Определение № 2219 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4009/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. М., ЕГН: [ЕГН], срещу Решение № 573 от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № 2351/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 30/23.04.2022 г. по т. д. № 135/2021 г. по описа на ОС – Враца, постановено с участието на Агенция „Пътна инфраструктура“ като трето лице-помагач на страната на „ЗД Евроинс“ АД, в частта, в която е отхвърлена осъдителната претенция на М. А. М. с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ против „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК:[ЕИК], за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 16.12.2020 г. на път II – 15 в района на км 5+500, за разликата над присъдените 7 000 лева до претендираните 50 000 лева.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че съдът е определил и присъдил несправедливо занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли въззивното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен и за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 7 000 лева до претендираните 50 000 лева.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3ГПК.

Ответникът по касационната жалба „ЗД Евроинс“ АД е подало на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно– за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице-помагач не се ангажира със становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е зачел формираната с влязлото в сила Решение № 30/23.04.2022 г. по т. д. № 135/2021 г. по описа на ОС – Враца сила на пресъдено нещо относно възникването на всички правопораждащи претенцията на ищцата юридически факти - валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между делинквента и „ЗД Евроинс“ АД към датата на настъпване на застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП); предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние, осъществено от застрахования при ответника водач на л. а. „Сеат Леон“ с рег. [рег.номер на МПС]; претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение, и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице и вредите.

Въззивният съд е приел за установено, че в пряка причинна връзка с катастрофата ищцата е получила сътресение на главния мозък, протекло с качествена промяна в яснотата на съзнанието, но без изпадане в безсъзнание, търпящо обратно развитие за период 3-5 седмици; разкъсно-контузна рана с размер около 1 см.; счупване на бодлестите израстъци на VI и VII шийни прешлени, но без данни за последващо срастване и без травмиране на гръбначния мозък; прекъсване на горната дискална повърхност на първи гръден прешлен; деформация на краниалните ставни повърхности при първи до четвърти гръден прешлен, но без контузия на гръбначния мозък, с мускулен спазъм, с болезненост. Преодоляването на травмата в шийната област отнело 4-6 седмици, а на гръдния отдел от гръбначния стълб – 3-4 месеца. Не се наблюдавали отпадна неврологична или двигателна симптоматика. Гръбначният стълб запазил формата си и не предпоставял променени движения. Не се очаквали късни проявления на постравматични симптоми от черепно-мозъчната травма. Въз основа на заключението към изготвената в производството пред първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза апелативният съд приел, че заявените при ищцата оплаквания (болка при крайно отвеждане на шията встрани или ротация) били предизвикани от започнали дегенеративни промени, а не от травмата при процесното ПТП. Въззивният съд счел за доказано, че след инцидента ищцата изпитвала известни затруднения в ежедневното си битово обслужване и ползвала отпуск за временна нетрудоспособност в продължение на шест месеца.

За да определи размера на дължимото обезщетение, въззивният съд отчел вида и характера на уврежданията на здравето на ищцата - множествена травма в областта на главата, шийния и гръдния отдел на гръбначния стълб, отзвучала във времето без хирургична интервенция и без да е необходим за възстановяването постелен режим. Приел е, че поради това ищцата е могла от самото начало да осъществява физиологичните си нужди без чужда помощ и да поддържа ниво на лична хигиена, съответстващо на подвижността й. Отчел е пълното възстановяване на здравето й преди изтичане срока на удостоверената нетрудоспособност и липсата на остатъчни последици от уврежданията и на данни за патологичен посттравматичен стрес. Страховите изживявания въззивният приел за реактивни, нормални спрямо преживяната катастрофа, безспорен източник на силен стрес.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. "Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? В този смисъл следва ли съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка и значението на всяко едно от тях спрямо справедливото обезщетение?";

2. „Следва ли при определяне на справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната? Достатъчно ли е формалното сочене, че се отчита икономическото състояние в страната, без да се обсъди как се отразява то върху определеното обезщетение за неимуществени вреди?“

3. „Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение в много по-нисък размер от определените такива за аналогични случаи, но при лимит, многократно по-малък от процесния?“

4. „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се отчетат всички обстоятелства, които обуславят тези вреди? “.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 4/1968 г., както и Решение № 39 от 07.05.2020 г. по т. д. № 1184/2019 г. на ВКС, II ТО, Решение № 128 от 01.08.2017 г. по т. д. № 321/2016 г. на ВКС, II ТО, Решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II ТО, Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I ТО.

Иска се също достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че произнасянето на ВКС по повдигнатите въпроси би допринесло за правилното тълкуване и приложение на закона от съдилищата и развитието на правото.

Настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси следва да бъдат обобщени като правен въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като апелативният съд е постановил атакувания съдебен акт в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и цитираните от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи, обстоятелства, които са специфични за всяко дело, и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и други. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – момента на настъпване на увреждането, а на практиката на съдилищата при определяне на обезщетения за сходни случаи не се придава значение на отделен критерий за определяне на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди - Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II ТО, Решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II ТО и други. В случая въззивният съд е присъдил обезщетението, като е отчел тежестта на телесните увреждания на ищцата, възрастта й, продължителността на възстановителния период, данните за психичното й състояние след инцидента, пълното възстановяване на здравето й от уврежданията, които е получила, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода на настъпване на неимуществените вреди. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди са не само изброени от въззивния съд, но и обсъдени в тяхната съвкупност, съобразно разрешенията в Решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II ТО, Решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, II ТО, и Решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I ТО, включително и сочената от касатора съдебна практика. Дали фактите по спора, относими към дейността по определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, са вярно интерпретирани (тълкувани) е въпрос на обоснованост на съдебния акт и има отношение към правилността на обжалваното решение, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ето защо не е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, по въпроса за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, съответно поддържаните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касация.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.

При този резултат по делото на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение