Определение № 5093 от 06.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 679/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Х. М., като пълномощник на В. Г. Ц. въззивно решение № 6311/18.11.2024 г. по в. гр. д. № 1436/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, за осъждане на жалбоподателката да заплати на Фондация „Дом Динев“ на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 5 001 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди и да претендират обезщетение за тях при липса на изрична законова уредба?“;

2. „Какви са критериите за противоправност на изразени мнения, когато те касаят обществени организации, и как се доказва накърняване на доброто име?“.

3. „Какви са границите на допустимата критика спрямо юридически лица, които действат в обществена полза?“,

4. „Каква е доказателствената тежест при твърдения за клевета, кога става въпрос за публикации в социални мрежи“;

5. „Следва ли съдът да приеме за установени факти, които не са доказани с убедителни доказателства, като например обяснения, дадени в друго производство“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 120 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 964/2012 г., четвърто г. о., решение № 68 от 24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 78/2012 г., второ т. о.

6. „Допустимо ли е да се постанови решение, което не съдържа обосновани мотиви за изводите на съда“.

7. „Може ли критиката, изразена чрез хиперболични изрази в социални мрежи, да бъде квалифицирана като противоправна“.

Поддържа се и основанието по чл. 280, а. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от Фондация „Дом Динев“, чрез адв. В. Т., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената касационна жалба.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

Предявеният иск е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто име на фондацията в обществото, от публикации в периода 25.01.2021 г.-17.04.2021 г. в личния профил на ответницата в социалната мрежа „Фейсбук“.

От Устав на фондация „Дом Динев“ се установява, че същата представлява неправителствена, нерелигиозна и неполитическа организация, юридическо лице по българското законодателство, което осъществява дейност по подпомагане на бездомни животни и социални дейности. Горното е видно и от договор за предоставяне на ветеринаромедицински услуги от 01.02.2019 г., за извозване на отпадъци от 18.01.2020 г. и за предаване и приемане за термична обработка на странични животински продукти от 13.01.2022 г.

Публикациите, предмет на експертизата, са подписани с име В. Н. Н., което е обвързано с фейсбук профил с потребителско име veselina.gosheva.cvetanova. В приложената прокурорска преписка № 9446/21 г. на Софийска районна прокуратура се съдържат обяснения на ответницата от 09.04.2021 г., в които същата посочва, че има фейсбук профил с имена „В. Н. Н.“. Тези обяснения съдът е ценил като извънсъдебно признание.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза е видно съдържанието на видеофайла „Темида – цената на истината“.

Събрани са показанията на свидетелите М. и В., като според показанията на първата свидетелка, тя е виждала ответницата по телевизията /в „Темида ТВ“ и по БНТ/, в клипове и във фейсбук. В периода от месец януари 2021 г. до месец април 2021 г. нейните публикации във фейсбук били почти всеки ден. В тях същата наричала фондацията „Дом Динев“ „убийци“, призовавала хората да не даряват за животните, които се отглеждат в техния обект, сравнявайки ги с филма „Тексаско клане“. Публикациите били споделяни от много хора и имало голям отзвук. Вследствие на това доста хора се отдръпнали, включително и нейни познати, и хора от чужбина. Голяма част от даренията намалели, което се отразило на животните, тъй като фондацията се издържала основно от дарения. Свидетелката е посочила, че помага във фондацията като доброволец с почистването и изграждането на клетки. Заявила е, че описаното в публикациите не е вярно, както и че служителите на фондацията се отнасяли с любов и грижа към животните.

Свидетелят В. /кмет на [населено място]/ е възпроизвел следните факти: в населеното място било свикано събрание, на което жителите са взели решение, че не желаят настаняването на животни; между хората имало напрежение заради денонощния шум и миризмата, тъй като обектът бил в близост до жилищни сгради; извън него също имало животни. Първоначално кучетата били настанявани в големи клетки, а в момента били изградени прегради, на които те били вързани със синджири. Виждал е човек, който ги храни ежедневно.

За да постанови обжалвания акт въззивният съд е приел, че съгласно съдебната практика (решение № 274/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 по описа на ВКС, четвърто г. о.; решение № 29/10.03.2020 г. по гр. д. № 1690/2019 г. на четвърто г. о.) юридическите лица могат да претърпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им, при нарушение на защитимо право.

По същество в обжалваното въззивно решение са изложени съображения, че е налице противоправно деяние на ответницата, изразяващо се в отправянето на клеветнически твърдения, съдържащи се в процесните публикации. Тези изявления са, че: „служители на фондацията са убивали животни; те са били отглеждани в тесни помещения; гледката в приюта е била като във филм на ужасите, като в сцена от „Тексаско клане“ /„игли, епруветки с кръв, ампули, разтвори“/, както и че са злоупотребили с дарените средства и отказват да дават животните за осиновяване. Тези твърдения са имали широк отзвук.

Настоящият съдебен състав намира, че производството по образуваното пред ВКС касационно дело следва да бъде спряно с оглед образуваното тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС. Тълкувателното постановление по последното ще има значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, тъй като с него ще се даде тълкуване на относимия правен въпрос: „Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?“.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение