Определение № 7 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4198/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Р. Д. И. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите Д. и Й. против въззивно определение № 828 от 20.11.2020г. по в.ч.гр.д. № 523 по описа за 2020г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3501 от 12.08.2020г. по гр.д. № 1852/2020г. на РРС, с което е прекратено, на основание чл.130 ГПК производството по делото и е върната исковата молба. Жалбоподателката счита обжалвания акт за неправилен и необоснован, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. В приложено към жалбата изложение, жалбоподателят поставя следните две групи въпроси като общо основание за допустимост, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на подадената частна касационна жалба, изискуемо с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК: І. Намира ли приложение защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД относно предприетите от ответника разпоредителни действия? Налице ли е връзка на преюдициалност, по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по оспорване на завещателно разпореждане и предявения иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора? На основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, въззивният съд длъжен ли е да върне делото на първата инстанция с указания, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора? Налага ли се спиране, за да се изчака решаване на спора с преюдициално значение с цел да бъде зачетено постановеното решение? и ІІ. Въззивната инстанция следва ли служебно да провери и да следи дали първоинстанционния съд е допуснал процесуални нарушения? При констатирани такива, следва ли въззивният съд да събере нови доказателства, за да попълни делото с нови факти и обстоятелства, чрез които напълно да изясни спора от фактическа страна? Позовава се на противоречие с ТР № 2/9.07.2019г. по т.д.№ 2/2017г.на ОСГТК на ВКС и ТР № 8/ 7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира следното: Р. Д. И. е предявила иск с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване на недействителна спрямо нея извършената между посочените ответници разпоредителна сделка, осъществена с н.а.№ 154, т.І рег.№ 1140,д.92/2019г. В исковата молба е посочила, че е наследник по закон /сестра/ на Н. И., който преди смъртта си с нотариално завещание е завещал цялото си налично движимо и недвижимо имущество на първата ответница М. Т., която е прехвърлила с нотариален акт № 154, чрез продажба – имот на втората ответница М. П.. Твърди и че е предявила иск срещу М. Т. за нищожност на завещателното разпореждане, във връзка с което е образувано друго дело /гр.д.№ 4746/2019г.на РРС/, по което е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху процесния имот. С разпореждане № 3424 от 6.05.2020г. така предявената искова молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания: „Да посочи фактите, които правят първия ответник длъжник, Да посочи коя е сделката, сключена с първия ответник, както и в какво се изразява неизпълнението на задълженията по тази сделка от М. Т., Как е увреден ищеца, Кое свое вземане срещу ответника ще удовлетвори от стойността на имота и да представи актуално удостоверение за данъчна оценка и скица на имота“. След като ищцата е била надлежно уведомена за дадените указания, е представила молба с вх.№ 22102 от 7.07.2020г., в която е посочила, че тя няма вземане, че сделка между нея и първата ответница – няма, а правата които претендира произтичат от наследяване по закон на имуществото на нейния брат. Твърди, че ответницата Т. е знаела, че продава нейна наследствена земя, тъй като е страна /ответник/ по предявения иск по гр.д.№ 4746/2019г. на РРС. Чрез иска по чл.135 ЗЗД желае имота да се „върне“ в патримониума й. След така направеното уточнение, съдът с определение № 3501 от 12.08.2020г., е прекратил производството по делото, на основание чл.130 ГПК, тъй като посочените в исковата молба ищец и ответник не са легитимирани да отговарят по предявения иск за прогласяване на относителна недействителност. Правото по чл.135 ЗЗД е с вторичен характер и предполага наличие на съществуващо вземане, каквото в случая няма. Спорът между страните ще бъде разрешен съобразно изхода на заведеното от ищцата дело за оспорване на завещателното разпореждане. При уважаването му – атакуваната в настоящето производство сделка няма да бъде противопоставима на ищцата, а ако бъде отхвърлен – тя ще породи прехвърлителното си действие. С обжалваното въззивно определение № 828, РОС е потвърдил определението на СРС, като е споделил изложените мотиви. Решаващият довод, които е посочил е, че предпоставката, обосноваваща правният интерес на ищцата от иска по чл.135 ЗЗД и от там неговата допустимост, е тя да има качеството на кредитор, да е титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника- длъжник. В случая ищцата няма качество на кредитор, защото твърди, че е наследник на своя брат, който се е разпоредил със завещателно разпореждане в полза на първата ответница. Искът по чл.135 ЗЗД е безпредметен, защото спорът между страните ще бъде разрешен с постановяване на акта по гр.д.№ 4746/2019г.на РРС относно действителността на завещателното разпореждане. Имайки пред вид гореизложеното, според настоящият съдебен състав касационно обжалване не следва да се допуска, защото поставените от жалбоподателя въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и тъй като не са налице посочените специални основания за допустимост чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Нито един от поставените от жалбоподателката въпроси не отговаря на тези предпоставки. Въпросът за допустимостта на иска по чл.135 ЗЗД относно предприетите от ответника разпоредителни действия е фактически, а не правен, тъй като изисква обсъждане на конкретните факти по делото. Наличието или не на връзка на преюдициалност между производството по оспорване на завещателното разпореждане и предявеният иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на друга сделка, е въпрос който не е бил разглеждан от въззивния съд, няма връзка с неговите решаващи мотиви, не е бил поставян в хода на производството и не е възможно да се поставя и разглежда за първи път от касационната инстанция. Ирелевантни са и втората група въпроси, поставени от жалбоподателката. Проверката, която въззивната инстанция извършва, когато е сезирана с искане за проверка законосъобразността на постановен прекратителен акт е с въззивен характер и в случая тя е направена. Въз основа на нея, съдът е преценил акта като законосъобразен - процесуални нарушения не са установени, както и необходимост от установяване на нови факти или от събиране на нови доказателства, в какъвто смисъл са поставените въпроси, още повече, че фактите са били безспорни. Съгласно установената съдебна практика с ТР № 2/9.07.2019г. по т.д.№ 2/2017г.на ОСГТК на ВКС, искът по чл.135 ЗЗД е средство за защита в полза на кредитор, чийто длъжник е предприел действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворяването на кредитора. В случая ищцата няма качеството на кредитор по отношение на първата ответница и ответницата няма качеството на длъжник по отношение на ищцата, защото е безспорно, че между тях не съществува вземане. Ищцата не може да обоснове качеството си на кредитор с наследяване по закон, защото не е наследник със запазена част. Нейният наследодател се е разпоредил с цялото си разполагаемо имущество чрез завещание и докато не се установи по надлежния ред, че неговото разпореждане е недействително, в полза на ищцата няма имущество, с което тя да разполага, което да е придобито вследствие на наследяване. Затова и сделката, която желае да се обяви за относително недействителна, не е увреждаща я сделка. В тази хипотеза, искът по чл.135 ЗЗД не може да се ползва като средство за защита, защото въз основа на него няма какво да се „върне“ в патримониума й. /За жалбоподателката съществува друг път на защита и той е свързан с положителното разрешаване на спора по висящото гр.д.№ 4746/2019г.на РРС/. Мотивиран от гореизложеното,като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение