Определение № 254 от 10.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от П. П. Т. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 30.04.2014г., постановено по в.гр.д.№193/2014г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение от 31.10.2013г. по гр.д.№1022/2013г. на Районен съд – Хасково, за отхвърляне на предявените от П. П. Т. срещу Изпълнителна агенция по околна среда при Министерство на околната среда и водите, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Изпълнителна агенция по околна среда при Министерство на околната среда и водите, чрез процесуален представител, приподписана от юрисконсулт П., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от П. П. Т. срещу Изпълнителна агенция по околна среда при Министерство на околната среда и водите, искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед №ЧРК 231/20.02.2013г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда при Министерство на околната среда и водите, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”главен специалист” в отдел „Финасово-стопанска дейност и управление на собствеността”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос по прилагане на чл.328, ал.1, т.5 КТ по въпроса: „достатъчно ли е в заповедта за прекратяване на трудовия договор да са изброени само липсващите качества на работника/служителя или същата следва да съдържа конкретните факти и обстоятелства, обуславящи извода на работодателя за липса на определени качества, професионални знания и умения, които служителят не притежава, за да може да изпълнява ефективно работата си”. Поставеният въпрос не е разрешен, но е от значение за конкретното дело и е следвало да бъде разрешен от въззивния съд предвид релевирането на оплакване за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в тази насока във въззивната жалба и релевирането на такива доводи за незаконосъобразност на уволнението в исковата молба. С въззивното решение е прието за законосъобразно уволнението на приложеното от работодателя основание за уволнение чл.328, ал.1, т.5 КТ при изброени в заповедта за уволнение само липсващите качества на служителя, без заповедта да съдържа или да препраща към друг документ относно конкретните факти и обстоятелства, обуславящи извода на работодателя за липса на определени качества, професионални знания и умения, които служителят не притежава, за да може да изпълнява ефективно работата си. Това разрешение е в противоречие с приложената от касатора задължителна практика на ВКС, изразена в постановени по реда на чл.290 ГПК решение №54 от 21.02.2012г. по гр.д.№865/2011г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №425 от 18.10.2011г. по гр.д.№1966/2010г. на ВКС, ІVг.о. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение