Определение № 1780 от 03.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. С., чрез адвокат И. Х., срещу решение № 1267 от 01.11.2024 г. по в.гр.д.№ 1675/2023 г. на Пловдивския окръжен съд в частта потвърждаваща решение № 260075 от 28.04.2023 г. по гр.д.№ 2707/2020 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която съдебната делба между С. Г. К. и С. П. С. на описаните по долу недвижими имоти, а именно: а/. апартамент, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 91.59 кв. м., ведно с изба № *** от 2.97 кв. и с 1.000 % идеални части от общите части на сградата; б/. гараж, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място], район Ю., [улица], ет.1, с площ от 16.38 кв. м., ведно с 1.18 % идеални части от общите части на сградата; в/. поземлен имот с идентификатор ***, с адрес [населено място], местност „Б. Т.“, с площ от 11 828 кв. м.; г/. двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от 114 кв.м., и сграда – гараж, депо, хангар със застроена площ от 33 кв.м., с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място], парк „Отдих и култура“,е допусната при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите. В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съделителката С. Г. К., в депозиран чрез адв. Я. Я. отговор, излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваните части и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор ***(с предишен идентификатор ***) по КККР на [населено място], с площ от 954 кв.м., с адрес [населено място], парк „Отдих и култура“, при дялове 449/954 ид.ч. за С. К. и 505/954 ид.ч. за С. С.. Въззивното решение е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е допусната делба на 11.787% идеални части от второстепенна задънена улица, нанесена като поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 1 153 кв. м., като прилежаща част към поземлен имот с идентификатор 56784.510.905(с предишен идентификатор ***) по КККР на [населено място] по КККР на [населено място]; Относно останалите делбени имоти въззивният съд е приел за установено, че съделителите са бивши съпрузи, като гражданският брак е сключен на 7. 03. 1993 г. и е прекратен с развод с решение влязло в сила на 18. 05. 2018 г., и са придобили процесните имоти през време на брака си, на възмездни основания - договори за покупко-продажба, в режим на СИО, прекратена с развод, поради което делбата следва да се допусне при дялове по 1/2 идеална част за всеки от съделителите. По-конкретно: апартаментът с идентификатор *** е купен с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 161/11. 08. 1994 г.; гаражът с идентификатор ***е купен с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 6/16. 06. 1998 г.; нивата от 11. 828 дка е купена с нотариален акт № 119/20. 11. 2002 г.; поземленият имот с идентификатор ***(с предишен идентификатор ***), ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***и гараж с идентификатор ***, са придобити с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 125/17. 08. 2012 г. Във връзка с имот с идентификатор ***(с предишен идентификатор ***) и с поземлен имот ***– задънена второстепенна улица, е обсъден договор за доброволна делба от 26. 02. 2020 г., сключен между „ГБС – Пловдив“ АД, Х. И. А., С. Г. К., С. П. С., Т. Х. Ч.-В., Д. В. В., Р. Г. Г., Ж. В. Г., Г. Щ. Ф. и А. Щ. Ф.. Делбата е извършена по повод заповед от 29.09.2017 г. на кмета на Община - Пловдив за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв. *** – нов по плана на[жк], [населено място], по силата на която площта на поземления имот, отреден за второстепенна улица – с идентификатор ***, се променя от 1316 кв.м. на 1153 кв.м., като разликата в площите е присъединена към съседните поземлени имоти. Площта на поземлен имот с идентификатор ***(с предишен идентификатор ***) се увеличава от 898 кв. м. на 954 кв. и, по силата на договора, същият остава в съсобственост между С. С. и С. К., при квоти 449/954 ид.ч. за С. К. и 505/954 ид.ч. за С. С.. Изменението на ПУП-ПРЗ и договорът за доброволна делба засягат единствено поземлените имоти, но не и съществуващото застрояване Прието е за недоказано възражението на съделителя С. С. по чл. 23, ал. 2 СК за частична трансформация. Относно апартамент – нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, гараж - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** е прието е, че не се установява от събраните доказателства някой от имотите да е придобит с лично имущество на С. С. в съотношение 3/4 ид.ч. за него и 1/4 ид.ч. за С. К.. Прието е, че ответникът С. е бил трудово ангажиран през периода от 1986 г. до 1993 г. и е получавал трудово възнаграждение, но няма никакви доказателства имотите да са закупени частично с негови лични спестявания, особено като се има предвид отдалечеността на датите на закупуването им –11.08.1994 г., 16.06.1998 г. и 20.11.2002 г., от периода, през който са реализирани доходите. Прието е, че гласните доказателства за получаваните от С. С. допълнителни доходи под формата на хонорари и бонуси от участия като диджей в ресторанти и нощни заведения, не следва да се вземат предвид, защото както показанията на свидетеля М., така и показанията на свидетелката К. са твърде общи и не съдържат никаква конкретика по отношение на точните суми, които се сочи С. да е получавал за участията си, броя на участията, периода, в който са осъществявани. Посочено е, че според свидетеля М. “вероятно" дисководещите имали 4-5 участия на седмица, като липсва каквато и да е била категоричност в показанията му, а свидетелката К. не излага твърдения за конкретни участия, нито за размера на получаваните възнаграждения. Прието е за недоказано и твърдението на С., че е бил съдържател на ресторанти и нощни барове и е реализирал печалби от тази дейност, както и твърдението, че придобитите средства са били налични към сключване на гражданския брак с ищцата, съотв. към придобиване на имотите. Посочено е, че според показанията на свидетелката К., сестра на съделителя С., съделителите са дали всичките си спестявания за организиране на сватбата си през месец март 1993 г. и дори се е наложило да бъдат подпомогнати от свидетелката и нейния съпруг, което опровергава твърдението на ответника, че е вложил лични средства, спестени от него преди брака му с ищцата, в закупуване на процесните имоти. Съобразено е и обстоятелството, че по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, установяващи, че ищцата е започнала трудовата си дейност още на 19-годишна възраст и през време на брака си с ответника е била трудово ангажирана и е получавала доходи от трудови възнаграждения, с изключение на някои кратки периоди от време. Не са разгледани, като преклудирани на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК, твърденията на ответника, че е придобил поземлен имот с идентификатор ***вместо изплащане на част от дълг по договор за заем, предоставен от него на трети за делото лица. Изводът за настъпила преклузия е обоснован с обстоятелството, че такива твърдения са били въведени като част от предмета на делото за пръв път във въззивното производство. Прието е, че макар твърденията да са наведени след дадени от въззивния съд указания за конкретизиране на възражението за частична трансформация чрез излагане на фактически твърдения за придобивната цена на всеки от имотите, за размера на вложените лични средства в закупуването на всеки от тях, както и за произхода на тези средства, то по реда на конкретизацията на възражението е допустимо уточняване и изясняване на вече въведени в производството факти, а не въвеждане на изцяло нови твърдения за начина за придобиване и заплащане на продажната цена на имотите. Относно сградите, построени в поземлен имот с идентификатор ***(с предишен идентификатор ***) - жилищна сграда с идентификатор *** и гараж с идентификатор *** е прието, както бе посочено по-горе, че същите са придобити през време на брака, в режим на СИО, като няма данни за влагане на лични средства от бившия съпруг С., поради което след развода общата бездялова собственост е трансформирана в обикновена съсобственост, при равни дялове. За неоснователен е приет доводът на С., че е приложима нормата на чл. 92 ЗС, поради което квотите в съсобствеността върху сградите са 449/954 ид.ч. за С. К. и 505/954 ид.ч. за С. С., е не по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите. В тази връзка е прието, че коментираното по-горе изменение на ПУП-ПРЗ досежно площта, включена във второстепенна задънена улица, не засяга съществуващото застрояване и съгласно изричната воля на страните по договора за доброволна делба настъпилите промени в площта и квотите в съсобствеността засягат единствено поземлените имоти, без това да се отразява на изградените в имотите сгради. Не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части – с които делбата на апартамент с идентификатор ***, на гараж с идентификатор ***, на поземлен имот с идентификатор ***, на жилищна сграда с идентификатор ***и на гараж с идентификатор ***е допусната при равни дялове. Касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Съобразно указанията по прилагане на чл. 280 ГПК, дадени с точка 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на насрещната страна. Непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Независимо от горното, в допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС по приложението на чл. 21 СК (отм.), съотв. чл. 23 СК, на която се позовава касаторът, при режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. При преценка основателността на предявен иск, възражение или довод по чл. 21 СК (отм.), съответно чл. 23 СК, от значение е произходът на средствата, с които е придобито вещното право, която преценка следва да бъде направена след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и във връзка едни с други. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена. По установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещноправен ефект); 2) размера на вложените средства, които имат личен произход; 3) влагането на тези средства при придобиването на имота. В случая, при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от така формираната практика. Същият е обсъдил изложените във въззивната жалба доводи и оплаквания, анализирал е преценените като релевантни за спора доказателства и въз основа на тях е установил фактическата обстановка. Приел е, че проведеното от ответника доказване не установява твърдения факт на трансформация на лично имущество, вложено в придобиването на процесните имоти. Преценката дали правнорелевантните факти за наличие на трансформация на лично имущество са доказани винаги е конкретна. Правилността на тази преценка не се обхваща от приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и не е предмет на контрол в производството по чл. 288 ГПК. Оплакването на касатора за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд представлява отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция от текста на решението, без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивния акт. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на изводите на съда със събраните доказателства и с правилата на логиката и науката. Съделителката С. Г. К. претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, но не е представила доказателства да е направила такива. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,