Определение № 60566 от 21.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 34/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ срещу решение №11752 от 03.08.2020г. по в.гр.д. №965/2020г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №175 от 30.10.2019г., постановено по т.д.№44/2019г. на Окръжен съд- Враца в частта, с която е осъдено застрахователното дружество да плати на Б. Г. Н. сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сестра й Г. Г. А., настъпила при ПТП от 17.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, в отклонение с практиката на ВКС по чл.52 ЗЗД и необосновано. Касаторът поддържа тезата, че въззивният съд е нарушил чл.493а, ал.2-ал.4 КЗ и не е приложил разпоредбата на §96, ал.2 от ПЗР на ЗИДКЗ, предвиждащ максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди 5 000 лева. Счита, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразена и задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определен завишен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Излага и доводи за нарушение на чл.498, ал.1 КЗ, както и за недоказаност на особено близката и трайна житейска връзка между ищцата и починалата й сестра. Моли да бъде отменено решението и постановено ново за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „1. Следва ли съдилищата да се съобразяват с нормативно установените лимити при определяне размера на обезщетението вследствие на ПТП за широкия кръг правоимащи съгласно ТР 1/2016г. от 21.06.2018г., ОСНГТК, ВКС? 2. Следва ли в производство по претенция, произтичаща от събитие, настъпило по време на отменения КЗ, но образувано по време на действие на актуалния Кодекс за застраховане, ищцовата страна да докаже, че е проведено извънсъдебно производство по претендиране на обезщетението, при положение, че съгласно Кодекса за застраховане за случаи, настъпили по време на действие на отменения КЗ се прилага единствено част четвърта от него?“. Ответницата Б. Г. Н. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника да заплати застрахователно обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сестра й Г. А., настъпила на 17.04.2014г. в пряка причинна връзка с описаното ПТП, виновно причинено от водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, като адекватното и справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, е в размер от 60 000 лева. Решаващият състав излага аргументи за неоснователността на доводите на ответното дружество за недопустимост на исковото производство. Приема, че в настоящия случай застрахователният договор е сключен и застрахователното събитие е настъпило преди 01.01.2016г. при действието на КЗ /отм./, поради което искът е с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Тази разпоредба не предвижда като условие за допустимост на иска провеждане на предварителна процедура по сезиране на застрахователя с искане за плащане, каквото е регламентирана в чл.498, ал.3 КЗ. Въззивният съд намира за неоснователни и оплакванията на застрахователя, свързани с липсата на активна материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра, като се позовава на разрешенията в т.1 от ТР№1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно които материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Решаващият съдебен състав излага доводи, че в настоящия случай производството е образувано след приемане на ТР№1/2018г. на ОСНГТК и разрешенията му следва да бъдат съобразени. Като преценява събраните гласни доказателства съдът стига до извод, че се установява силна и трайна взаимна близост и обич между двете сестри, като смъртта на по-малката от тях се е отразила тежко в психоемоционален план на ищцата, като приема, че ищцата е установила в условията на пълно доказване морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. Въззивният съд намира за неоснователно и оплакването, че застрахователното обезщетение следва да бъде в размер не по-голям от 5 000 лева, основано на разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ. Излага подробни мотиви, че цитираната разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г. относно застраховката "Гражданска отговорност". Позовава се на чл. 9, ал. 1 от последната директива, в който са предвидени минимални суми в случай на телесно увреждане /минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите/ и в случай на имуществени вреди /1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите/. Позовава се на произнасяне на СЕС по преюдициално запитване с Решение от 24.10.2013г. по дело С–277/12г., според което не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решаващият съдебен състав намира, че не са налице основания за намаляване размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, тъй като с поведението си починалото лице не е допринесло за настъпване на увреждането. Счита, че починалата е пътувала в управлявания от застрахования водач автомобил без поставен предпазен колан, като непосредствена причина за настъпване смъртта й е получената тежка съчетана травма /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и травми по гърдите/, която е в резултат на съприкосновение на тялото с твърди тъпи предмети. Независимо от това приема, че неизпълнението на задължението й да постави предпазен колан не съставлява съпричиняване на увреждането, тъй като вследствие на ПТП е настъпила деформация на дясната колона и дясната врата на автомобила /починалата е пътувала на предна дясна седалка/, поради което не може по категоричен начин да се каже дали при този механизъм на настъпване на ПТП коланът би бил ефективен. Излага и аргументи, че по делото не са събрани доказателства за знание на починалото лице, че водачът на МПС е употребил алкохол. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В настоящия случай правните норми са ясни, като липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не обосновава тезата си, че поставените въпроси за значими за точното приложение на закона и за развитието на правото, а излага оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на закона и доводи за неправилността на обжалваното решение. В съдебната практика на ВКС няма спор, че съгласно §22 от ПЗР на КЗ /ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Част четвърта на КЗ /отм./ регламентира договора за застраховка, вкл. за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и прекият иск на увредения спрямо, който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя - чл.226, ал.1 КЗ /отм./. С ТР№1/2018г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С–277/12г. е постановено, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. По разноските: С оглед изхода на делото касаторът следва да плати на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер от 2 796 лева с вкл.ДДС. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд