Определение № 37 от 08.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1860/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ППК „Възраждане-Морава“, чрез адв. Ив. И. от П., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 262/30.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 78/2024 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 140/02.11.2023 г., постановено по гр. д. № 305/2023 г. по описа на Районен съд-Свищов, с което е уважен предявеният от В. Г. С. срещу ППК „Възраждане-Морава“ конститутивен искове с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна на следните взети решения на проведеното на 29.04.2023 г. годишно отчетно-изборно събрание на Сдружение в обществено полезна дейност ППК „Възраждане-Морава“: 1) по т. 1 – решението, с което В. Г. С. е изключен като член-кооператор и 2) по т. 8 – решението, с което са избран председател и членове на управителния съвет и на контролния съвет на ответната кооперация. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – макар и всички материални предпоставки, предпоставящи законността на изключването на ищеца-член-кооператор, да са били осъществени, като е била спазена процедурата по свикване на общото събрание и му е предоставена правна възможност за защита, въззивният съд в противоречие със събраните по делото доказателства необосновано е приел, че управителният съвет на кооперацията не е приложил уредената в устава процедура, съгласно която е следвало да бъде изпратена писмена покана до ищеца за свикване на общото събрание, на което е прието решение за неговото изключване като член-кооператор, респ. не е било изяснено по какви конкретни причини е било прекратено членственото правоотношение с кооперацията. Съобразно правния извод на въззивния съд, обосновал противоустановността на приетите от общото събрание на кооперацията решения по т. 8 поради обстоятелството, че част от гласувалите на общото събрание нямат качеството на член-кооператори (арг. чл. 21, ал. 4 от Устава), което обуславя опорочаването на приетите решение, касаторът иска да бъде прогласена нищожността на цялата новела на чл. 24 от Устава на кооперацията – тя не била приета от събранието по предвидения от закона ред. Счита за необосновано фактическото съображение на окръжния съд, че от протокола за проведеното общо събрание не могло да се установи при какъв кворум и с какво мнозинство са приети оспорените решения (колко от член-кооператорите са гласували „за“ и колко от тях „против“ – по всяка една кандидатура за председател и членове на управителния съвет на кооперацията) – от удостоверените в този протокол правнорелевантни обстоятелства се установявало, че от регистрираните 128 член-кооператори при проведеното тайно гласуване за органи на управление правото си на глас са упражнили 123-ма, като за председател на кооперацията били издигнати две кандидатури: като за едната гласували 98 член-кооператори, а за другата – 19 член-кооператори, при 6 невалидни бюлетини, поради което за председател е избрана кандидатурата, събрала повече гласове – 98. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроса: 1. „Изразът „освобождаване на член-кооператор“, записан в дневния ред за провеждане на общо събрание на кооперацията, съдържа ли хипотезата за прекратяване на членството в кооперацията – по аргумент на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗК?“ и 2. „Когато член-кооператор извърши нарушение след взето решение на управителния съвет на кооперация за провеждане на общо събрание с определен дневен ред на събранието, но към момента на вземане на решението на управителния съвет и определяне на дневния ред на събранието, действията и бездействията на нарушаване не са извършени, но бъдат посочени и обсъдени от общото събрание на кооперацията, защото са извършени за периода от решението на управителния съвет за свикване на общото събрание до провеждането на същото, съставляват ли нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗК относно обявения дневен ред?“ (по тези два материалноправни въпроси не се твърди противоречие с конкретна задължителна (на ВС и на ВКС) или казуална практика на ВКС). Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. От друга страна, счита, че касационната жалба е нередовна, тъй като пълномощникът на кооперацията не е бил упълномощен от неин надлежен органен представител – изпълнението на решението на общото събрание, с което за председател на кооперацията е избрана Д. Н. Д., е спряно от съда по реда на чл. 61 ЗК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. От извършената служебна проверка в ТР по партидата на кооперацията-касатор се установи, че на 29.04.2022 г. като неин председател е вписана Д. Н. Д.. В константната практика на ВКС ( решение № 135/09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г ., І т. о. на ВКС; решение № 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г., І т. о. на ВКС и др.) безпротиворечиво се приема, че вписаните обстоятелства по решения на общото събрание се считат съществуващи и имат действие спрямо всички от момента на вписването им до момента на заличаването им, като действието на съществуващо (взетото) решение на общото събрание за избор на управителен орган е ограничено – само във вътрешните отношения между членовете на дружеството, респ. сдружението и неговите органи, и незабавно – от момента на вземането му, а при оспорването пред съда на законосъобразността на решението за избор конститутивният ефект настъпва след влизането в сила на положителното съдебно решение. Следователно, при осъществяване на преценката си за наличието на надлежно органно представителство на страната-юридическо лице, съдът, който не е участник във вътрешните отношения между членовете и органите на юридическото лице, е задължен да се съобрази с вписаното в ТРРЮЛНЦ обстоятелство. В този смисъл, в настоящото исково производство надлежен органен представител на кооперацията се явява вписаният на 29.04.2022 г. председател на този търговец - Д. Н. Д., която е упълномощила адв. Ив. И. от П. да осъществява от името на кооперацията процесуални действия в настоящото исково производство. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изяснил, че по своето правно естество предявеният иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК е конститутивен, тъй като с него се упражнява потестативното право да бъде отменено като незаконно или противоуставно решение на органите на кооперацията, вкл. и на нейното общо събрание. Правото на иск по чл. 58, ал. 1 ЗК принадлежи на изчерпателно изброените в нормата на чл. 58, ал. 2 ЗК лица и органи, като то може да бъде упражнено в преклузивните срокове по чл. 58, ал. 3 и 5 ЗК. Въззивният съд е счел, че предявеният от ищеца – член-кооператор, иск е допустим, поради което се е произнесъл по неговата основателност. Съобразил е, че упражняваният от съда контрол е за законосъобразност на решението на общото събрание на кооперацията, при който се преценява освен процедурата по свикване на събранието и дали оспорените решения са взети в съответствие с правилата, установени в ЗК и Устава - дали са взети от надлежен орган, от надлежен състав, при надлежен кворум, мнозинство и начин на гласуване, спазени ли са изискванията, предвидени в закона и Устава за законосъобразното провеждане на събранието на съответния орган. По първото оспорено решение на общото събрание на кооперацията, проведено на 29.04.2023 г. – прекратяване на членственото правоотношение между ищеца и ответния търговец поради изключването на член-кооператора, окръжният съд е приел за установено, че на 29.04.2023 г. е било проведено общо събрание на ППК „Възраждане-Морава”, като в протокола е посочен дневният ред по точки, съгласно взетото на заседание на управителния съвет решение; удостоверено е, че по първа точка от дневния ред със 101 гласа „за“, 21 „против“ и 3 „въздържали се“ е взето решение да бъде изключен В. С. от кооперацията. На 26.04.2023 г. по електронната поща на ищеца, както и по вайбър била изпратена покана за годишното общо събрание на кооперацията, свикано след проведено на 11.04.2023 г. заседание на управителния съвет на ответния търговец. В поканата до член-кооператорите за провеждане на общото събрание на 29.04.2023 г. бил посочен дневният ред, в който обаче не било вписано изключването на ищеца от кооперацията. Въззивният съд е изяснил, че съгласно чл. 16, ал. 1 ЗК общото събрание на кооперацията се свиква от управителния съвет с писмена покана, в която се вписват въпросите, които ще бъдат разгледани, като членът на кооперацията може да бъде изключен по решение на общото събрание (чл. 15, ал. 3, т. 12 ЗК), когато нарушава закона, устава или решенията на органите ѝ - чл. 13, ал. 1 ЗК. Според правната норма, уредена в чл. 13, ал. 2 ЗК, до свикване на общото събрание управителният съвет на кооперацията може да отстрани неин член при условия и по ред, определени в устава на кооперацията. Членът на кооперацията се поканва писмено да присъства при вземане на решенията, а според чл. 13, ал. 3 ЗК предложеният за изключване член-кооператор може да даде писмени или устни обяснения пред общото събрание. Тази нормативна уредба била преповторена и в устава на кооперацията. Според чл. 22, ал. 1 от Устава общото събрание се свиква от управителния съвет с писмена покана, която трябвало да бъде изпратена до всеки член-кооператор, вкл. и да бъде публикувана в централен или местен ежедневник най-малко две седмици преди определената дата. Изрично било установено, че в поканата следва да са вписани всички въпроси, които ще бъдат разглеждани на общото събрание, денят, часът и мястото на провеждането – общото събрание не може да се произнася по въпроси извън тези, посочени в поканата, освен ако в него участват всички членове и те са съгласни с това (чл. 22, ал. 3 от Устава). Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е счел, че от съдържанието на процесната покана за провеждане на годишното отчетно събрание се установява фактът, че в дневния ред изрично не е посочено изключването на ищеца от кооперацията. От друга страна, процедурата по изключването на ищеца като член-кооператор била опорочена и поради нарушаване на правилото, установено в чл. 22, ал. 3 от Устава - по време на общото събрание не са присъствали всички членове на кооперацията, поради което не би могло да се приеме решение по въпрос, който не е включен предварително в дневния ред. В допълнение е приел, че ответникът по иска по чл. 58 ЗК не е установил в процеса на доказване в настоящото исково производство основанието, на което е изключен кооператорът, като то също трябва да се съдържа в протокола за проведено ОС. В този смисъл, за да би могъл съдът да извърши проверка на законосъобразността на взетите решения от ОС на кооперацията, поведението на изключвания следвало да е посочено конкретно в решението на общото събрание. Окръжният съд е изяснил, че в практиката на ВКС последователно се поддържа правното съждение, че предоставеното от закона право на предложения за изключване член-кооператор да даде обяснения пред общото събрание предполага възможност той да се запознае с твърденията за извършени от него нарушения на закона, устава или на решенията на органите на кооперацията, които ще представляват основания за изключването му. Изискването по чл. 16, ал. 1 ЗК в поканата за провеждане на общото събрание да са вписани въпросите, които ще бъдат разглеждани, както и забраната да се вземат решения по въпроси, невписани в поканата по чл. 13, ал. 2 ЗК, освен при участие и съгласие на всички членове, обосновавало правния извод, че нарушенията, представляващи основание на предложението за изключване, следва също да бъдат вписани в поканата за събранието - тези нарушения следвало да бъдат изведени от твърдения за конкретни действия или бездействия на член-кооператора, които да представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията. Съгласно формираната практика на ВКС (решение № 139/11.11.2013 г. по т. д. № 301/2012 г., I т. о. на ВКС, определение № 93/12.02.2018 г. по т. д. № 2253/2017 г., II т. о. на ВКС, определение № 77/17.02.2020 г. по т. д. № 1455/2019 г., т. к., ТО на ВКС) при изключване на член-кооператор нарушенията, които ще послужат като основание за прекратяване на членственото правоотношение, следва да бъдат изрично описани както в поканата до член-кооператора за участие в събранието, така и в решението на общото събрание за изключването му с всички правноиндивидуализиращи субективни и обективни признаци, чрез които е осъществен фактическият състав на нарушението. Тези нормативни изисквания били установени, за да може при осъществяване на съдебния контрол съдът да извърши преценка дали действително са налице основанията за изключване, което обстоятелство е от значение за законосъобразността на приетото решение. Непосочването на извършените конкретни нарушения на член-кооператора, послужили като основание за изключването му, водело до незаконосъобразност на взетото решение на това основание. Въззивният съд е счел, че в настоящия случай в поканата за свикване на общото събрание на 29.04.2023 г. единствено било посочено в т. 1 от дневния ред: „Утвърждаване решенията на управителния съвет за приемане и освобождаване на член-кооператори”, поради което освен че не било удостоверено обстоятелството, че на свиканото общо събрание ще се разисква въпросът за изключването на ищеца от кооперацията, не е било и спазено законоустановеното изискване за вписването както в поканата за свикване на общото събрание на нарушенията, представляващи основание за изключване, така и впоследствие и в решението, взето на проведеното общо събрание. От друга страна, в процеса на доказване в настоящия исков процес не било установено правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е получил покана за провеждане на ОС на 29.04.2023 г. съобразно процедурните правила, уредени както в ЗК (чл. 13), така и в Устава (чл. 10, ал. 4) – тя е следвало да бъде в писмена форма и да се връчи срещу подпис. Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че покана за свикване на заседание на управителния съвет на 27.04.2023 г. е била връчена на ищеца – тя е била изпратена на 26.04.2023 г. по електронната поща и по вайбър. Но с оглед на вече изложените правни съображения окръжният съд е достигнал до правния извод, че при опорочаване на законовите и уставните правила относно изключването на член-кооператор ищецът не е узнал основанията за неговото изключването, поради което не му е била обезпечена правната възможност за защита на неговите членствени права. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи въззивният съд е обосновал правното съждение, че оспореното решение – по т. 1 от протокола за проведено на 29.04.2023 г. общо събрание на ответната кооперация, е незаконосъобразно като противоречащо на изискванията по чл. 16, ал. 1 ЗК, във вр. с чл. 13, ал. 3 ЗК, поради което подлежи на отмяна. По законосъобразността на оспорените решения, взети на процесното общото събрание на кооперацията по т. 8 от дневния ред (за избор на председател и членове на управителния и контролния съвети), окръжният съд е съобразил правната норма, уредена в чл. 19 ЗК, съгласно която съгласно устава на кооперацията може да се предвиди един член на кооперацията да представлява до трима нейни членове в общото събрание въз основа на писмено пълномощно. Счел е, че тази законова разпоредба регламентира минималните изисквания за възникване на представителство по пълномощие, като не е уредена нормативна забрана да се уговорят в Устава на кооперацията и други условия, респ. за възникване или прекратяване на представителство по пълномощие. В чл. 21, ал. 4 от Устава на ответната кооперация било уговорено, че един член-кооператор може да представлява още двама член-кооператори (или общо трима) в общото събрание - с писмено пълномощно, но от приетите по делото писмени доказателства се установявал фактът, че част от упълномощените от член-кооператори лица, които са гласували на проведеното на 29.04.2023 г. общо събрание, не притежават необходимото качество на член-кооператор, което е изискуемо както от закона, така и от устава на кооперацията, поради което са нарушени правилата, установени в чл. 19 ЗК, във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗК и чл. 9, ал. 2, т. 2 и чл. 21 от Устава на ответната кооперация. Следователно, нарушаването на това изискване обуславя порочност на взетите решения, с оглед и на обстоятелството, че на релевантното общо събрание не са присъствали всички негови членове. От друга страна, от протокола от проведеното на 29.04.2023 г. общо събрание се установявало, че при взимане на решенията относно избора на председател и членове на управителния съвет и контролния съвет били гласували 123 член-кооператори от общо 128 присъствали на събранието, но липсвало отбелязване относно това колко от член-кооператорите са гласували „за” и колко „против”, като този пропуск водил до невъзможността за осъществяване на контрол върху мнозинството, върху това какво е било то, както и по отношение на кворума - съдът не могъл да извърши преценка дали изборът на решенията по т. 8 от дневния ред е взет с необходимото мнозинство, поради което в този случай било налице нарушение при вземане на решение за избор на ръководни органи на кооперацията – те са в противоречие с чл. 15, ал. 4, т. 2 и т. 2а ЗК (при избиране на председател на кооперацията и членове на управителния съвет и контролния съвет след проведено тайно гласуване) - от събраните по делото доказателства не се изяснявало какъв е резултатът от гласуването, броят гласове „за“ и „против“. В този смисъл общото събрание било проведено в нарушение на ЗК и Устава и взетите на него решения по т. 8 от дневния ред са незаконосъобразни, като това правно съждение обуславяло основателността и на този конститутивен иск. Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставените от касатора два материалноправни въпроси. От една страна, касаторът не е посочил задължителна практика на ВКС или на ВС, респ. казуална практика на ВКС, в противоречие на която тези правни въпроси са разрешени. От друга страна, те не отговарят на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – да са от значение за изхода на спора по настоящото дело (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК), а именно да са обусловили решаващата воля на въззивния съд. При разглеждане на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК – в частта, в която е оспорено взетото по т. 1 от дневния ред решение на общото събрание на кооперацията за прекратяване на процесното членствено правоотношение (поради изключване на ищеца като член-кооператор), окръжният съд не е имал повод да обосновава правно съждение относно обстоятелството дали изразът „освобождаване на член-кооператор“, използван в дневния ред за провеждане на общо събрание на кооперацията, съдържа хипотезата за прекратяване на членството в кооперацията – по аргумент на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗК, уреждащ прекратяването на членството поради изключване. Решаващият съд е уважил този иск в тази част, не защото е приел, че при изключване на член-кооператор в писмената покана, с която е обявен дневният ред на общото събрание на кооперацията, е използван изразът „освобождаване на член-кооператори“ вместо легалния термин „изключване“, а тъй като е достигнал до правното съждение, че съобразно съдържанието на процесната покана за провеждане на годишното отчетно събрание не се установява правнорелевантният факт, че в дневния ред изрично е посочено изключването на ищеца от кооперацията. Позовавайки се на формирана казуална практика на ВКС, въззивният съд е изяснил, че предоставеното от закона право на предложения за изключване член-кооператор да даде обяснения пред общото събрание предполага възможност той да се запознае с твърденията за извършени от него нарушения на закона, устава или на решенията на органите на кооперацията, които ще представляват основания за изключването му, поради което в поканата за провеждане на общото събрание трябва да бъдат вписани въпросите, които ще бъдат разглеждани. Съдът е счел, че в настоящия случай в поканата за общото събрание за 29.04.2023 г. единствено било посочено в т. 1 от дневния ред: „Утвърждаване решенията на управителния съвет за приемане и освобождаване на член-кооператори”, поради което освен че не е удостоверено обстоятелството, че на свиканото общо събрание ще се разисква въпросът за изключването на ищеца от кооперацията, не е спазено и законоустановеното изискване за вписването както в поканата за свикване на общото събрание на нарушенията, представляващи основание за изключване, така и впоследствие и в решението, взето на проведеното общо събрание. В този смисъл, при опорочаване на законовите и уставни правила относно изключването на член-кооператор ищецът не е узнал основанията за изключването му, поради което не му е била обезпечена правната възможност за защита на неговите членствени права - оспореното решение по т. 1 от протокола за проведено на 29.04.2023 г. общо събрание на ответната кооперация е незаконосъобразно като противоречащо на изискванията по чл. 16, ал. 1 ЗК, във вр. с чл. 13, ал. 3 ЗК, поради което подлежи на отмяна. Въззивният съд не е разглеждал фактите, които са описани във втория поставен от касатора материалноправен въпрос, а именно дали, когато член-кооператор извърши нарушения след взето решение на управителния съвет на кооперация за провеждане на общо събрание с определен дневен ред на събранието, но те бъдат посочени и обсъдени от общото събрание на кооперацията, е налице нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗК относно обявения дневен ред. Съдът е обсъждал наведените в исковата молба фактически твърдения за незаконосъобразност на оспорените решения, взети на релевантното общо събрание на кооперацията, като не е приел, че членственото правоотношение с ищеца е прекратено - поради неговото изключване, поради твърдяно от ответната кооперация нарушение на закона, устава или решенията на органите ѝ, извършено през периода от решението на управителния съвет за свикване на общото събрание до неговото провеждане. Не е допустимо едва пред касационната инстанция да се релевира правен довод за обявяване за нищожна на определена клауза в Устава на кооперацията поради противоречието ѝ с императивни правила на закона, поради което не следва въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на неуредени в закона – арг. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, процесуални предпоставки. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касационната жалба В. Г. С. сумата от 1250 лв., представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд