Определение № 50387 от 26.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1425/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ Лето Инвест „ ООД против определение № 2/05.01.2022 г. по т.д.№ 950/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 261173/28.06.2021 г. по т.д.№ 793/2020 г. на Окръжен съд Пловдив. С потвърденото определение е прекратено производството по предявен от жалбоподателя против ответника „Биотех пауър 2012 „ АД иск, с правно основание чл. 694 ал.3 т.1 ТЗ, поради липса на пасивна процесуална легитимация. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като се позовава на обстоятелството, че анекс № 1 към договора за заем – последният сключен между С. М., в качеството на заемодател и „ Биотех Пауър 2012 „ АД, в качеството на заемател - е сключен между С. М., „ Кино Арена„ ООД / в несъстоятелност /, конституирани като ответници по иска, но и от „ Биотех пауър 2012“ АД. Доколкото ищецът твърди нищожност на анекса - с който „ Кино Арена „ ООД / н ./ се е задължило да отговаря за задълженията на „ Биотех Пауър 2012 „ АД към С. М., на основание договора за заем - същият счита, че и за обвързване „ Биотех Пауър 2012 „ АД с тази нищожност, ако би била доказана, е необходимо конституирането на дружеството в производството по иска по чл. 694 ал.3 т.1 ТЗ. Жалбоподателят изказва опасения, че ако не би била установена и по отношение на това дружество нищожността на встъпването в дълг от „Кино Арена„ ООД / н./, „Биотех Пауър 2012 „ АД би могло да изпълни и съответно да предяви претенции спрямо „ Кино Арена „ ООД / н./, на основание чл.127 ЗЗД. Ответната страна – С. М. – оспорва основателността на частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Счита, че поставеният въпрос е намерил отговор в съдебната практика, с който отговор въззивното определение кореспондира - решение № 784/08.01.2006 г. по т.д.№ 555/2005 г. на ВКС, І т.о. – поради което най-малкото не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Позовава се на субективните предели на установителното действие на съдебното решение, съгласно чл. 694 ал.8 ТЗ. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: „Лето Инвест„ ООД, в качеството на кредитор с прието вземане в несъстоятелността на „ Кино Арена „ ООД, е предявило иск по чл. 694 ал. 3 т. 1 ТЗ, за установяване по отношение длъжника „Кино Арена„ ООД / н./ и друг кредитор - С. М., респ. спрямо кредиторите на несъстоятелността, несъществуване на прието в несъстоятелността вземане на последния към несъстоятелното дружество, в размер на 2 458 098,01 лева / главница и лихви /, на основание анекс от 20.04.2018 г. към договор за заем от 05.02.2018 г.. С посочения анекс „Кино Арена„ ООД / н./ е встъпило в дълга на „ Биотех Пауър 2012 „ АД към С. М. – по съглашение и с кредитора и с длъжника - по договора за заем между същите от 05.02.2018 г.. Ищецът излага съображения за нищожност на договора за заем, като симулативен, предвид което не е предавана в действителност договорената сума от заемодател на заемател, респективно твърди несъществуването на дълг, в който „Кино Арена „ ООД / н./ е могло да встъпи. Излага и съображения, че по процесния анекс „ Кино Арена „ ООД / н. / се е задължило в качеството на поръчител, навеждайки доводи за погасяване на задължението му, на основание чл. 147 ЗЗД. Първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба спрямо ответника „ Биотех Пауър 2012 „ АД, с указания за излагане на обстоятелства, обосноваващи пасивната му процесуална легитимация по иска. Ищецът е изложил обстоятелства, идентични на поддържаните в настоящата частна жалба. Първоинстанционният съд е прекратил производството по иска по чл. 694 ал. 3 т. 1 ТЗ спрямо „ Биотех Пауър 2012 „ АД, по съображения, че това дружество не е участник в производството по несъстоятелност на „Кино Арена „ ООД / н./. Позовал се е и на обхвата на формиращата се с решението по иска сила на пресъдено нещо, в който не попада разрешението на въпроса за действителността на договора за заем. Счел е, че страните в производството по чл. 694 ТЗ са лимитативно определени от самия закон и участието на трети, различни от кредитор, длъжник в несъстоятелност и синдик, лица е недопустимо. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение по идентични съображения, основани на чл. 694 ал. 4 и ал. 8 ТЗ. Отчел е, че хипотезата на междувременно изпълнение от страна на длъжника „ Биотех Пауър 2012„ АД и евентуалните последици от същото, са извън предмета на спора. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът формулира единствено въпроса: Когато по реда на чл. 694 ал. 3 ТЗ кредитор претендира за установяване несъществуване на вземане, произтичащо от договор, по който освен несъстоятелния длъжник има още две страни, следва ли / допустимо ли е искът да бъде насочен срещу всички встрани по този договор ? Въпросът се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Необосноваването на допълнителния селективен критерий, съгласно задължителните указания по т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Решаващите мотиви за прекратяване на производството срещу „Биотех Пауър 2012„ АД се основават на разпоредбите на чл. 694 ал. 4 и ал. 8 ТЗ, които не са неясни или противоречиви. Независимо от горното, въпросът е и правно несъстоятелен, тъй като не кореспондира с предмета, правния интерес и правните последици на иска по чл. 694 ал. 3 т. 1 ТЗ – не е формулиран в съответствие със същите, макар правното основание на иска формално да фигурира в съдържанието му. Дори абстрахирайки се от предмета на спора / доколкото не е предявен установителен иск за нищожност на договора за заем /, следва да се съобрази, че установяването на нищожността му и спрямо „Биотех Пауър 2012 „ АД не би породило за ищеца правни последици, упражними спрямо „Биотех Пауър 2012„ АД, нито такива на същото дружество, упражними към ищеца, още по-малко в производството по несъстоятелност на „Кино Арена „ / н. /. Правният интерес на ищеца е сведен до отричане съществуването на задължение на длъжника му „Кино Арена „ ООД / н./ спрямо друг кредитор на несъстоятелността - С. М.. Как биха се развили вътрешните отношения между длъжника и встъпилия в дълг длъжник / поръчител, вкл. при евентуално плащане от първия, е напълно чуждо на правния спор, както правилно е приел въззивният съд. Абстрахирайки се и от субективните предели на установителната сила на решението, съгласно чл. 694 ал. 8 ТЗ, изхождайки от петитума на иска, следва да се съобрази, че ищецът няма какъвто и да било правен интерес от установяване несъществуването на задължението на „ Кино Арена „ ООД / н. / към С. М. и спрямо „Биотех Пауър 2012 „ АД, с което дружество не твърди да е бил, нито да е в каквито и да било правоотношения от значение за които е съществуването или несъществуването на дълга. В обобщение, дори несъобразявайки изричните разпоредби на чл. 694 ал. 4 и ал. 8 ТЗ, спецификата на иска и правните му последици, с които се е обосновал въззивният съд, изхождайки от петитума му, допустимост на същия спрямо „ Биотех Пауър 2012„ АД отново не би била обосновава, поради липса на правен интерес. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение