Определение № 9392 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9630/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "АГРОТЕС" АД, подадена чрез адв. С. Киров, против Определение № 32659 от 19.08.2026 г. на Административен съд – София-град /АССГ/ по административно дело № 10240/2026 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-4332-003308/02.07.2026 г., издадена от полицейски инспектор при СДВР, Отдел "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е прекратена регистрацията на ПСВТ - UTV, марка и модел CAN-AM MAVERICK XRS, с рег. № Y06651, за срок от 6 месеца. Според частния жалбоподател определението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди се, че на 04.08.2026г. е подадена жалба срещу ЗППАМ № 26-4332-003308/02.07.2026 г., издадена от полицейски инспектор при СДВР, Отдел "Пътна полиция" като към жалбата е приложено искане за спиране на допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение на заповедта. Частният жалбоподател посочва, че изрично в жалбата и в искането за местно компетентен е посочен Административен съд – Ямбол, тъй като адресатът на акта е юридическо лице със седалище в гр. Ямбол. С оглед на това намира, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като е постановено от съд, на когото делото не е предоставено въз основа на закона в правосъдната му власт. В допълнение излага и доводи за неправилност на оспореното определение. Иска обезсилване на определението и изпращане на делото на местнокомпетентния съд – Административен съд – Ямбол. В условията на евентуалност, ако за местнокомпетентен бъде приет АССГ, иска отмяна на определението и произнасяне по същество, при което предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ бъде спряно. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба – полицейски инспектор при СДВР, Отдел "Пътна полиция", не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, тя е основателна. Административно дело № 10240/2026 г. по описа на АССГ е образувано по жалбата на "АГРОТЕС" АД срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-4332-003308/02.07.2026 г., издадена от полицейски инспектор при СДВР, Отдел "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е прекратена регистрацията на ПСВТ - UTV, марка и модел CAN-AM MAVERICK XRS, с рег. № Y06651, за срок от 6 месеца. Към жалбата е приложено искане за спиране на допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение на заповедта. Както в титулната част на жалбата, така и в искането за спиране на допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение на заповедта, е изрично посочено, че са адресирани чрез органа, издал оспорвания акт, до Административен съд – Ямбол. Подробно частният жалбоподател е изложил в частната жалба, че я подава до Административен съд – Ямбол, въпреки че в обжалвания акт е посочено, че може да се обжалва пред АССГ и се е позовал на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК. Посочил е също така не еднократно, че седалището на "АГРОТЕС" АД е в гр. Ямбол. При така установените факти настоящият касационен състав намира, че АССГ не е местно компетентен да се произнесе по жалбата и искането за спиране на "АГРОТЕС" АД, тъй като не е сезиран. В чл. 133, ал. 1, изр. първо от АПК е определена местната подсъдност на делата по оспорване на индивидуални административни актове. Според цитираната разпоредба делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Както бе посочено седалището на "АГРОТЕС" АД е в гр. Ямбол. Както жалбата, така и искането за спиране на допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение на заповедта, са адресирани чрез органа, издал оспорвания акт, до Административен съд – Ямбол. При направено своевременно възражение по чл. 134, ал. 2 от АПК за местна неподсъдност на делото АССГ е следвало да го изпрати по реда на чл. 135, ал. 2 АПК на надлежния съд, който според правилото на чл. 133, ал. 1, изр. първо АПК е Административен съд – Ямбол. Това е така, защото седалището на "АГРОТЕС" АД е в гр. Ямбол. Доколкото в чл. 166 от АПК и ЗДвП законодателят не е регламентирал изключения от правилата за местна подсъдност по чл. 133 от кодекса, то те следва да намерят приложение в случая. По изложените съображения определението на АССГ следва да се обезсили като постановено от местно некомпетентен съд при изрично посочване от частния жалбоподател, че изпраща жалбата и искането за спиране до Административен съд – Ямбол и на основание чл. 221, ал. 3, предл. последно от АПК делото да се изпрати на Административен съд – Ямбол. На основание чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 от АПК по исканията на страните за разноски за настоящото съдебно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, в състав на Първо отделение,