Определение № 401 от 09.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1815/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на БГ ТРАНС КЪМПАНИ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 982 от 25.04.2019 г. по в. гр. д. № 4948/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна на решение от 19.07.2018 г. по гр. д. № 9103/2016 г. по описа на СГС, касаторът е осъден да заплати на АНГЛО-АМЕРИКАНСКО УЧИЛИЩЕ В СОФИЯ сумата 48 675 лв., представляваща недължимо платена част от възнаграждението за периода 20.04.2016 г. – 19.05.2016 г., съответстваща на 11 учебни дни, считано от 04.05.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.07.2016 г. до окончателното й плащане, на основание чл.55 ал.1 пр.3 вр. чл.88 ал.1 ЗЗД, както и сумата 987.71 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.05.2016 г. до 22.07.2016 г., на основание чл.86 ал.1 ЗЗД. В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно на всички основания, посочени в чл.281 т.3 ГПК, съответно обосновани, поради което се моли за отмяната му. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че липсват поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните, относими към производството по чл.288 ГПК, както и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок за обжалване, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд въз основа на данните по делото е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от договор за транспортни услуги № 14/15-5003/02.06.2014 г., както и че същият е развален от 04.05.2016 г., а от 02.05.2016 г. е преустановено изпълнението му от страна на ответника. Спорът пред въззивната инстанция е дали се дължи връщане на сумата 51 133.29 лв. - платено от ищеца възнаграждение за времето от 02.05.2016 год. до 19.05.2016 год., съответстващо на 13 учебни дни през периода 20.04.2016 г. - 19.05.2016 г., за който е заплатено общо възнаграждение от 70 800 лева, както и относно основателността на акцесорната претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 261.09 лв. до пълния претендиран размер от 1 037.59 лв. - лихва за забава за периода от 11.05.2016 г. до 22.07.2016 г. Съдът е приел, че съгласно договора ищецът е превеждал парични суми ежемесечно през учебната година, започваща от 20 август и приключваща на 30 юни /чл.3 и чл.4 от договора - между 5-то и 10-то число на месеца, за който се отнася възнаграждението/, срещу което ответникът се е задължил да извършва транспортни услуги /за учебната 2015/2016 г. от 26.08.2015 г. до 24.06.2016 г./. От доказателствата по делото и заключението на вещото лице по ССЕ съдът е приел за установено, че ищецът е заплатил изцяло дължимите суми по девет издадени от ответника фактури, като за учебната 2015/2016 год. е приспадано ежемесечно авансовото плащане /цялото от 128 500 лв., платено на 17.04.2015 г./, съответно на 10 равни части. Извън това авансово плащане, първата издадена фактура се отнася за периода 20.08.2015 г. - 19.09.2015 г.; последната фактура по договора, издадена от ответника на 01.04.2016 г. за сумата от 70 800 лв., включваща приспаднато авансово плащане в размер на 12 850 лв. и дължима сума от 57 950 лв., се отнася за периода 20.04.2016 г. - 19.05.2016 г. Не се спори, че десета фактура – за периода 20.05.2016 г. - 24.06.2016 г. не е издадена и възнаграждение по договора за този период не е заплащано. В договора и изменението му от 01.09.2015 г. е уговорено месечно възнаграждение в размер на 70 800 лева без ДДС, считано от 20.08.2015 г. За едномесечния период 20.04.2016 г. - 19.05.2016 г. учебните дни са били шестнадесет, видно от учебния календар на училището: 20-22 април; 2-5; 9-13 и 16-19 май. Тъй като договорът е развален, считано от 04.05.2016 г., възнаграждението, платено за дните от тази дата до края на текущия период, е платено на отпаднало основание и се дължи връщането му. За периода 04.05.2016 г. - 19.05.2016 г. учебните дни са единадесет, а платената сума, която им съответства, е 48 675 лв. До посочения размер предявеният иск е преценен като основателен, а за разликата над тази сума до предявения размер от 59 000 лв. /от които пред въззивната инстанция искът се поддържа за 51 133.29 лв./ - за неоснователен. Съответно е пресметната и законната лихва върху дължимата сума за периода от 11.05.2016 г. до 22.07.2016 г., възлизаща на 987.71 лв. Настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната част не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения: Решението не се преценява като вероятно недопустимо, в какъвто смисъл са оплакванията на касатора за това, че въззивният съд е допуснал в нарушение на съдопроизводствените правила изменение на иска /чрез неговото намаляване от 59 000 лв. на 51 133.29 лв./, както и че не е обсъдил възраженията му в тази връзка. Въззивният съд е посочил, че за разликата искът не се поддържа, но предмет на въззивното производство е бил целият първоначално предявен размер на претенцията. Освен това за тази отхвърлена част от иска касаторът няма право на жалба. Решението не се преценява и като очевидно неправилно. Очевидна неправилност по смисъла на чл.289 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл, или са приложени несъществуващи /загубили действие/ правни норми. Очевидна неправилност има и когато фактическите изводи на съда са формирани в грубо нарушение на правилата на формалната логика. И двете хипотези не се установяват от прочита на въззивното решение, като следва да се посочи, че в настоящата фаза на производството е недопустимо да се преценява необоснованост, която произтича от твърдения, че доказателствата по делото /договор, заключение на вещо лице и пр./ водят до различна от приетата от съда фактическа обстановка. Преценка за съответствие между доказателствата и изводите на въззивния съд касационният съд може да прави само при разглеждане на жалбата по същество, след допускане на касационното обжалване. В случая всички доводи, изложени от касатора, съставляват основания по чл.281 т.3 ГПК, а не основания по чл.280 ал.2 ГПК, и не могат да обусловят уважаване на искането за достъп до касационна проверка. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение