Определение № 623 от 05.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 2637/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] и М. К., А., срещу решение № 988 от 21.05.2014г. по т.д. № 2201/2013г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 529 от 15.03.2013г., постановено по т.д. № 5913/2012 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Агенция за приватизация и следприватизационен контрол иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване по отношение на ответника, че в полза на агенцията не съществува ипотечно право по параграф 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК за вписване на законна ипотека върху недвижими имоти на [фирма] и за прогласяване за недействително на учредяването на законните ипотеки, съответно е обезсилено решение № 529 от 15.03.2013г., постановено по т.д. № 5913/2012 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от М. К. срещу Агенция за приватизация и следприватизационен контрол иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване по отношение на ответника, че в полза на агенцията не съществува ипотечно право по параграф 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК за вписване на законна ипотека върху недвижими имоти на [фирма] и за прогласяване за недействително на учредяването на законните ипотеки, като производството по иска на М. К. е прекратено. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му и присъждане на направените в производството съдебноделоводни разноски. Ответницата по жалбата, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, не взема становище по нея. Производството по делото е възобновено на основание чл.230, ал.1 ГПК вр. чл.229, ал.1, т.6 ГПК след прекратяване на конституционно дело № 2/ 2015г. на Конституционния съд на Република България след отмяната със ЗИД на ЗПСК /ДВ бр.34/2015г./ на пар.8 ПР на ЗИД ЗПСК, на която отмяна не е дадено обратно действие. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че акционерното участие на акционера М. К. не е засегнато от учредените ипотеки върху имуществото [фирма], тъй като евентуалното заличаване на ипотеката е относимо само спрямо страните в правоотношението, създадено между търговското дружество и държавата, но не рефлектира върху правната сфера на М. К., която не е страна по него. След като правата на акционера не са засегнати от съществуването на спорното правоотношение и евентуалното положително решение, имащо за последица заличаването на процесната ипотека, не би рефлектирало върху тях, за същия липсва правен интерес от предявяване на иска и той се явява недопустим в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на предявения от М. К. иск. Въззивният съд е приел, че е предявен и иск за обявяване на нищожността на вписването на ипотеката, наложена върху имуществото на [фирма] поради това, че е вписана след изтичането на преклузивния шестмесечен срок. Съдът е изложил съображения, че самото вписване е различен юридически акт от самата ипотека и съответно основанията за недействителност на ипотеката и на вписването й са различни. Съдът е разгледал претенцията като такава, насочена към атакуване действителността на учредяването на законната ипотека и е счел, че меродавна е не датата, на която е вписана ипотеката, а датата на подаване на заявлението за вписването, което е в по-ранен момент. Според съда, учредяването на законна ипотека по силата на посочената разпоредба от ЗПСК по своя характер представлява обезпечение на вземане на държавата срещу допуснато от дружеството – купувач по приватизационния договор неизпълнение на поетите по него задължения. Налагането на ипотека върху имуществото на дружеството не засяга икономическите интереси на акционерите, нито нарушава тяхното право на свободно движение на капитали, поради което и учредяването й по предвидения в българския закон ред, е законосъобразно. Извел е, че по делото не е установено наличието на основания за недействителност на атакуваната ипотека, поради което в полза на държавата е възникнало и съществува ипотечно право, учредено с вписването й по предвидения в закона ред. В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ „При констатиране на противоречие на националното законодателство с принципите на ДФЕС и конкретно принципите на свободно движение на капитали и свобода на установяване и започнала процедура по нарушение на правото на ЕС, съгласно чл.258 ДФЕС пред Съда на ЕС и изготвен законопроект за изменение и допълнение на ЗПСК, с който се предлага да се отмени параграф 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, като тази отмяна ще доведе до съответствие на българското законодателство с принципите, залегнали в чл.49 и чл.63 ДФЕС и приемане на първо четене на този законопроект от НС, следва ли да бъде прилаган този текст от закона, като противоречащ на нормите на общностното право?“, /2/ „Предвид обстоятелството, че ПВ задължава съдията по вписванията да извърши вписването незабавно, то датата на резолюцията, с която се разпорежда вписване, съответства ли на датата, на която съдията по вписванията е сезиран с искане за вписване на подлежащ на вписване акт?“, /3/ „Приложима ли е разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК в производството по вписване на актове относно недвижими имоти, предвид задължението на съдията по вписванията да извърши вписването незабавно?“ – въпрос, разрешен в противоречие с ТР № 7 от 25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ВКС, по отношение на който е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Нито един от формулираните въпроси не е относим към частта на въззивното решение, с която е обезсилено първоинстанционното решение по исковете на М. К. и производството по тях е прекратено, като недопустимо, поради което не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в тази му част. Първият въпрос, свързан с приложението на чл.63, пар.1 ДФЕС, е обуславящ за изхода на спора по исковете на [фирма], тъй като въззивният съд е приел, че с разпоредбата на пар.8 ПР на ЗИД на ЗПСК /сега отм./ не се нарушава право на свободно движение на капитали. Налице е и посоченото от жалбоподателя, [фирма], допълнително основание за касационно обжалване - по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК само по жалбата на [фирма] в частта, в която е потвърдено отхвърлянето на исковете му, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправен въпрос: „Налице ли е противоречие с чл.63, пар.1 ДФЕС на пар.8 ПР на ЗИД на ЗПСК /сега отм./ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната норма, като противоречаща на общностното право?”. Отговорите на останалите формулирани въпроси са обусловени от отговора на първия въпрос, поради което те не могат да предпоставят допускането на касационния контрол. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът, [фирма], следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд