Определение № 751 от 26.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 507/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Т., ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния му пълномощник – адв. З., против решение № 135/03.11.2022 г., постановено по в. т. д. № 222/2022 г. на Окръжен съд - Русе. С него, след отмяна на решение № 693/23.05.2022 г. по гр. д. № 2868/2021 г. на Районен съд – Русе, са отхвърлени исковете на касатора срещу ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ТЕТОВО“, [населено място], общ. Русе, ЕИК[ЕИК], с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК, за отмяна на решенията на общото събрание на кооперацията, обективирани в Протокол № 1/16.05.2021 г. по точки 1-10 от дневния ред и касаторът е осъден да заплати разноските на ответника за двете съдебни инстанции, в размер на 2 845 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи за постановяването му в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. По подробно изложени съображения, включващи и обсъждане на приобщените към делото доказателства, се моли за неговата отмяна и за постановяване на друго такова, с което да се остави в сила решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно. В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК. В хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Има ли правно значение фактът дали е направено от член-кооператора писмено искане за запознаване или за получаване (предоставяне) на писмените материали; 2/ Непредоставянето на писмените материали в срока по чл. 16, ал. 1, изр. 4 ЗК и чл. 18, ал. 5 от Устава на ЗКПУ ТЕТОВО води ли до незаконосъобразност на взетите решения от Общото събрание на кооперацията; 3/ Липсата в писмените материали и непрочитането в заседанието на Общото събрание на доклад на Контролния съвет с дадено заключение относно отчета на Управителния съвет за годишната дейност, относно годишния финансов отчет на кооперацията и относно одиторския доклад, а също и относно разпределението на печалбата, води ли до незаконосъобразност на взетите решения по точки 2, 3 и 4 от дневния ред на Общото събрание на кооперацията. Твърди се, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, без да е посочена такава, както и че произнасянето по тях има значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото. Самостоятелните основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 2 ГПК се въвеждат с доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда, че общото събрание е било свикано и проведено в съответствие със закона. Ответникът по касационната жалба – ЗКПУ ТЕТОВО, чрез процесуалния си пълномощник адв. В., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и на жалбата по същество. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата по чл. 280 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да достигне до обжалвания резултат, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предмета на спора, съставът на въззивния съд е приел следното: Общото събрание на ответната кооперация е свикано в съответствие с чл. 18 от Устава, предвиждащ, че това става с покана, която се разпространява посредством съобщение, публикувано в ежедневник и на сайта на кооперацията. Според съда не се установява отклонение от процедурата по свикване на общото събрание, като връчването на лични покани е счетено за ирелевантно, макар такива да са били изпратени на всички член-кооператори от списъка, а поканата до ищеца също му е била връчена лично. При липсата на сайт на кооперацията е прието за достатъчно обявяването на поканата в избрания ежедневник – в-к „Утро“. Посочено е, че съдържанието на поканата за свикване на събранието удовлетворява изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗК и чл. 18, ал. 1 от Устава – ОС е свикано от УС на кооперацията, вписан е дневният ред (респ. подлежащите на разглеждане въпроси), посочени са денят, часът и мястото на провеждане на събранието – в салона на читалище „Пробуда“ в [населено място]. В поканата е отразено, че се провежда годишно отчетно-изборно събрание, а материалите са на разположение в канцеларията на кооперацията. От поканата също е видно, че е адресирана до всички член-кооператори, като не е посочено, че ще се провежда събрание на пълномощниците по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗК или чл. 16, ал. 1 от Устава, нито по делото има данни да са били излъчени пълномощници, които да попълнят състава на събранието на пълномощниците, което да замести общото събрание като основен орган на управление на кооперацията. Според съда от начина на провеждане на общото събрание, отразен в Протокол № 1/16.05.2021 г., също не може да се направи извод, че е било проведено събрание на „пълномощниците“, както е приел районният съд, защото тази дума липсва в съдържанието на документа. След анализ на законовата уредба, устава на кооперацията и конкретните факти по делото, съдът е приел, че употребеният израз „делегати“ всъщност се отнася до самите член-кооператори, а представляването на някои от тях при условията на писмено упълномощаване е право на член-кооператора по чл. 9, ал. 2, т. 2 ЗК и няма отношение към разпоредбата на чл. 19 ЗК. На следващо място съдът е отбелязал, че изготвеният и обявен списък от 350 член-кооператори, съставен съгласно Устава по низходящ ред, не е представлявал пречка други член-кооператори извън списъка също да участват при вземането на решенията на общото събрание. Такъв е случаят с новоприети член-кооператори, които са били дописани в списъка след утвърждаването на решението на УС за тяхното приемане от общото събрание, поради което и законосъобразно са взели участие в гласуването след това, включително и за органи на управление на кооперацията. Направен е извод, че т. нар. „списък на делегатите“ е ориентировъчен; в него са включени член-кооператори, а не пълномощници; участието на други член-кооператори не е било възпрепятствано; няма доказателства да са присъствали трети лица, без право на глас, които да са гласували. Въззивният съд е формирал извод, че материалите за общото събрание са били предоставени на ищеца и той се е запознал с тях, видно от писмените доказателства, според които материалите са изпратени на посочения имейл адрес, както и от направените в отговора на въззивната жалба признания, че са получени по електронна поща. Евентуално е приел, че дори да е длъжен да изследва въпроса дали обективно други член-кооператори не са могли да се запознаят с материалите, то ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че те са били лишени от тази възможност, доколкото събраните доказателства са в обратния смисъл - че достъпът до материалите за общото събрание не е бил ограничаван. В заключение съдът е посочил, че не може да се произнася по въведените с отговора на въззивната жалба нови оплаквания срещу законосъобразността на решенията на общото събрание на ЗКПУ ТЕТОВО, тъй като те не са били направени с исковата молба. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, по следните съоображения: Няма данни обжалваното решение да е вероятно недопустимо, като аргументи в тази насока не са изложени нито в касационната жалба, нито в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Решението не се преценява и като очевидно неправилно – от текста на същото не може да се направи извод за допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика или за прилагане на закона в обратния му смисъл. Доводите на касатора по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК са основани на оплаквания от касационната жалба и изразяват несъгласието на касатора с решаващи изводи на въззивния съд. Същите представляват основания за неправилност на обжалваното решение съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не притежават квалификацията „очевидност“. Поставените от касатора въпроси в хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК не удовлетворяват както общите, така и допълнителните изисквания на закона относно селектирането на касационните жалби. Съгласно задължителната съдебна практика достъпът до касационен контрол е обусловен от наличието на изрично формулирани правни въпроси, които са включени в предмета на спора, по които въззивният съд се е произнесъл и които имат значение за постановения по делото краен резултат, като същевременно по отношение на същите следва да са налице и някои от факултативните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, въведени и обосновани от касатора. В случая въпросите нямат изискуемия правен характер – касаят конкретни обстоятелства, относими към основанията на иска по чл. 58 ЗК (свързани с наличието/липсата на писмени материали по въпросите от дневния ред на ОСК и достъпа до тях), по които или липсва произнасяне в мотивите на обжалвания акт, или е прието изрично, че твърдените от ищеца факти не са се осъществили. Предвид изложеното не може да се направи извод, че въпросите на касатора, фактически или правни, са били разрешени от въззивния съд и че са формирали правната му воля за изхода на спора. Отделно от горното не са доказани и допълнителните селективни предпоставки, на които се позовава касаторът – не е посочена практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която обжалваното решение да противоречи, нито е обосновано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираните въпроси касаят единствено обстоятелствата по конкретното дело, респективно съм относими към обосноваността и законосъобразността на въззивното решение, а последните стоят вън от предмета на делото в производството по чл. 288 ГПК. По тази причина също не може да се приеме, че така поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В касационната жалба се съдържат и оплаквания относно размера на присъдените от въззивния съд разноски за първата и въззивната инстанция в полза на кооперацията, по които касационният съд не е компетентен да се произнесе, тъй като редът за защита срещу решението в частта за разноските е друг – чл. 248 ГПК. При този окончателен изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените за защитата му разноски, а именно – надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение