Определение № 50546 от 04.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2399/2021 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт В. М. и насрещна касационна жалба на ищцата А. А. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. М. срещу решение № 260230 от 15.07.2021г. по в. т. д. № 159/2021г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав.

Касаторът – ответник „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обжалва въззивното решение в следните части:

1/ частта, с която след частична отмяна на решение № 260032 от 27.10.2020г. по т. дело № 202/2019г. на Хасковски окръжен съд „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на А. А. А. към първоначално присъдената сума от 80 000 лв. допълнително още 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й травматични увреждания при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 29.06.2019г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата;

2/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 40 000 лв. до присъдените 80 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й травматични увреждания при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 29.06.2019г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата;

3/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за забава върху дължимото обезщетение в размер 40 000 лв., считано от 18.08.2019г. до 23.08.2019г.

4/ частта, с която на адв. Р. М. е присъдено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в цялост;

5/ частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата над 1 600 лв. до 3 200 лв.- държавна такса в полза на Окръжен съд Хасково, както и сумата 1 200 лв. - държавна такса в полза на Апелативен съд Пловдив.

Касаторът - ответник прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че е допуснато нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК - без ясни мотиви, без аргументация въз основа на събрания по делото доказателствен материал въззивният съд е преценил, че втората и третата ампутация на левия крак на ищцата също следва да бъдат приети като част от подлежащите на обезщетение неимуществени вреди, независимо, че обективните данни по делото са в напълно противоположната насока; не е ясно с оглед на кои конкретно установени факти по делото въззивният съд е стигнал до съждението, че възражението на ответника по отношение на причинно-следствената връзка между ПТП и неимуществените вреди, чието обезщетяване се претендира, не е доказано. Касаторът – ответник прави оплакване, че неправилно въззивният съд е отменил определението си за допускане до разпит на свидетел - лекуващия лекар на ищцата д-р М. П., доколкото същият бил поискан с отговора на въззивната жалба на А. А., а не с въззивната жалба срещу първоинстанционното решение на застрахователя. Излага и доводи, че въззивният съд неправилно е присъдил лихвата, дължима върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 18.08.2019г., без да изложи мотиви, като независимо, че е приложил правилната разпоредба на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, е изчислил неправилно предвидения в нея срок от 15 работни дни.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът – ответник релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивникът да направи още с въззивната жалба доказателствени искания досежно факти, приети за доказани в първоинстанционното решение, и налице ли е процесуална преклузия по чл. 263, ал. 1 ГПК по отношение на доказателствените искания, направени с отговора на въззивната жалба, ако същите се отнасят до въведените от насрещната страна твърдения за неправилност на решението на първоинстанционния съд, но не и до възприетото от съда при постановяване на обжалваното решение?

2. Длъжен ли е въззивният съд, ако приеме, че не е доказано възражението на ответника относно причините за настъпили впоследствие усложнения на получени травми, да изследва наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и получените усложнения и чия е доказателствената тежест за установяване на тази причинно-следствена връзка?

Касаторът – ответник поддържа становище, че релевантните правни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 42 по гр. д. № 5488/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 42 по т. д. № 799/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 36 по т. д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 197 по гр. д. № 7364/2013г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 217 по гр. д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 146 по т. д. № 2687/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. Излага и довод, че посочените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ищцата А. А. А. не изразява становище по касационната жалба на ответника.

Касаторът – ищец А. А. А. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Р. М. с насрещна касационна жалба обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Окръжен съд Хасково в частта, с която е отхвърлен искът на А. А. А. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 356 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното съдебно производство.

Касаторът – ищец прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не е определил справедлив размер на обезщетението по отношение на пострадалата А. А., не е отчел задължителните критерии по прилагане на принципа на справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, не е анализирал установените по делото факти и обстоятелства, които са от значение при определяне на размера на обезщетението и не се е съобразил със съдебната практика, постановена по сходни дела. Излага доводи, че съдебният състав неоснователно и без да изложи съществени мотиви е присъдил обезщетение в размер значително по-нисък от обичайно присъждания от съдилищата по сходни случаи. Поддържа, че обезщетението е изключително занижено по размер, тъй като не съответства на търпените от ищцата болки и страдания, на тяхната изключителна интензивност и продължителност, които продължават и към настоящия момент. Относно оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът – ищец поддържа, че съдът не е взел предвид целия събран по делото доказателствен материал, не е обсъдил всички събрани по делото свидетелски показания, установяващи причинените на ищцата неимуществени вреди, не е обсъдил в тяхната цялост и съвкупност всички събрани по делото доказателства, като голяма част от тях е игнорирал напълно.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към насрещната касационна жалба изложение касаторът – ищец релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправен въпроси, както и поради очевидна неправилност на решението – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на застрахователно обезщетение и кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост, и трябва ли да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при причинени телесни увреди в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?

2. Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер на обезщетение в нарушение на задължителното ППВС № 4/1968г.?

3. Следва ли съдът при приложението па чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

4. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката?

5. Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД?

6. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установени към датата на застрахователното събитие, които отразяват промените в икономическите условия и специфичното им проявление за всяко дело?

7. Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?

8. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968г.?

9. Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?

Касаторът – ищец поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие с решение № 31/25.03.2014г. по т. д. № 1203/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 121/09.07.2012г. по т. д. № 60/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 130/09.07.2013г. по т. д. № 669/2012r на ВКС, ТК, II т. о., решение № 88/09.07.2012г. по т. д. № 1015/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 560/21.06.2016г. по т. д № 2908/2015г. на ВКС, ТК, решение № 215/03.02.2017г. по т. д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, I т. о.

По отношение на процесуалноправния въпрос /т. 9 от изложението/ касаторът – ищец релевира доводи, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 3/15.03.2016г. по гр. д. № 2526/2015г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 548/06.12.2010г. по гр. д. № 1119/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 37 от 29.03.2012г. на ВКС по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 331/04.07.2011г. по гр. д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 36/24.03.2014г. по т. д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 69/23.07.2014г. по т. д. № 1874/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 126/18.10.2019г. по т. д. № 1785/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 222/30.01.2015г. по т. д. № 3466/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 14/03.05.2019г. по т. д. № 937/2018г. на ВКС, ТК, I т. о., решение по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение по т. д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, II г. о., решение по т. д. № 866/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., решение по гр. д. № 1368/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение по т. д. № 606/2018г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 160/26.07.2017г. по гр. д. № 60244/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез процесуален представител адв. Д. С. оспорва насрещната касационна жалба на ищцата и поддържа становище, че посочените от ищцата оплаквания и въпроси не отговарят на изискванията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като поставените въпроси са изцяло фактически, а не правни и не са обусловили крайните изводи на въззивния съд. Релевира доводи, че не е налице противоречие на изводите на въззивния съд по приложението на чл. 52 ЗЗД със задължителната съдебна практика на ВКС в обжалваната от ищцата част. Поддържа също, че при проследяване на мотивите на решаващия състав в частта, отхвърляща исковата претенция за сумата над 100 000 лв., въззивният съд е изложил подробни съображения по всички релевирани от ищцата доводи и възражения, включително по всяко едно от изложените във въззивната жалба оплаквания, като е изградил свои самостоятелни и аргументирани изводи и е обсъдил задълбочено доказателствения материал. Касаторът не е обосновал кумулативното изискване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Третото лице помагач Л. Т. М. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Л. С. не оспорва касационната жалба на ответника и оспорва насрещната касационна жалба на ищцовата страна. Поддържа становище, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение - не е уважил искането на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за допускане до разпит на д-р М. П. - лекуващ лекар на пострадалата и извършил всички операции. Счита за правилен извода, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определя в зависимост от вида и характера на причинените увреждания, срока за възстановяване, интезитета и продължителността на болките. Поддържа, че не следва да се вземат предвид болките и страданията на жалбоподателката от последните две ампутации на левия крак, тъй като те не се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.

Касационната жалба на ответника и насрещната касационна жалба на ищцата са редовни от външна страна – подадени са в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, съответно чл. 287, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК от процесуално-легитимирани страни, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

За да направи извод за основателност на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, въззивният съд се е аргументирал с наличието на предвидените в посочената разпоредба предпоставки:

1/ Съдебният състав е възприел установеното в първоинстанционното производство застрахователно правоотношение – за лек автомобил „Ауди А4“ с peг. [рег.номер на МПС] е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със Застрахователна полица BG/30/118001933196 от 04.07.2018г. на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД;

2/ Констатирал е наличието на противоправно деяние – на 29.06.2019 г. в [населено място], пред блок № 39-47, вх. Г на [улица]е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при което в резултат на привеждане в движение на лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № X 2799 КН и загуба на контрол върху него от малолетното дете М. Л. М., [дата на раждане], лекият автомобил ударил седналата на дивана пред входа на блока ищца А. А. А..

3/ в резултат на реализираното ПТП ищцата е претърпяла сериозни травматични увреждания и неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени;

4/ причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените неимуществени вреди на ищцата.

При установяване на механизма на настъпилото ПТП въззивният съд въз основа на разпитаните свидетели и заключението на автотехническата експертиза е установил, че лекият автомобил „Ауди А4“ с peг. № X 2799 КН е бил спрян пред входа на блока със загасен двигател и оставен на скорост; собственикът на автомобила слязъл от колата, като оставил малолетния си син в автомобила, и отворил багажника. През това време малолетният М. започнал да си играе със забравения на таблото ключ и след завъртане на контактния ключ стартирал колата, в резултат на което лекият автомобил се задвижил бавно, но след това с известно ускорение поради наличието на среден наклон на спускане от 3% преминал с предните си колела банкета на тротоара и се ударил в дивана, намиращ се на входната площадка, на който седели ищцата и нейната съседка Х.. А. А. не успяла да реагира и да избегне удара, за разлика от Х.. Съдебният състав е приел, че инцидентът е могъл да бъде избегнат, ако бащата на малолетното момче е задействал ръчната спирачка, при което положение автомобилът е щял да остане на място, макар и при запален двигател.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради това, че не е предприела действия за предотвратяване на инцидента, е прието за неоснователно по следните съображения: пострадалата А. не би могла да възприеме спрелия лек автомобил със загасен двигател като източник на опасност и не е била задължена да го наблюдава непрекъснато; лекият автомобил е изминал разстоянието от мястото на тръгване до мястото на удара за около 4.48 секунди, поради което ищцата не е имала достатъчно време да се премести и по този начин да избегне удара.

За да определи обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер 100 000 лв., съдебният състав въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетелката Руска Ю. е взел предвид следните факти и обстоятелства: 1/ броя, вида и тежестта на телесните увреждания – открито счупване на лявата подбедрица, травматично размачкване на съща подбедрица, тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 НК - пълна загуба на левия крак, до която се е стигнало след три последователни ампутации; фрактура на десния крак, която е довела до трайно затруднение в движението на същия крак за повече от 30 дни - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК; 2/ начина на лечение: животоспасяваща оперативна интервенция - ампутация на ляв крак на ниво коляно, след което са последвали още две операции, тъй като травматичното разкъсване на тъканите на лявата подбедрица е наложило да се направят три поредни ампутации на левия крак, последната на нивото над коляното; счупването на дясната подбедрица също е лекувано оперативно, като е поставена метална остеосинтеза, която не е свалена; 3/ срокът за възстановяване и прогнозите за в бъдеще - за възстановяването на десния крак са били необходими около 7 - 8 месеца, като поради ампутацията на левия крак през това време пострадалата е била безпомощна, не е могла да се обслужва сама, била е на памперси; относно ампутирания ляв крак е отчетено, че за ищцата е изключена възможността да се поставят протези, предвид нейната възраст - 84 години; 4/ силата и интензитета на търпените болки - след удара ищцата е загубила съзнание; пострадалата е изпитвала много силни болки през целия възстановителен период; болката откъм чукана е много силна и продължава и през нощта по време на сън; преди инцидента ищцата е била подвижна, пъргава и сама се е грижела за себе си, докато след процесното ПТП ищцата непрекъснато плаче и е стресирана и отчаяна поради безпомощното й състояние и рязката промяна на живота й.

Относно възражението на ответника за недължимост на обезщетение за претърпените болки и страдания при втората и третата ампутация поради това, че инфекциите на ампутирания чукан, които са довели до последващата ампутация, са в резултат на замърсяване на раната и ампутирания чукан, причинено от липса на асептична превръзка, неспазване на правилата на асептика и антисептика в операционната зала, в превързочен кабинет, както и поради неполагане на дължимата грижа за здравето и неизпълнение на лекарските предписания от самата ищца, въззивният съд е посочил, че травматичното разкъсване на тъканите на лявата подбедрица е наложило да се направят три поредни ампутации на левия крак, последната на нивото над коляното. Съдебният състав е обсъдил заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което причината за втората ампутация е възпаление на чукана, което според вещото лице може да се дължи на тлееща инфекция, лошо хранене на чукана от разкъсаните и разчачкани съдове, допълнително замърсяване, неспазване на предписания двигателен режим. Посочил е, че една от възможностите за възникналата инфекция е непрофесионалното третиране на раната, но това е само една възможност, която следва да бъде установена и тежестта за това е върху ответника.

Предвид изложените съображения въззивният съд е направил извод, че размерът на застрахователното обезщетение следва да се увеличи от 80 000 лв. на 100 000 лв., която сума в по-голяма степен съответства на причинените на ищцата болки и страдания, която е станала инвалид на 82 години.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

По касационната жалба на касатора – ответник „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД:

Формулираните от касатора – ответник процесуалноправни въпроси са релевантни и са от значение за изхода на спора. Първоинстанционният съд не е допуснал като свидетел лекуващия лекар на ищцата д-р М. П.. С отговора на насрещната въззивна жалба ответното застрахователно дружество е поискало допускане на свидетел д-р М. П. за установяване на посочени релевантни обстоятелства, предвид възражението за недължимост на обезщетение за болките и страданията при втората и третата ампутация поради това, че инфекциите на ампутирания чукан, които са довели до последващата ампутация, са в резултат на замърсяване на раната и ампутирания чукан, причинено от липса на асептична превръзка, неспазване на правилата на асептика и антисептика в операционната зала, в превързочен кабинет, както и поради неполагане на дължимата грижа за здравето и неизпълнение на лекарските предписания от самата ищца. Въззивният съд първоначално е допуснал този свидетел, но впоследствие е отменил определението си за допускане до разпит на посочения свидетел по съображения, че искането не е направено с въззивната жалба на ответника, а едва с отговора на насрещната въззивна жалба на ищцата. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, с която искът е уважен за сумата над 40 000 лв. до 100 000 лв. със законната лихва, присъдено е на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производства и ответникът е осъден да заплати държавна такса на Окръжен съд Хасково и Апелативен съд Пловдив, по релевантните процесуалноправни въпроси за проверка дали разрешаването им от въззивната инстанция е в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в цитираната от касатора съдебна практика и други решения на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поради това, че касаторът – ответник не е формулирал правен въпрос във връзка с решението на въззивната инстанция в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за забава върху дължимото обезщетение в размер 40 000 лв., считано от 18.08.2019г. до 23.08.2019г., в посочената част въззивният съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.

По насрещната касационна жалба на касатора – ищец А. А. А.:

Формулираните от касатора – ищец материалноправни и процесуалноправен въпроси се отнасят до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и в този смисъл са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора, включени са в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав приема за основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част над 100 000 лв. до 150 000 лв., по тези въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на даденото от съда разрешение по тях с константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора - ищец решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът – ответник трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 1 200 лв. Касаторът – ищец е освободен от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение