Решение № 6583 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7451/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет- Варна (ОбС), подадена чрез адвокат Д. Стефанова от ВАК, в качеството й на процесуален представител, срещу Решение № 5833/ 29.05.2025 г., постановено по административно дело № 2950/ 2024 г. на Административен съд– Варна (АС Варна), с което е отменено Решение № 382-2 от Протокол № 16/ 31.10.2024 г. на Общински съвет– Варна. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Същото било незаконосъобразно, като постановено при превратно тълкуване на материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди се, че е необоснован изводът на съда, че оспореното решение на Общински съвет Варна е немотивирано. Касационният жалбоподател намира, че при приемане на решението не е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА и чл. 125, ал. 1 от Закона за публичните финанси. Моли да се отмени съдебното решение и да се потвърди обжалваното решение на Общински съвет- Варна. Претендира да се присъдят разноски по делото. Ответникът- Кмет на Община Варна, в писмен отговор от 14.07.2025г. и в открито съдебно заседание, чрез адв. П. Генков развива доводи, в които преценява обжалваното решение, като постановено при спазване на разпоредбите на закона. Моли да се отхвърли жалбата, като неоснователна и да се потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно. Моли да се присъдят и сторените по делото разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения, че първоинстанционното решение е правилно и следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното съдебно решение на АС- Варна е било ОТМЕНЕНО Решение № 382-2 от Протокол № 16/31.10.2024 г. на Общински съвет – Варна, с което: на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 125, ал. 1 от Закона за публичните финанси, поради необходимост от по-строг контрол върху финансовата дейност на Община Варна и във връзка с писмо рег. № ФБ24000101ВН/ 18.10.2024г. на К. С. – Директор на Дирекция „Финанси и бюджет“, относно изпълнение на бюджета на Община Варна за 2024 г.– приходна и разходна част, в това число компенсирани промени, одобрени със заповеди на кмета, довело до съмнение за нецелесъобразно използване на бюджетни средства, Общински съвет – Варна ОТМЕНЯ свое Решение № 116-4(8)/ 11, от 12.03.2024 г., в частта на точка XL и считано от 31.10.2024 г. ПРЕКРАТЯВА оправомощаването на Кмета на Община Варна да извършва компенсирани промени, наложени в резултат на изменение в макроикономическите условия, възникване на неотложни потребности или други непредвидими обстоятелства, настъпили през бюджетната година, както следва: 1. в частта за делегираните от държавата дейности– между утвърдените показатели за разходите в рамките на една дейност, с изключение на дейностите на делегиран бюджет, при условие, че не се нарушават стандартите за делегираните от държавата дейности и няма просрочени задължения в съответната делегирана дейност 2. в частта за местните дейности– между утвърдените разходи в рамките на една дейност или от една дейност в друга по бюджета, без да изменя общия размер на разходите 3. в разходната част на бюджета за сметка на резерва за непредвидени и/ или неотложни разходи. Решенията да извършва компенсирани промени, наложени в резултат на изменение в макроикономическите условия, възникване на неотложни потребности или други непредвидими обстоятелства, настъпили през бюджетната година, се вземат от Общински съвет – Варна. Освен това е бил осъден- Общински съвет– Варна да заплати на кмет на Община Варна сумата в размер на 2430 /две хиляди четиристотин и тридесет/ лева, за заплатена държавна такса и сторени възнаграждения за адвокат за две съдебни инстанции. Адм. съд за да стигне до този правен резултат е приел, че с Покана рег. № ОС24000669ВН/ 25.10.2024 г. на Председателя на Общински съвет– Варна е свикано шестнадесето заседание на Общински съвет– Варна, което е определено да се проведе на 31.10.2024 г., с посочен проект за дневен ред. Проектът за дневен ред, заедно с проектоматериалите по съответните точки, е публикуван на интернет страницата на Общински съвет– Варна на 25.10.2024 година /л.162 адм. преписка/. На 30.10.2024 г. в Общински съвет– Варна е постъпило Предложение рег. № ОС24000678ВН от Г. А.– общински съветник, за включване в дневния ред на предстоящото шестнадесето заседание на Общински съвет– Варна, което се е провело на 31.10.2024 г., на допълнителни точки относно: 1) изслушване на Кмета на Община Варна във връзка с Писмо рег. № ФБ24000101ВН/18.10.2024 г. от К. С. – Директор на Дирекция „Финанси и бюджет“, относно изпълнение на бюджета на Община Варна за 2024 г.– приходна и разходна част, в т.ч. компенсирани промени, одобрени със заповеди на Кмета на Община Варна; 2) отмяна на Решение № 116-4(8)/ 11,12.03.2024г., в частта на т. XL, на Общински съвет– Варна и прекратяване оправомощаването на Кмета на Община Варна да извършва компенсирани промени без изрично съгласие на Общински съвет– Варна. Относно предложението по т. 2) за отмяна на Решение № 116-4(8)/ 11,12.03.2024 г., в частта на т. XL, на Общински съвет– Варна, е представен проект на решение. При проведено заседание на 31.10.2024 г. на Общински съвет – Варна в дневния ред е включена точка 2.6- отмяна на Решение № 116-4(8)/11,12.03.2024 г., в частта на т. XL, на Общински съвет– Варна и прекратяване оправомощаването на Кмета на Община Варна да извършва компенсирани промени без изрично съгласие на Общински съвет– Варна. С Решение № 382-2 от Протокол № 16/31.10.2024 г. на Общински съвет– Варна, на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 125, ал. 1 от Закона за публичните финанси, поради необходимост от по-строг контрол върху финансовата дейност на Община Варна и във връзка с писмо рег. № ФБ24000101ВН/ 18.10.2024 г. от К. С.– Директор на Дирекция „Финанси и бюджет“, относно изпълнение на бюджета на Община Варна за 2024 г. – приходна и разходна част, в това число компенсирани промени, одобрени със заповеди на кмета, довело до съмнение за нецелесъобразно използване на бюджетни средства, Общински съвет – Варна отменя свое Решение № 116-4(8)/11,12.03.2024 г., в частта на точка XL и считано от 31.10.2024 г. прекратява оправомощаването на Кмета на Община Варна да извършва компенсирани промени, наложени в резултат на изменение в макроикономическите условия, възникване на неотложни потребности или други непредвидими обстоятелства, настъпили през бюджетната година, както следва: 1. в частта за делегираните от държавата дейности – между утвърдените показатели за разходите в рамките на една дейност, с изключение на дейностите на делегиран бюджет, при условие, че не се нарушават стандартите за делегираните от държавата дейности и няма просрочени задължения в съответната делегирана дейност 2. в частта за местните дейности – между утвърдените разходи в рамките на една дейност или от една дейност в друга по бюджета, без да изменя общия размер на разходите 3. в разходната част на бюджета за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи. Решенията да извършва компенсирани промени, наложени в резултат на изменение в макроикономическите условия, възникване на неотложни потребности или други непредвидими обстоятелства, настъпили през бюджетната година, се вземат от Общински съвет – Варна. На процесното заседание са били присъствали 44 общински съветници, като Решение № 382-2 от Протокол № 16/31.10.2024 г. е прието при проведено поименно гласуване с резултат: 30 гласа „за“, 9 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“, при отсъстващи 7 общински съветници. Адм. съд е счел жалбата за подадена от надлежна страна, при наличието на правен интерес, в срока по чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е преценил същата за основателна. Сметнал, че оспореният адм. акт е издадено съобразно изискванията за компетентност на адм. орган. Оспореното решение било прието от компетентен колективен орган– Общински съвет– Варна, в рамките на предоставените му правомощия с чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА и чл. 125, ал. 1 от Закона за публичните финанси. В тази връзка посочил, че Общински съвет– Варна мандат 2023 – 2027 г. се състои от 51 общински съветници. Административното решение е било взето при необходимия кворум, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА, тъй като са присъствали 44 общински съветници при гласуването и с предвиденото в чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА мнозинство– повече от половината от общия брой на съветниците, тъй като 30 общински съветници са гласували „за“. С процесното решение е осъществен контрол, относно бюджета на общината, поради което то е издадено на основание чл. 21, ал.1, т.6 от ЗМСМА и чл.125, ал.1 ЗПФ, като това е посочено и в решението. Съгласно чл. 27, ал.5 от ЗМСМА, решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6, 7, 8, 9, 10, 14 и 15 се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието. От друга страна в правния анализ адм. съд е приел, че не са спазени изискванията за законосъобразност на адм. акт. Обсъдил е проведеното адм. производство и е установил процесуално нарушение, което е съществено, защото е ограничило възможността на кмет на Община Варна да изрази становище и представи доказателства. Преценил, като основателен релевираният довод на жалбоподателя, че адм. решение не е мотивирано, тъй като няма конкретика за твърденията относно нарушения при издаване на заповеди свързани с финансите на община Варна. Според съдебният акт- оспореното решение на Общински съвет – Варна е постановено и в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Общинският съвет съгласно чл.124, ал.1 и 2 ЗПФ можел да извършва компенсирани промени, но в условията на бързина и неотложност е предвидено това да може да осъществява кмета на общината. При прекратяване правомощието на кмета на Община Варна по чл.125, ал.1 от ЗПФ, се създават предпоставки определени дейности финансирани с общински бюджетни средства да не могат да се изпълняват за по-дълъг период от време, защото общинският съвет заседава през по-големи периоди от време, докато кмета може да издава заповеди своевременно. Това обосновавало, че процесното решение е прието в нарушение на чл. 6, ал.4, вр. ал. 2 АПК. В заключение приел, наличието на отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 АПК, тъй като при приемане на Решение № 382-2 от Протокол № 16/ 31.10.2024 г. на Общински съвет– Варна са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, нарушение са материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, което обуславя незаконосъобразността му. Съдебното решение на АС Варна е ПРАВИЛНО. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Мотивите в съдебния акт са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 от АПК. С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил оспореното пред него решение на ОбС - Варна, като е приел, че същото е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в противоречие с относимите законови разпоредби. Правилен е извода на адм. съд, че Решението на ОбС предмет на спора не е надлежно мотивирано, тъй като няма обосновка по чл. 59, ал.2, т.4 АПК, развита в степен, която да изясни какво точно налага неговото издаване. Посочването на „съмнение за нецелесъобразно използване на бюджетни средства“ не е достатъчно и твърде общо формулирано. Липсват конкретни данни и установени факти за нарушения на финансовата дисциплина, които да кореспондират с това изложение. Съдържанието не може да служи за надлежни, ясни мотиви на процесното решение. На второ място правилно решаващият съд е установил, че заседанието от 31.10.2024г., на което е прието оспореното Решение № 382-2, е свикано съгласно чл. 23, ал. 4, т. 1 от ЗМСМА по инициатива на председателя на общинския съвет с предложен от него проект за дневен ред. В този дневен ред не е било включено приемане на процесното решение, съответно е липсвала възможност от страна на неговия адресат за предварително запознаване и вземане на становище. Споделя се извода на съда, че поради непубликуване на дневен ред, в който да е включено направеното предложение за решение е допуснато нарушение на чл.27, ал.1а ЗМСМА. Включването в дневния ред на т.2.6, без да е обоснована наличието на извънредност и спешност за вземане на процесното решение е в нарушение и на чл.50, ал.1, т.4 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет– Варна /ПОДОСВ/. Това процесуално нарушение е съществено, защото е ограничило възможността за участие на кмета на Община Варна; да изрази становище, искане или възражение по чл. 34, ал.3 АПК и представи доказателства по чл.36 АПК. Това е лишило адм. производство от изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства и обсъждане на тезите на страните по чл.35 АПК и съответно е самостоятелно основание за отмяна на оспореното административно решение. На следващо място обосновано решаващият съд приема, че оспореното решение на Общински съвет– Варна е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Общинският съвет съгласно чл. 124, ал. 1 и 2 ЗПФ може да извършва компенсирани промени, но в условията на бързина и неотложност е предвидено това да може да осъществява кмет на общината. Съобразно чл. 125, ал. 1 от ЗПФ общинският съвет може, доколкото със закон не е определено друго, да оправомощи кмета на общината да извършва компенсирани промени: 1. в частта за делегираните от държавата дейности - между утвърдените показатели за разходите в рамките на една дейност, с изключение на дейностите на делегиран бюджет, при условие че не се нарушават стандартите за делегираните от държавата дейности и няма просрочени задължения в съответната делегирана дейност; 2. в частта за местните дейности - между утвърдените разходи в рамките на една дейност или от една дейност в друга, без да изменя общия размер на разходите. Това са действия, които процедурно отговарят на внезапно възникнали нужди на общината, които изискват спешни действия или бърза ликвидност. Действително нормата предоставя възможност, а не задължение за общинския съвет да оправомощи кмета на общината да извършва посочените компенсирани промени. Това следва от използвания в чл. 125, ал. 1 от ЗПФ глагол „може“. Следователно при упражняване на това правомощие органът действа в условията на оперативна самостоятелност. Това се отнася и при „прекратяване на оправомощаването“, което също е в обхвата на дискреционната власт на ОбС. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. По арг. на чл.146, т.4 АПК следва да се извърши преценка оспореното решение в противоречие ли е материалноправните разпоредби. Правилно административния съд е установил, че от представените девет заповеди на кмета на Община Варна за извършени компенсирани промени по бюджета на Община Варна за 2024 г. не са посочени и/ или представени доказателства, че неправомерно са извършени компенсираните промени. Липсват доказателства за отмяна на посочените заповеди или за оспорването им пред съда от страна на Общински съвет– Варна по реда на чл. 45, ал.2 ЗМСМА. Няма данни за спорове относно разпореденото в тях. Поради това се налага извода, че не е установено кмета на Община Варна да е извършвал компенсирани промени по бюджета на Община Варна в нарушение на конкретни норми или целта на закона. Правилен е извода на адм. съд, че при прекратяване правомощието на кмета на Община Варна по чл.125, ал.1 от ЗПФ, се създават предпоставки за затрудняване на определени дейности финансирани с общински бюджетни средства. Кметът поради това, че е едноличен адм. орган може да предприеме адм. действия незабавно и при условията на спешност да реализира бързо производство. С това да осигури бързина, процесуална икономия и времева адекватност при решаване на неотложни спешни случаи. Това обосновава, че процесното решение е прието в нарушение на чл. 6, ал.4, вр. ал. 2 АПК. При постановяване на атакуваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и при приложението на чл.143, ал.4, във вр. с чл.228 от АПК, e неоснователно искането на процесуалния представител на ответника, за когото резултата от делото е благоприятен, за разноски в касационното производство. От същия не се представени доказателства за тяхното извършване в касационното производство, като и списък за техния размер. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение