Определение № 2455 от 25.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Марини 1713“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу решение № 133 от 26.04.2024г. по в.гр.д. № 92/2024г. на Окръжен съд – Перник. С въззивното решение е потвърдено изцяло решение № 1086 от 02.11.2023г. по гр.д. № 2366/2023г. на Районен съд – Перник за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че касаторът дължи на „ЮБМ Груп“ ООД сумата от 16 872. 24 лева, подлежаща на връщане авансово платена цена с ДДС по развален договор за доставка на 1 570 кг пелети. За вземането е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 828 от 31.03.2023г. по ч.гр.д. № 1403/2023г. на Районен съд – Перник. Касаторът излага доводи за неправилност въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. С отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК „ЮБМ Груп“ ООД оспорва касационната жалба като неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на иска до 20 000 лева и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на решението, то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Характерът на делото като търговско е с оглед на неговия предмет – право, отнасящо се до търговска сделка по чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Сделка, сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие, която е била развалена, при което се уреждат последиците от развалянето. Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. При изложеното касационната жалба на „Марини 1713“ ЕООД (в несъстоятелност) като недопустима подлежи на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. С отговора на касационната жалба „ЮБМ Груп“ ООД е поискало присъждане на сторените в касационното производство разноски, но не установява такива и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК с присъждане на разноски. Воден от горното съдът