Определение № 60263 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 764/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. А. Ч. и Г. П. Ч. против решение № 241/12-10.2020 г. по в.гр.д.№ 329/2020 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 38/24.02.2020г., по гр.д.№ 425/2017г. на Златоградския районен съд. С последното е отхвърлен иска, предявен на основание чл. 270, ал.2 ГПК от касаторите против Р. М. П. за прогласяване за нищожно Решение № 168/30.12.2013г. по гр.д.№ 77/2011 г. на РС-Златоград. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението тъй като при постановяването му не са взети предвид и не са обсъдени доводите и аргументите на страните, конкретно това, че решението е постановено от незаконен състав, защото не е спазен принципа на случайно разпределение, а в разглеждането на делото са взели участие съдиите Кокудова и Прахова, като първата била участвала и в първоинстанционното и във възивното дело, а втората била взела участие в друго дело на страните. Оспорва се и извода, че спорът, по който е постановено решението, чието прогласяване за нищожно се иска е бил разрешен преди това с влязло в сила решение. Не било съобразено и обсъдено оплакването, че Решение № 168/30.12.2013г. по гр.д.№ 77/2011 г. на РС-Златоград е в съществено противоречие с решението по гр.д.№ 47/2012 г. на ОС-Смолян за разваляне на договора, по който праводателката на касаторите е придобила права, поради което не могла да ги прехвърли на ответника по настоящия спор. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като възивното решение противоречи на решение № 314/15.01.2018 г. по дело № 4301/2018 г. на ВКС. Цитирана е значителна част от решението, касаеща обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, но не е формулиран въпрос. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса от какъв порок страна съдебното решение, което пряко и непосредствено противоречи на други две влезли в сила съдебни решения и какво следва да бъде поведението на всяка от страните по постановените съдебни решения доколкото за всяка от тях съществува задължение да се съобразява със силата на пресъдено нещо на всяко решение, а в същото време са налице три съдебни решения, които взаимно си противоречат.и взаимно се изключват. Ответникът оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като въпросът може да се отнася към молба за отмяна, каквито производства вече са приключили, но не към подадената касационна жалба. Подробно разглежда предмета на трите решения, по които се твърди, че има противоречие и посочва, че всяко от тях има различен предмет и постановеното от съдилищата не е взаимно противоречиво. Затова моли да не се допуска касация. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Предявен е пред РС-Златоград от касаторите иск по чл. 270, ал.2 ГПК за прогласяване за нищожно решение № 168/30.12.2013г., по гр.д. № 77/2011 г. на РС-Златоград, с което е уважен предявения от ответникът по настоящия иск Р. П. срещу касаторите по настоящото дело ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, като П. е признат за собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ....г. на УПИ ...., кв.... по ПУП на [населено място], с обща площ 754 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и касаторите Ч. са осъдени да му предадат владението. Като основание за нищожност ищците са посочили противоречието на това решение с Решение № 57/31.03.2010 г. по гр.д. № 6/2010 г. на РС-Златоград, потвърдено с Решение № 197/12.07.2010г. по В.гр.д.№ 285/2010г. на ОС-Смолян, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 82/01.02.2011 г. по гр.д.1444/2020г. на ІІ г.о. ВКС. Предмет на това решение е владелчески /посесорен/ иск за същия имот. Искът е отхвърлен защото е прието, че Р. П. не е бил във владение на имота, а това е предпоставка за уважаване на иск по чл. 76 ЗС. Второто твърдение за нищожност на съдебното решение, чиято отмяна се иска - решението№ 168/30.12.2013г., по гр.д. № 77/2011 г. на РС-Златоград е за това, че нот.акт № ....г., на основание на който П. е признат за собственик е недействителен, фалшив и отменен 15 дни след самоуправни според ищците действия на ответника. Третата група съображения за нищожност са за това, че решението е постановено от незаконен състав, тъй като постановилия го съдия- Г. Я. не е заемала щатна длъжност в РС-Златоград, не е била командирована и не е извършено разпределение на делото на случаен принцип. РС е отхвърлил иска, като е разгледал всяко от посочените основания за нищожност. Посочил е, че оплакванията за противоречиви решения е разгледано и преценено за неоснователно в производства по молби за отмяна пред ВКС, оплакванията за недопустимост и неправилност на решението не могат да се разглеждат по иск за нищожност на решението по чл. 270, ал.2 ГПК, а твърденията за незаконен състав са преценени за неоснователни предвид събраните писмени доказателства за назначаването на съдията, разгледал и решил делото в РС-Златоград и поемането от него на висящите дела на съдията, който се е разболял, ползвал е отпуск по болест и е пенсиониран и на когото делото е било разпределено на случаен принцип. Въззивният съд е потвърдил решението, като е възприел изводите на РС. Позовавайки се на теорията и на съдебната практика - Решение № 391/16.06.2009г. по гр. д. № 2525/2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 340/11.10.2011г. по гр. д. № 870/2010 г. на ВКС, IV г.о.,както и ТР № 1/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело 1/2011 г. на ВКС, е приел, че съдебно решение е нищожно, когато е постановено извън правораздавателната власт на съда, от незаконен състав, при неспазване на писмената форма или при неразбираемост на волята на съда, когато не може да бъде разкрита по пътя на тълкуване или поправка на очевидна фактическа грешка или когато е неподписано от съдебния състав. Въпреки, че недопустимостта е различен порок от нищожността и за разлика от него може да се констатира само по реда на обжалването, въззивният съд е разгледал оплакването, че този довод не бил обсъден. Направил е разграничение между предмета на иска по чл. 76 ЗС /владелчески/, разгледан с влязлото в сила решение № 57/31.03.1010г. по гр.д.№ 6/2010г. по описа на ЗлРС и Решение № 168/30.12.2013г. по гр.д.№ 77/2011г., постановено по иск за собственост. Съдът е подчертал, че в производство по иск по чл. 270, ал.2 ГПК не може да се проверява правилността на решението, а предмет на проверката е само валидността му. Твърдението за постановяване на решението от незаконен състав също е преценено като неоснователно предвид събраните доказателства и приложеното гр.д.№ 77/2010 г. на Зл.РС и изпратеното писмо, от които е видно, че първоначално делото е разпределено на случаен принцип с протокол от 28.02.2011г. на съдия Веселин Юрчиев./стр.13/. Съдия Юрчиев е ползвал отпуск по болест след инсулт, а от 18.03.2011г. е освобождаване от длъжност, поради пенсиониране. На вакантната щатна бройка са командировани от председателя на ОС-Смолян последователно съдии Р.Кокудова със Заповед №3/04.01.2011г., М. Славчева - със Заповед № 99/22.03.2011г., съдия Прахова.- със Заповед № 421/25.07.2013 г. С решение на ВСС по протокол № 36 от заседанието, проведено на 19.09.2013 г., т. 14.36. младши съдия Гюлфие Яхова е назначена на длъжността съдия в РС-Златоград, считано от 21.10.2013г. и е встъпила в длъжност същия ден, видно от акт за встъпване. Неприключилите дела на съдия Юрчиев са поети от съдия Яхова, за което е съставен протокол от 01.11.2013г. /стр.71 от том ІІ/. Командировани съдии не са могли да продължат разглеждане на делото, тъй като е отпаднало основанието за командироване – щата е запълнен. На 04.12.2013г. е проведено открито съдебно заседание по делото, с председателството на съдия Яхова и в това заседание, делото е обявено за решаване. Съгласно изискването на чл. 235, ал.1 ГПК, тя е изготвила и подписала съдебното решение, чието прогласяване за нищожно се иска. С тези мотиви е потвърдено решението на РС, с което иска е отхвърлен. Макар да не е изрично посочено, е съобразено, че по граждански дела няма изискване за несменяемост на състава, а изискване за отвод по чл. 22, ал.1 т.5 ГПК е само за съдия, който е взел участие в решаването на делото в друга инстанция. В изложението на първо място се твърди противоречие на възивното решение с решение № 314/15.01.2018 г. по дело № 4301/2018 г. на ВКС, ІV гр.о. Цитирана е значителна част от решението, касаеща обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, Не е формулиран въпрос и това е достатъчно за да не се допуска касационно обжалване съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това, съдът отбелязва следното: Решение № 314/15.01.2018 г. по гр. № 4301/2018 г. на ВКС, ІV гр.о. е допуснато до касация по въпрос за обективните предели на силата на пресъдено нещо като правна последица от влязло в сила решение в случаите, когато между едни и същи страни има няколко спора, основани на един и същ правопораждащ фактически състав; респ. длъжен ли е съдът по висящото дело да зачете формираната сила на пресъдено нещо относно елементите от основния фактически състав на правоотношението, когато те са общи правопораждащи факти, относими към възникването и съществуването на спорното право. Въпросът за обективните предели на силата на пресъдено нещо на няколко решения е неотносим към иск за прогласяване нищожност на съдебно решение, предявен на основание чл. 270, ал.2 ГПК. Основанията за нищожност на съдебно решение са различни и не зависят от силата на пресъдено нещо. Затова цитираното решение е неотносимо към спора, поради което по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса от какъв порок страна съдебното решение, което пряко и непосредствено противоречи на други две влезли в сила съдебни решения и какво следва да бъде поведението на всяка от страните по постаовените съдебни решения доколкото за всяка от тях съществува задължение да се съобразява със силата на пресъдено нещо на всяко решение, а в същото време са налице три съдебни решения, които взаимно си противоречат.и взаимно се изключват Този въпрос няма общо с основанията за нищожност на съдебно решение, не определя изхода от спора и поради това е неотносим, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване. Условието на въпроса е и некоректно и няма да доведе до точното прилагане на закона и до развитие на правото. Не е налице и противоречие между цитираните три решения. Няма противоречие между влязлото в сила Решение № 57/31.03.1010г. по гр.д.№ 6/2010г. по описа на ЗлРС и Решение № 168/30.12.2013г. по гр.д.№ 77/2011г., на което се иска прогласяване за нищожно. С първото е отхвърлен посесорен иск по чл. 76 ЗС, предявен от Р. П. против касаторите Ч. поради това, че ищецът не е бил във владение на имота, а това е предпоставка за уважаване на този иск. Предмет на този спор е само владението като фактическо състояние, а правото на собственост и всяко от трите му правомощия / владение, ползване и разпореждане/ по този иск не се разглеждат. С отхвърлянето на иска по чл. 76 ЗС не се създава сила на пресъдено нещо, че ответниците са владелци или собственици. С Решение № 168/30.12.2013г. по гр.д.№ 77/2011 г. ЗлРС, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, е признато за установено по отношение на Ч., че Р. П. е собственик по силата на покупко-продажба, оформена с нот. акт № ....г. на УПИ ...., в кв.... по ПУП на [населено място], ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и ответниците са осъдени да предадат владението върху същия имот. Предмет на този ревандикациония иск е правото на собственост на ищеца, дали ответника владее, респективно държи имота и дали има основание за това. Когато е отхвърлен иск по чл. 76 ЗС защото ищецът по него не е бил във владение на имота, собственика може да предяви ревандикационен иск, за да получи владението върху имота от този, който го владее или държи без основание. Двете решения са в логическа последователност, а не в противоречие. С другото цитирано от касаторите Решението № 163/07.05.2012 г. по гр.д.№ 47/2012 г. на ОС-Смолян, за което се твърди противоречиее е развален на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД до размер на 1/3 от предмета му договор за издръжка и гледане, с който В. П. В. е придобила. УПИ.... от кв. .... по плана на Н. с н.а. № .... г. В останалата част от предмета на договора, исковете са отхвърлени. Обратното действие на развалянето обаче, съгласно изричната норма на чл. 88, ал.2 ЗЗД не засяга правата, които трето лице – Р. П. е придобил с н.а. № .... г. - преди вписване на исковата молба, с която е предявявен иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД, Третото лице запазва правото си на собственост на основание чл. 88, ал.2 ЗЗД. Поради това, Решение № 163/07.05.2012 г. по гр.д.№ 47/2012 г. на ОС-Смолян не противоречи на Решение № 168/30.12.2013г. по гр.д.№ 77/2011г на ОС-Златоград, с което е уважен предявеният от П. против касаторите Ч. иск по чл. 108 ЗС. Поради това, че вторият въпрос няма общо с основанията за нищожност на съдебно решение, не определя изхода от спора и е неотносим, а отговора няма да доведе до точното прилагане на закона и до развитие на правото, не се допуска касационно обжалване и на второто наведено основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване и на двете наведени основания. Съобразно този резултат, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказания с договора за правна помощ размер 700 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение