Определение № 50621 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2545/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Л. Голф Р.” АД /н./, [населено място], срещу решение №367/21.06.2021г. по т.д.№308/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав. С него е потвърдено решение №260565/16.12.2020г. по т.д.№24/2020г. по описа на СГС, ТО, 10-ти състав, с което е признато за установено по предявения от К. М. и Б. М., граждани на Д., срещу „Л. голф ризорт“ АД /н/, иск за признаване за установено по реда на чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ съществуването на изключени по възражение на длъжника от списъка на приетите вземания на кредиторите на „Л. голф ризорт“ АД, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявен в търговския регистър на 23.12.2019г., вземания на К. М. и Б. М., присъдени с влязло в сила съдебно решение, постановено по т.д.№818/2009г. на СГС, както следва: сумата от 432 091, 89 лева – законна лихва върху главница по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД в размер на 625 345,35 евро за периода 29.05.2009г. – 26.01.2016 г.; сумата от 82487,13 лева (левовата равностойност на 42 175 евро) – главница по иска по чл.93 от ЗЗД по решение №651/30.06.2010г. по т. дело №818/2009г. на СГС, VI - 1 състав; сумата от 81 241,44 лева – законна лихва върху сумата от 82487,13 лева (левовата равностойност на 42 175 евро) за периода 29.05.2009г. –17.12.2018г.; законна лихва върху 82 487,13 лева (левовата равностойност на 42 175 евро) след откриване на производството по несъстоятелност; сумата от 72809 лв. - разноски по гр.д. 818/2009 г. на СГС. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател счита, че представените от ищците в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства не установяват извършването на изпълнителни действия по изпълнителните дела срещу длъжника, които да прекъсват давността. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2 от ГПК. Ответниците по касация К. М. и Б. М., граждани на Д., не изразяват становище по касационната жалба. Синдикът на „Л. Голф Р.” АД /н./, [населено място], А. Г. М., не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесните вземания са установени със съдебно решение по т.д.№818/2009г. на СГС, влязло в сила на 25.01.2012г., поради което за тях се проявява правозасилващото действие на силата на пресъдено нещо, а именно, че те се ползват с най- дългата петгодишна давност, дори и ако преди съдебното установяване е важала по-кратка давност /чл.117 от ЗЗД/. Приел е за начална дата на периода, през който е текъл давностният срок датата 25.01.2012г., а за крайна възможна дата 25.01.2019г. - датата, на която е предявена молбата за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на длъжника. Посочил е, че от събраните доказателства не се установява прекратяване на изпълнителното производство по право съгл. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради бездействие на взискателите да искат извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, тъй като срокът е бил прекъсван с подаване на молби от взискателите, както следва – с вх.№№4793/26.07.2012г.; 2026/28.03.2013г.; 4349/17.06.2014г.; 4625/25.05.2016г.; 3357/12.04.2018г. Съставът на САС е счел, че прекъсването на срока с тези молби е само по отношение на перемпцията в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а не и по отношение на погасителната давност, която се прекъсва с всяко ново изпълнително действие в изпълнителното производство. Посочил е, че от значение за прекъсване на давността е предприемането на изпълнителни действия, поради което в тежест на кредитора по направено възражение за давност е да установи този факт. Изложил е доводи, че макар изпълнителните дела да са образувани през 2011г. и 2014г., т.е. преди постановяване на решението по ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, въпросът за това дали отмяната на ППВС №3/1980г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, има обратно действие, не обуславя различен изход по делото. Изтъкнал е, че ако отмяната на ППВС №3/1980г. няма обратно действие, то давността започва да тече след 26.06.2015г. и към датата на откриване на производството по несъстоятелност - 27.12.2018г. същата не е изтекла и правно ирелевантно е дали са предприемани изпълнителни действия, вземанията не са погасени по давност, съществуват и искът следва да бъде уважен. В другата хипотеза, ако се приеме, че отмяната на ППВС №3/198 г. има обратно действие и давността върху вземанията, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, въззивният съд е установил, че давността е била прекъсвана с валидни изпълнителни действия по принудителното изпълнение на вземанията по изпълнителните дела, поради което за периода 25.01.2012г. – 27.12.2018г. не е изтекла предвидената в закона обща погасителна давност за погасяване на установените с влязъл в сила съдебен акт по т.д.№818/2009г. по описа на СГС парични задължения на длъжника „Л. голф ризорт“ АД към ищците и взискатели по изп.д.№20117170400184/11г., по описа на ЧСИ Р. Т., рег. №717 с район на действие ВОС, и изп.д.№20147170400446/14г. по описа на ЧСИ Р. Т., рег.717 с район на действие ВОС. Като валидни изпълнителни действия е изтъкнал налагането на запор със запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД на 07.06.2016г., „Интернешънъл А. банк“ АД на 17.04.2018г., ТБ „Банка ДСК“ ЕАД и ТБ „Българска банка за развитие“ АД на 18.04.2018г. Също е изтъкнал, че налагането на запор върху дружествени дялове, вписано в ТР на 27.06.2014г. е валидно изпълнително действие, което е прекъснало давността, поради което до датата 25.01.2019г. давността не е изтекла. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай, решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Оплакванията за неправилност в касационната жалба, при липса на други, допълнителни твърдения в изложението за очевидна неправилност на въззивното решение, не могат да обосноват извода, че обжалваният акт е очевидно неправилен. Касаторът се позовава на предпоставката по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК само бланкетно, без да я аргументира отделно от касационните си доводи. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. На ответниците по касация не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство доколкото няма такова искане. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд