Определение № 2616 от 10.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 570/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Й. Б., чрез процесуален пълномощник, против решение № 1532/17.12.2024 г. по в. гр. д. № 2348/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2335/23.05.2024 г. по гр. д. № 13922/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, за да се приеме за установено в отношенията между страните, че О. Й. Б. не дължи сумата 11 678,04 лева, от които – 5 019,19 лева – главница, 6 078,08 лева – законна лихва за периода 08.12.2011 г. – 15.09.2023 г., 450,77 лева – юрисконсултско възнаграждение, 80,00 лева – разноски по арбитражно дело и 50,00 лева - държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.07.2012 г. по т. д. № 4768/2012 г. на Софийски градски съд и е образувано изп. дело № 12160/2012 г. на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд. В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Оспорват се изводите на окръжния съд относно действията в изпълнителното производство, годни да прекъснат погасителната давност (в случая искането за конституиране на ответника – цесионер като взискател). Сочи се и несъобразяването от страна на съда, че молбата за конституиране на нов взискател е подадена до местно некомпетентен ЧСИ. По подробно развити съображения във връзка с горните оплаквания се моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което искът по чл. 439 ГПК да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за всички инстанции (вкл. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ). В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставя следният въпрос, като разрешен от съда при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Конституирането на нов взискател по образуваното изпълнително дело поради цедиране на вземането представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2016 г. на ОСГТК на ВКС? Касаторът цитира и решения по чл. 290 ГПК, на които твърди, че въззивното решение противоречи. В срока по чл. 287 ГПК е депозиран писмен отговор от КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, със становище за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като същото не е постановено в противоречие с актуалната съдебна практика (с молбата за конституиране на цесионера като взискател е посочен и конкретен изпълнителен способ), както и за неоснователност на касационната жалба, за което се развиват подробни съображения. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение и се сочи банкова сметка за доброволното му заплащане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намери следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, но не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на исканата касационна проверка. Съгласно трайноустановената практика на ВКС, обобщена в решение № 50026 от 17.02.2025 г. по т. д. № 2040/2020 г. на ІІ т. о., конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането не представлява изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Погасителната давност може да бъде прекъсната, ако в молбата за конституиране на правоприемника (цесионера) като взискател е поискано извършването на валидно изпълнително действие, като бъде посочен нов изпълнителен способ, или е подновено искането на първоначалния взискател (респ. е поискано повтаряне на неуспешните изпълнителни действия). „Валидното изпълнително действие“ по смисъла на горецитираното тълкувателно решение е окачествено като действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, т. е. по молба, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника или е възложил това на ЧСИ (чл. 18 ЗЧСИ), вкл. и когато нередовността е била поправена в срок. В случая въззивният съд е приел, че молбата на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД за конституиране на нов взискател по изп. дело № 12160/2012 г. от 13.12.2018 г. е годна да прекъсне погасителната давност относно вземането, като имплицитно е взел предвид цялостното й съдържание, а в него има както посочване на конкретен изпълнителен способ, така и възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ за извършване на всички необходими изпълнителни действия. Или независимо от непрецизно изложените мотиви, формулираният правен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика и тази по чл. 290 ГПК и по него касационно обжалване не следва да бъде допускано. При този окончателен за спора резултат и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение