Определение № 479 от 22.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2364/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на К. З. С. и Й. В. Г. против определение № 428/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1661/2018 г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу решение № 17/15.02.2018 г. по в.т.д. № 40/2017 г. по описа на Окръжен съд Силистра в частта, имаща характер на определение, за допълване на решение № 65/19.07.2017 г. по същото въззивно дело в частта за разноските. За да постанови този резултат, съставът на II т.о. на ВКС е приел, че решение № 17/15.02.2018 г., имащо характер на определение по чл. 248, ал. 3 ГПК, не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като допълва въззивно решение № 65/19.07.2017 г., което е изключено от касационен контрол предвид ниската цена на разгледаните искове с търговски характер в общ размер на 6 220.28 лв. (чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК). Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, съдебен акт. Жалбоподателите считат, че частната им жалба неправилно е била оставена без разглеждане с определение № 428/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1661/2018 г. на ВКС, II т.о., тъй като повдигнатия спор бил граждански, а не търговски. Те са извели свое разбиране, от това, че са физически лица – поръчители по цедиран договор за банков кредит, на които е признато качеството „потребител“ по смисъла на чл. 143 ЗЗП като предпоставка за уважаване на възраженията им за неравноправни клаузи в договора. Излагат съображения, че спорът е разгледан по реда на чл. 422 ГПК, а не по реда за разглеждане на търговски спорове (чл. 365 и сл. ГПК). На последно място намират, че чл. 318, ал. 2 ТЗ се прилага по аналогия към договора за потребителски кредит. Молят за отмяна на процесното определение, като на негово място се постанови друго, уважаващо претенциите им. Ответникът по частната жалба - „ОТП Факторинг България“ ЕАД, [населено място], навежда доводи за недопустимост и евентуална неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, като съобрази всички данни по делото намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Доводът на частните жалбоподатели, че качеството им „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП определя образуваното дело като гражданско, а не като търговско, е неоснователен. Потребителското качество на една от страните по делото е ирелевантно за квалифицирането на спора като граждански или търговски. За определяне обжалваемостта на въззивния акт пред касационната инстанция от значение е предметът на спора, а не търговското качество на страните по делото, като упражняването на потребителски права не е изключено по търговски дела – в този смисъл и създадената трайна практика на ВКС- решение № 84/20.07.2017 г. по т.д. № 1934/2015 г., I т. о. на ВКС, решение № 38/23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015 г., I т. о. на ВКС и др. В случая, предмет на делото са права, които произтичат от неизпълнение на търговска сделка – договор за банков кредит, обезпечен съгласно чл. 15.1.1. от същия с договор за поръчителство (чл. 286, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ). Режимът на обезпечението следва режима на главната сделка, поради своя акцесорен характер. Когато поръчителите са се задължили да отговарят за изпълнението на задължение по търговска сделка, то предмет на спора е право, породено от търговска сделка, и делото е търговско/в същият смисъл определение № 332/18.06.2018 г. по ч.т.д. № 1331/2018 г., II т. о. на ВКС, определение № 774/10.12.2014 г. по ч.т.д. № 3400/2014 г., II т. о. на ВКС, определение № 16/16.01.2015 г. по ч.т.д. № 3706/2014 г., ІІ т. о. на ВКС, определение № 236/18.05.2018 г. по ч.т.д. № 1152/2018 г., I т. о. на ВКС, определение № 230/17.05.2018 г. по ч.т.д. № 563/2018 г., I т. о. на ВКС, определение № 214/11.04.2018 г. по ч.т.д. № 710/2018 г., ІІ т. о. на ВКС и др. / Практиката, на която се позовават частните жалбоподатели – определение № 117/12.03.2018 г. по ч.гр.д. № 821/2018 г., IV г.о., ВКС и определение № 547/23.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4967/2016 г., IV г.о., ВКС, няма задължителен характер и изразеното в мотивите на цитираните актове становище, че не е търговско дело, което има за предмет правоотношение, произтичащо от търговска сделка (в това число абсолютна), щом една от страните по нея не е търговец, е изолирано и не се споделя от настоящия състав на ВКС. Неоснователно е оплакването, че спорът не е разгледан по реда на търговските спорове по чл. 365, т. 1 ГПК, а по реда на чл. 422 ГПК, поради което делото не е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Понятието „търговско дело“ е с по-широко съдържание от понятието „спор по търговска сделка“ („търговски спор“ по смисъла на чл. 365 ГПК). Уреденото в Глава ХХХІІ ГПК производство по търговски спорове с двойна размяна на книжа се прилага само за търговските дела, подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Родовата подсъдност на търговските дела се определя от цената на иска, като делата с цена на иска под 25 000 лв. се разглеждат от районен съд като първа инстанция по общия съдопроизводствен ред - чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК, а делата с цена на иска над 25 000 лв. - от окръжен съд като първа инстанция. В случая, с оглед цената на исковете, делото е родово подсъдно на районен съд като първа инстанция и по тази причина е разглеждано по общия съдопроизводствен ред без двойна размяна на книжа, а не по причина, че спорът е граждански. Не намира опора в закона становището, че разпоредбата на чл. 318, ал. 2 ТЗ следва да се прилага по аналогия и към договора за потребителски кредит. Нормата на чл. 318, ал. 2 ТЗ въвежда изключение от правилото на чл. 286, ал. 2 ТЗ, че всяка от посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки е винаги търговска, макар и извършвана от нетърговци. Нормата е със специален характер и намира приложение единствено по отношение на продажбата на вещ за лично потребление с купувач физическо лице. Същата не може да се прилага по аналогия към поръчителството във връзка с договора за потребителски кредит. В зависимост от изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. - ДВ бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ частните жалбоподатели К. З. С. и Й. В. Г. следва да заплатят на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, [населено място], сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящото частно производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,