Определение № 2959 от 14.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1206/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Н. А. Г. против решение № 161/16.02.2024 г. по в.гр.д. № 2760/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №84/02.08.2023г., по гр.д.161/2022 г. на СОС в частта, с която е отхвърлен искът на кастора срещу ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на разликата над 20 000 лв. до 30 000 вкл., обезщетение за неимуществени вреди на осн.чл.432 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Подадена е насрещна касационна жалба от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД против решение № 161/16.02.2024 г. по в.гр.д. № 2760/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 84/02.08.2023г. по гр.д.161/2022 г. на СОС в частта за осъждане на застрахователя да заплати на Н. А. Г. разликата над 4 000 лв. до 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди на осн.чл.432 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба на Н. Г. е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно настъпването на процесното ПТП на 05.05.2022 г., при което касаторът е получил счупване на три ребра в дясната гръдна половина, мекотъканно увреждане (кръвонасядане), ангажиращо седалището вдясно и дясното бедро, установени от СМЕ. Съдът се е позовал на заключението й, че за възстановяването на пострадалото лице е било около 2 месеца. Посочено е, че този тип фрактура са съпроводени със значителни болки при движение на тялото, дишане, кихане, кашляне, смях и др., поради което спазването на постелен режим в рамките на около 30-40 дни е препоръчителен. В същото време е необходимо пострадалият да се движи за предотвратяване на застойни промени в белия дроб. Съобразно събраните доказателства САС е констатирал, че касаторът е търпял болки и страдания с голям интензитен първите два месеца. Понастоящем при натоварване също търпи болки, които макар и с намалял интензитет налагат употреба на медикаменти. Няма данни за драстично ограничение на ежедневието, небходимост от спазване на строг постелен режим или необходимост от постоянна помощ при обслужването. Безспорно пострадалият е преживял шок от събитията, което следва да се отчете при определяна на размера на обезщетенето. САС преценявайки времето на търпени болки, възрастта, психоемоционалните последици, сегашното здравословно състояние, обичайната практика на съдилищата с оглед чл. 52 ЗЗД, а така също и обществено икономическите условия към датата на инцидента, е приел, че присъдената сума от 20 000 лв. е съответна за обезщетение на така претърпените неимуществени вреди. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира правен въпрос как следва да се определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания, на осн. чл.52 ЗЗД. Позовава се на допълнителни основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС съобрази, че поставеният правен въпрос има отношение към критериите, които следва да се съобразяват от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. В тях е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Посочено е, че, за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значения са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на пострадалото лице като преди и след произшествието. Решаващият състав е изследвал релевантни за спора доказателства относно затрудненията, които е търпял касаторът и тяхната продължителност. Съобразена е била и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, която е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Необходимо е да се посочи, че в съдебната практика на ВКС /напр. решение № 83/06.07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. и др./ е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. Предвид изложеното настоящият състав намира, че произнасянето на въззивния съд не е в отклонение на практиката на ВКС, не е налице основание за пирлагане на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. На осн. чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд