Определение № 429 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 103/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Д. Л. от гр. В., приподписана от адв. С от Варненската АК срещу въззивното определение на Варненския апелативен съд от 31. Х.2008 г. по ч.гр.д. № 484/2008 г., с което е оставено в сила определението на Варненския окръжен съд от 5.VІІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 1746/2008 г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск на К. за у. на и., придобито от престъпна д. (КУИППД). Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 280 ал.1 от ГПК се поддържа, че съществените материалноправни и процесуално правни въпроси за допустимостта и основателността на искането за допускане на обезпечението на бъдещия иск на КУИППД са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани противоречиво от съдилищата, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ( т.1-3 на ал.1 от чл. 280 от ГПК). В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от представител на ТД на КУИППД Варна инспектор А. В., в който се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, евентуално се поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор и от К. А. Л., бивша съпруга на частния жалбоподател, срещу която също са допуснати обезпечителни мерки по Закона за отнемане в полза на държавата на и., придобито от престъпна д. (ЗОПДИППД). В него се изразява становище за основателност на подадената частна жалба и допустимост на касационното обжалване. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отделение намира следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима. Поставените в нея въпроси обуславят съдържанието на обжалвания съдебен акт и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като ЗОПДИППД е приет през 2005 г. и все още няма по него достатъчно постановени съдебни актове, установяващи трайна и постоянна съдебна практика. С оглед на това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. С определение № 2* от 5.VІІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 1746/2008 г. Варненският окръжен съд в закрито заседание е допуснал обезпечение бъдещия иск на КУИППД срещу А. Д. Л., срещу съпругата му К. А. Л., както и срещу търговските дружества “М” Е., чийто управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е А. Л. и “В” О., чийто управител и ограничено отговорен съдружник се явява А. Л., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот в с. З., Варненско, запор върху три леки автомобила, придобити от съпрузите А. и К. Л., както и запор върху разплащателни сметки с титуляри А. Л. и К. Л., запор на банкова касета в “Р”ЕАД, запор на картова сметка в евро в “Р” ЕАД на името на жалбоподателя, запор върху спестовен влог в “Б” ЕАД с титуляр К. Л., запор на разплащателни сметки с титуляри “М” Е. и “В” О., запор върху дружествени дялове от капитала на “М” Е., “М” О., “В” О., “М” О. и “В” О. с цена на бъдещия иск 257 812 лв. А. Л. е признат за виновен но чл. 213а ал.3 т.1 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК като е одобрено споразумение между страните по нохд№ 925/2006 г. на Варненския окръжен съд, предвидено в чл.3 ал.1 т.9 на ЗОПДИППД като основание за отнемане на и. на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна д. по този закон. С обжалваното с настоящата частна касационна жалба определение № 415 от 31. Х.2008 г. Варненският апелативен съд по ч.гр.д. № 484/2008 г. е оставил в сила определението на окръжния съд по жалби на А. Л. и К. Д. Поставеният в частната касационна жалба въпрос за неясна цена на бъдещия иск на КУИППД не е относим към обжалваните съдебни актове, а към направеното от комисията искане, в което наистина се сочат две различни цени на бъдещия иск, но в определението на Варненския окръжен съд е посочена цена на иска 257 812 лв. Неоснователно е направеното оплакване за свръхобезпеченост на претенцията с оглед наложените обезпечителни мерки – касае се до наложена възбрана върху единствен недвижим имот, както и запор върху три моторни превозни средства, чиято стойност не е висока, както и до запори върху банкови и разплащателни сметки на името на жалбоподателя, както и на представлявани и управлявани от него търговски дружества.становяване стойността на придобитото и. чрез заключение на вещи лица, извършените трансформации с последователно придобиване и отчуждаване на имущества от семейството на жалбоподателя, поетите задължения към кредитни институции за придобиване на това и., подадената декларация по чл. 17 ал.1 от ЗОПДИППД, са въпроси по съществото на предстоящото съдебното производство по иска на КУИППД. Съдът в настоящия състав намира, че са налице предвидените в ГПК и в ЗОПДИППД предпоставки за допускане на исканото от комисията обезпечение. Безспорно е по делото, че срещу частния жалбоподател А. Л. е осъществено наказателно производство за престъпление по чл. 213а от НК, попадащо в приложното поле на чл. 3 ал.1 т.9 от ЗОПДИППД. Това обуславя провеждането срещу него на предвиденото в посочения закон производство за у. и отнемане в полза на държавата на и. на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност. По делото са представени доказателства за наличие на валидно и мотивирано решение на комисията съобразно разпоредбата на чл.13ал.3 от ЗОПДИППД, взето с мнозинство на повече от половината от членовете й, с което след обсъждане доклада на директора на ТД на КУИППД Варна е направено искане за налагане обезпечителни мерки пред окръжния съд. Спазени са предпоставките на разпоредбата на чл. 22 ал.1 от ЗОПДИППД за започване на процедурата по налагане на обезпечителни мерки. В хода на евентуалното съдебно производство по иска жалбоподателят ще има възможност да защити правата си, като доказва законния произход на имуществото и опровергава законната презумпция. Обжалваното определение следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение