Определение № 59 от 07.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1516/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №55/18.02.2021г. по гр.д.№3436/2020г. на Върховен касационен съд, I ГО не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №201 от 20.07.2020г. по гр.д.№108/2020г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е обезсилено решение №118 от 27.06.2018г., постановено по гр.д.№504/2017г. по описа на Районен съд – Тетевен и в частта, с която е отменено същото решение и вместо това е уважен искът по чл.108 ЗС, като е признато за установено по отношение на първоначалните ответници С. А. М. и съпруга ѝ М. И. М., починал на 16.08.2020г. и заместен от касаторите С. А. М., З. М. И. и С. М. И., че ищците Р. И. И., О. И. А., Я. И. М. и И. И. А. са собственици на 145 кв.м., представляващи част от имот с пл.№..., с формата на трапец, която се явява придаваема част от имот ... към парцел .... от кв....по плана на [населено място] по комбинирана скица на вещото лице инж.К. К. на лист 116 по гр.д.№504/2017г. по описа на РС-Тетевен и ответниците са осъдени да предадат владението върху тази част на ищците. Без разглеждане като недопустима е оставена касационната жалба, подадена от С. А. М., З. М. И. и С. М. И., първата лично, а тримата общо като наследници на М. И. М., против въззивно решение №201 от 20.07.2020г. по гр.д.№108/2020г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е уважен искът на Р. И. И., О. И. А., Я. И. М. и И. И. А. по чл.45 ЗЗД за сумата от 621.25 лв., представляваща обезщетение за вреди от премахване на ограда, изравяне на плодни дръвчета и други растения в частта от имот с пл.№..., която се явява придаваема част от имот пл.№... към парцел ... от кв....по плана на [населено място]. Определението се обжалва с частна жалба вх.№3426/20.04.2021г., подадена от С. А. М., З. М. И. и С. М. И., чрез процесуалния им представител адв.Х. Д. И. от АК-Л., с искане за отмяна и в двете му части като неправилно и връщане на делото за разглеждане на подадената от тях касационна жалба по същество. Поддържат, че в обжалваното определение не се съдържат мотиви по поставения от тях в изложението към касационната жалба четвърти въпрос, касаещ фактическите последици за законността по прилагане на ЗУТ от общинската администрация предвид разпоредбата на чл.134, ал.4, т.1 ЗУТ, което според тях прави обжалваното определение необосновано. В частта, с която подадената от тях касационна жалба е оставена без разглеждане, жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е необосновано, защото не съдържа мотиви и за обективно съединения иск и не отчита обстоятелството, че искът по чл.108 ЗС е преюдициален. Жалбата съдържа съображения и досежно присъдените с обжалваното определение разноски, като според жалбоподателите разноските неправилно са присъдени в размер над определения в Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения минимум. Ответниците по жалбата не изразяват становище по нейната допустимост и основателност. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, I ГО, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна жалба е процесуално недопустима в частта, с която се иска отмяна на определението, с което тричленен състав на I ГО на ВКС не е допуснал въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато преграждат по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията, които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена, не подлежат на обжалване, вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС. Съдът не разполага с правомощия да осъществява контрол върху правилността на такива съдебни актове. Определението по чл.288 ГПК представлява акт по проверка допустимостта на касационното обжалване, т.е. по проверка за наличието на предпоставките, установени в процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение, при постановяването на което касационният съд извършва специфична дейност извън правомощията си на трета съдебна инстанция по конкретно дело, тъй като тази дейност не е свързана с присъщата при инстанционния контрол проверка за валидност, допустимост и правилност на постановения съдебен акт. По своето естество това определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, тъй като третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна и тази уредба, съгласно Решение №4/16.06.2009г. на Конституционния съд на Република България съответства на установените в Конституцията на Република България принципи и основни начала. По реда на чл.288 ГПК тричленният състав на ВКС извършва преценка за възможността по реда на чл.290 и сл. ГПК да упражни собствените си правомощия и тази преценка не касае възможността за упражняване на права от страните по спора. По този ред не се дава разрешение на конкретен процесуален или материалноправен спор между страните по делото, поради което и определението, с което не се допуска касационно обжалване не следва да се приема за преграждащо, доколкото процесуалният закон не установява принципа на задължителност на третата инстанция, т.е. не е предвидено, че всяка подадена до ВКС жалба следва да бъде разгледана по същество. Не е предвидена и изрична възможност за обжалване на постановения по реда на чл.288 ГПК съдебен акт, поради което подадената от С. А. М., З. М. И. и С. М. И. частна жалба следва да се приеме за недопустима, като наведените в нея доводи по правилността на определението, с което не е допуснато касационно обжалване, не следва да бъдат обсъждани. В частта, която се иска отмяна на определението, с което тричленен състав на I ГО на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба, подадена от С. А. М., З. М. И. и С. М. И. срещу въззивно решение №201 от 20.07.2020г. по гр.д.№108/2020г. на Окръжен съд – Ловеч, подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.276, ал.2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Както е посочено в обжалваното определение, цената на предявения по реда на чл.45 ЗЗД иск възлиза на 621 лв. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела, не подлежат на касационно обжалване, освен ако не са налице изрично предвидените в тази разпоредба изключения. Спорът по настоящето дело в тази му част не попада в приложното поле на изключенията, предвидени в чл.280, ал.3 ГПК, поради което изводът на тричленния състав на I ГО на ВКС в обжалваното определение за недопустимост на подадената касационна жалба следва да бъде споделен. Действително в практиката си ВКС последователно възприема правилото, че когато обективно съединените искове са предявени в съотношение на обуславящ и обусловен, от значение при определяне допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.3, т.1 ГПК е цената на обуславящия иск. Обусловеният иск следва съдбата на обуславящия, независимо каква е цената му. В този смисъл определение №207 от 20.12.2018г. по ч.гр.д.№3450/2018г. на I г.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове - определение № 29 от 19. 02. 2003 г. по ч. гр. д. № 36/2003 г. на ВКС, 5-чл. с-в, определение № 216 от 18. 05. 2018 г. по ч. гр. д. № 1702/2018 г., 3 г.о., определение № 97 от 8. 02. 2017 г. по гр. д. № 3805/2016 г., 3 г.о., определение № 259 от 11. 07. 2017 г. по ч. гр. д. № 1974/2017 г. на ВКС, 3 г.о., определение № 336 от 12. 12. 2015 г. по ч. гр. д. № 5898/2015 г., 2 г.о., определение № 92 от 22. 04. 2016 г. по ч. гр. д. № 1646/2016 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 700 от 18. 12. 2014 г. по ч. гр. д. № 6839/2014 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 183 от 15. 04. 2013 г. по ч. гр. д. № 2241/2013 г., 1 г.о., определение № 204 от 28. 03. 2013 г. по гр. д. № 1430/2013 г., 4 г.о. и др. Ако въззивното решение в частта по обуславящия иск е допуснато до касационно обжалване, до касационно обжалване може да бъде допуснато решението и в частта по обусловения иск, независимо от неговата цена. Ако въззивното решение в частта по обуславящия иск не е допуснато до касационно обжалване, както в настоящия случай, ВКС извършва преценка по допустимостта на касационното обжалване на решението в частта по обусловения иск с оглед неговата цена и ако установи, че цената на този иск е под 5000лв. по гражданските дела, следва да остави касационната жалба в тази част без разглеждане. По тези съображения настоящият състав приема, че в частта, с която подадената от С. А. М., З. М. И. и С. М. И. касационна жалба е оставена без разглеждане, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В частта, с която с обжалваното определение съдът се е произнесъл по направените разноски компетентен да се произнесе е съставът, постановил съдебния акт, чието изменение се иска по реда на чл.248 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение