно неправилно не е приложил чл.220, ал.1 ГПК-отм., доколкото съдът е приел за установено, че дворното място е било включено в капитала на БКС“Средец“ ЕООД преди предявяване на иска против Столична община, а безспорно е в правната теория и практика, че силата на пресъдено нещо се разпростира спрямо лица, чието правоприемство от страна по делото е осъществено след предявяване на иска. Тезата на касатора, че съдът е придал доказателствено значение на документи, които нямат качеството на свидетелстващи документи, без да ги изследва с оглед други доказателства по делото не е изводима от мотивите на съдебния акта, поради което не може да се свърже с основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. При условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1) длъжен ли е съдът да обсъди в поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, становища и възражения по делото; По този въпрос е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка съответствието на въззивното решение с посочената от касатора практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК-отм. с оглед довода, че не е обсъдено писмо от 20.10.1999 г. на СОАП до кмета на район „Средец“ за списъка на обектите, включени в капитала на БКС „Средец“ ЕООД и обект на приватизационната сделка, в което за [улица] посочен само АОбС № 227 от 20.10.1998 г.,; договорът от 15.10.2010 г., с който „Хрисома“ ООД е закупило от държавата 117/287 ид.ч. от имот *, включен в парцел *, който имот именно е с идентификатор ***, както и обстоятелството, че трите жилищни етажа са били извадени от капитала на БКС“Средец“ ЕООД, поради което ищецът не би могъл да се легитимира като собственик на цялата сграда /констатации за които обстоятелства, съдът е направил при изброяването на приетите по делото доказателства/. 2) относно приложението на чл.202 ГПК относно задължението на съда за преценка на приета експертиза в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, задължението му при наличие на противоречиви експертизи да изложи мотиви защо приема заключението на една или друга от тях и представлява ли процесуално нарушение безкритичното позоваване на заключението на експертизата без анализирането на доказателствата, на които тя се основава; Въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е неотносим към данните по делото, по което липсват противоречиви експертни заключения и по същество констатациите в счетоводните експертизи и изведените от тях заключения съвпадат. 3) относно разпределението на доказателствената тежест при оспорване на вписванията в счетоводните книги при тяхното оспорване и последиците от това; 4) за доказателственото значение на съставените актове за държавна, съответно общинска собственост; 5) с какъв акт се предоставя имущество за стопанисване и управление като предпоставка за осъществяване фактическия състав на чл.17 ЗППДОбП и част ли е счетоводното записване на един актив по баланса на едно дружество от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП; Въпроси от трети до пети касаят изводите на съда, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на Общинска фирма „БКС „Средец“ и е преминал в капитала на БКС „Средец“ ЕООД при преобразуването й в това търговско дружество с общинско имущество. В Тълкувателно решение 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.2Г е дадено тълкуване, че за да се приложи нормата на чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество, като в мотивите е разяснено, че заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не може да породи право на собственост, ако то не е придобило собствеността въз основа на осъществен придобивен способ, а може да има само непряко значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление, а този факт може да бъде доказан както с преки доказателства /административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства - актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. Въззивното решение е съобразено с посоченото тълкуване, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по тези въпроси по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. 6) дали уведомяването на общината като принципал на приватизирано дружество за вещните права, възстановени по ЗВСОНИ е достатъчно или липсата на нарочно уведомяване на органа по приватизация по § 6 ПЗР ЗППДОбП има за ефект повторно одържавяване на вече веднъж възстановения имот; 7) може ли лисата на подадено заявление до органа по чл.3 ЗППДОбП да има за последица последващо одържавяване на имота, след като веднъж реституционния ефект е настъпил; 8) при предявен иск за собственост срещу принципала на едно държавно/общинско дружество преди решението за приватизация, налице ли е надлежно заявяване на възстановени вещни права; Въпроси от шести до осми са свързани с изводите на въззивния съд, че реституираните собственици не са подали заявление по § 6, ал.1 ЗППДОбП-отм. По тях не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – решение № 1161 от 26.07.2002 г. по гр.д. № 732/2001 г. на ВКС, IV гр.о. и решение № 1020 от 11.06.2004 г. по гр.д. № 1163/2003 г., IV гр.о. са постановени по реда на ГПК-отм. и не съставлява практика на ВКС като основание за допускане на касационно обжалване, както и определенията на ВКС по чл.288 ГПК /Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.2/, а решение № 243 от 11.02.2014 г. по гр.д. № 936/2012 г., I гр.о. е неотносимо, тъй като дава тълкуване по въпроса за предпоставките за възстановяване на собствеността на конфискуваните имоти по реда на чл.151 ЗИН /отм./ и дали възстановяването е възможно ако имотите са общинска собственост към датата на отмяна на конфискацията. Настоящият съдебен състав приема, че осмият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, поради което по него касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В практиката на ВКС по решение № 87 от 02.07.2013 г. по гр. д. № 960/2012 г. на II гр.о. е дадено тълкуване, че заявлението от лицата, възстановили собствеността по ЗВСОНИ, преди обнародване решението за приватизация, имат стойността и значението на заявяване на вещното право на собственост по см. на § 6 ПЗР ЗППДОбП /отм./, както и че уведомлението от страна на собствениците по реституираното право на собственост до държавното предприятие, което е във владение на имота на основание предоставено право на оперативно управление на държавна собственост, има правната стойност на заявяване на правото на собственост по см. на закона, поради което не е необходимо ново заявяване в срока по § 6 ал.1 т.1 ЗППДОбП /отм./. Липсва тълкуване в практиката на ВКС дали предявяване на иск за собственост, основан на реституция по ЗВСОНИ против община, едноличен собственик на капитала на еднолично търговско дружество, чиято процедура по приватизация е отрита след предявяване на иска, предпоставя знание за реституционните претенции с оглед приложението на § 6, ал.1 ПЗР ЗППДОбП-отм. 9) правните последици и валидността на заявяването на вещно право на собственост по смисъла на § 6, ал.1 ПЗР ЗППДОбП-отм. от правоимащите лица, обуславят ли се от изисквания за форма и съдържание или и други техни действия до органа по чл.3 ЗППДОбП-отм. имат последиците и значението на заявяване на вещно право на собственост по смисъла на § 6, ал.1 ПЗР ЗППДОбП-отм.; 10) следва ли лицата, чиято собственост е възстановена по ЗВСОНИ, съгласно § 6, ал.1 ПЗР ЗППДОбП-отм. изрично да уведомят органа по чл.3 ЗППДОбП-отм. за своето вещно право, ако то вече му е известно, включително и от действия на възстановените собственици; Въпроси девети и десети се съдържат във въпрос осми, поради което по тях не следва да се допуска самостоятелно касационно обжалване. 11) валидно ли е извършено разпореждане от държавата или общината чрез внасяне на имот, подлежащ на реституция, в капитала на търговско дружество при действието на Решението на Великото народно събрание за налагане на мораториум за разпореждане с имоти, одържавени по ЗОЕГПНС; По този въпрос не е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като липсва позоваване на практика на ВКС, така както е изяснено в т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно по въпроса е формирана практика на ВКС по чл.290 ГПК по решение № 69/03.07.2014 г. по гр.д. № 7512/2013 г., ІІ-ро, на която се е позовал и е приложил въззивният съд. 12) относно правото на собственост върху земята, върху която е изградена сграда в режим на етажна собственост и приложението на чл.38 ЗС; Този въпрос е сред необсъдените доводи на дружеството-касатор, обусловили допускане на касационно обжалване по първия от поставените въпроси по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а след като съдът не е формирал изводи по него, решението му не може да противоречи на посочената практика на ВКС във връзка с начина на формиране размера на припадащи се идеални части от общи части на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. 13) относно значението на заповедта за деактуване на един имот в случай, когато спорът за собственост е с държавата/общината или с лице, черпещо права от нея. Въпросът е обоснован с тезата на касатора, че след като спорът е с лице, което черпи права от държавата/общината, то спорът следва да се реши само на плоскостта на приложение на нормите на материалния закон относно придобивното основание и вещно-правните му последици на конкуриращите се права на собственост, както е прието по съществото на спора в решение № 69/03.07.2014 г. по гр.д. № 7512/2013 г., ІІ-ро на ВКС. В съответствие с тази теза е процедирал и въззивният съд, а правилността на изводите му не може да бъде проверена в производството по чл.288 ГПК. При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1) противопоставимо ли е решение, с което е уважен иск за собственост, основан на реституция по закон спрямо Столична община по отношение на трето лице, което черпи правата си от нея, независимо, че третото лице не е участвало в съдебното производство, започнало след датата, на която то твърди да е придобило правата; 2) има ли разлика между обвързаност със сила на пресъдено нещо и противопоставимост на едно съдебно решение; 3) има ли незаявяването на възстановено по ЗВСОНИ вещно право по реда на § 6 ПЗР ЗППДОбП реституционен ефект в полза на приватизираното търговско дружество; 4) за действието на съдебно решение /по иск, предявен срещу общината/ по отношение органите на местно самоуправление; По първите два въпроса съдът не се е произнесъл, доколкото е разсъждавал единствено дали решението по ревандикационния иск се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо СОАП и съответно спрямо ищцовото акционерно дружество. По третия въпрос е формирана практика на ВКС – решение № 87 от 02.07.2013 г. по гр. д. № 960/2012 г., II г.о. – че в тази хипотеза предимство има процедурата по приватизация, а реституираните собственици губят правото да получат реално връщане на имота, а имат само право на обезщетение. Четвъртият въпрос е включен в осми въпрос, поставен от касатора при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по който вече се констатира наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационната жалба касае изводите на съда относно общите факти между касатора „Хрисома“ ООД и праводателите му Л. Б. К., Р. Н. К., Р. Б. И. К., А. И. К. и Д. И. К. – настъпила ли е реална реституция и има ли вещно-транслативен ефект договора между тях, съответно легитимира ли се ищеца като собственик като правоприемник по приватизационната продажба на БКС „Средец“ ЕООД на процесния имот, поради което на основание чл.265, ал.2 ГПК, поради необходимост от постановяване на еднакво решение спрямо тях по тези факти, в касационното производство следва да се призоват и Л. Б. К., Р. Н. К., Р. Б. И. К., А. И. К. и Д. И. К.. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение