Определение № 6 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2415/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 260056 от 23.02.2021 г. по в. гр. д. № 891/2020 г. на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 260005 от 21.08.2020 г. по гр. д. № 76/2020 г. на Районен съд-Димитровград, в частта, с която е уважен предявеният от А. Д. Щ. срещу П. Р. А. иск по чл.108 ЗС - прието е за установено, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-38/05.07.2006 г. на ИД на АК София, с административен адрес [населено място], [улица]-1, който имот се намира в сграда № 9, разположена в ПИ с идентификатор ..........., и се състои от една стая и кухня със застроена площ от 48,32 кв.м., ведно с избено помещение № 1 с полезна площ от 22.17 кв.м., както и 10.51% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху сградата, и ответницата П. Р. А. е осъдена да предаде владението на А. Д. Щ. върху описания имот. Със същото решение на въззивния съд е потвърдено решението на първата инстанция и в частта, с която е бил отхвърлен насрещният иск на П. Р. А. срещу А. Д. Щ. по чл.27 вр. чл.30 от ЗЗД за унищожаване поради заплашване на договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот, сключен между страните и обективиран в нот.акт № ...том..., рег. № ...., дело № .../2019 г. на нотариус Р. В. с рег. № .....на Нотариалната камара. Въззивният съд е приел, че с нот.акт № ..../2019 г. на нотариус Р. В. ответницата П. Р. А. е продала на ищцата А. Д. Щ. спорния апартамент. Ответницата А. е във владение на този имот, като след продажбата липсва правно основание за осъществяваното владение. Прието е, че спорът между страните е концентриран в това дали са налице предпоставки за уважаване на насрещния иск с правно основание чл.27 вр. чл.30 от ЗЗД за оспорване на продажбата. За правилен е намерен изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано продавачката П. А. да е била принудена да продаде апартамента си на А. Щ. чрез заплашване от сина на купувачката Д. Щ., което да е възбудило у нея основателен страх. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Г. Д., Б. Т. и Р. В.. Тези свидетели нямат роднинска връзка със страните, няма данни да са заинтересовани от изхода на спора и показанията им се основават на придобити непосредствени впечатления. Според св.Д., който работи като таксиметров шофьор, в деня на сделката той е откарал П. А. и А. Щ. от квартала до нотариус В. и после ги е върнал обратно. През цялото време двете жени били спокойни, разговаряли помежду си, станало ясно, че А. купува апартамент от П.. Свидетелят твърди, че на връщане, след като сключили договора, П. попитала А. дали може да остане в апартамента за около 5-6 месеца, докато си намери друго жилище, и А. не възразила. Свидетелката В., нотариус, също твърди, че при изповядане на сделката страните са били спокойни, не е направило впечатление някоя от тях да е притеснена, разтревожена. Документите били оставени предварително за изготвяне на нотариалния акт и уговорен час за изповядване на сделката. Свидетелката В. не си спомня парите да са броени в нейно присъствие, но е категорична, че страните, в частност купувачката, са заявили, че парите са платени, тъй като ако не е било налице такова волеизявление тя не би подписала нотариалния акт. Според свидетеля Т. отношенията между П. и Д., син на А., били нормални, до момента в който Д. решил да остане при жена си. Според този свидетел П. и Д. били в интимни отношения към момента, когато се сключил този договор, но след това се разделили и проблемите започнали. Твърди, че не е чувал П. да е заплашвана от Д.. Втората група свидетели - А. К., дъщеря на П. А., Ш. Х. – сестра на А. и Т. А., приятел на А. К., сочат, че П. А. е била заплашвана от Д. да му прехвърли апартамента, но това са го чули от самата нея. Нито един от свидетелите не е присъствал на разговор, при който Д. да е заплашвал П.. Прието е, че свидетелите пресъздават казаното им от П. А., поради което и предвид близката родствена връзка на св.К. и св.Х. със страната, техните показания не следва да бъдат кредитирани и въз основа на тях не може да бъде обоснован извод, че П. А. е била заплашвана от Д. Щ. и че именно поради това заплашване тя е сключила договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт нот.акт № ..../2019 г. на нотариус Р. В.. Според свидетелката А., П. споделила, че Д. я заплашва, но това е било, след като тя вече е била прехвърлила апартамента. Дъщеря ѝ, свидетелката К., твърди, че от м. декември започнали заплахите първоначално към майка ѝ, а после и към нея. Не сочи нея кой точно я е заплашвал. Твърди, че ѝ е бил изпратен видеоклип, разкриващ интимни отношения между Д. и майка ѝ, но св.К. е категорична, че жената на клипа не е била майка ѝ, т.е не е съществувала някаква реална опасност този клип да бъде разпространен и по този начин да бъде уронена честта и достойнството на майка ѝ, което да се приеме като някаква заплаха спрямо нея. Нещо повече, свидетелката казва, че не са искали съдействие от никого, защото майка ѝ мислела, че ще се наредят нещата, че сама ще се справи. Не знае къде точно майка ѝ е пуснала жалба. Направен е извод, че по делото не е доказано да е съществувала реална заплаха, която да възбуди у ищцата по насрещния иск А. основателен страх за живота и здравето на нея и на нейната дъщеря, което да е довело до сключването на процесния договор. Отбелязано е, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да е установено, че ищцата по насрещния иск П. А. е подала жалба до компетентните органи, след като е сключила сделката и към момента, когато е образувано настоящото производство. Твърдения за осъществена заплаха са наведени в отговора на исковата молба и в предявения насрещен иск, което следва да се приеме като защитна позиция на страната. Формиран е извод, че не са налице доказателства, въз основа на които да се приеме, че за сключването на процесната сделка продавачът П. А. е била принудена от Д. Щ. със заплашване, което е възбудило у нея основателен страх, с оглед на което предявеният насрещен иск с правно основание чл.27 вр. чл.30 от ЗЗД е намерен за неоснователен. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата П. Р. А.. Жалбоподателката счита, че съдът неправилно е отказал да кредитира доведените от нея свидетели, които опровергавали казаното от свидетелите на насрещната страна. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изводът на въззивния съд, че заплахите за живота могат да се установят само с преки доказателства, противоречи на решение № 525 от 10.06.2009 г. по гр.д.№ 1502/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. Отделно от това в противоречие с практиката на ВКС - решение № 78 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 3617/2019 г. на ВКС, І г.о. и решение № 525 от 10.06.2009 г. по гр.д.№ 1502/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., съдът се произнесъл, без да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и не е изложил защо приема едни и не приема други, както го задължава нормата на чл.12 ГПК. Съдът не обсъдил гласните доказателства на свидетелите на жалбоподателката за отправените заплахи, поведението на жалбоподателката в периода на сделката, както и характеристичните данни за починалия ѝ съпруг. Поддържа се и наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Ответницата А. Д. Щ. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Излага и доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд по иск за собственост и насрещен иск по чл.27, вр. чл.30 ЗЗД, които не са изключени от касационен контрол с оглед цената на иска. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос по чл.280, ал.1 ГПК се състои в това дали заплашването по чл.30 ЗЗД може да се доказва не само с преки, но и с косвени доказателства. По този въпрос обжалваното решение не противоречи на посоченото от жалбоподателката решение № 525 от 10.06.2009 г. по гр. д. № 1502/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. Това решение е постановено при действието на отменения ГПК и не дава отговор на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. В него е изразено разбирането, че заплахата може да бъде установена не само от очевидци, тъй като обичайно въздействието върху психиката не е публично, както и че създадените страхови представи могат да бъдат установени чрез косвени белези, каквито най-често са промяна в настроението, в поведението, предприемане на определени действия за защита, споделяне с близки. Въз основа на данните по конкретното дело съставът на ВКС е приел, че заплахата е предшествала сключването на оспорената сделка и затова е счел, че искът по чл.30 ЗЗС е основателен. По настоящото дело съдът не е отрекъл изрично възможността с косвени доказателства да се установява заплахата, но е приел, че такава в случая не е налице. Действително, когато е мотивирал защо дава вяра на свидетелите Д., Т. и В., съдът е посочил, че показанията им се основават на придобити непосредствени впечатления, а за свидетелите Кюле, Х. и А. е приел, че те пресъздават чутото от самата ищца П. А. и нито един от тях не е присъствал на разговор, при който Д. да е заплашвал П. и поради тези заплахи тя е сключила оспорения договор. Тези мотиви на съда обаче не са единствените, които са определили крайния резултат. Напротив, съдът е акцентирал върху обстоятелството, че в деня на сделката и пред самия нотариус, който също е свидетел по делото, продавачката П. А. е била спокойна, разговаряла е с купувачката А. Щ., като според показанията на нотариуса не е правило впечатление някоя от тях да е притеснена, разтревожена. Обратно – в посоченото решение на ВКС е било установено, че преди сделката продавачът е бил „видимо притеснен“ и „умърлушен“, тай като един човек му дал много пари и трябва да ги връща. Разликата в обстоятелствата по двете дела изключва противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Следва да се изтъкне и непоследователността в показанията на свидетелката К.. Тя сочи, че разбрала за заплахите срещу майка си в края на м.декември /2018 г./, след като майка ѝ продала на Д. първия апартамент /на 20.12.2018 г./, а през м. януари /2019 г./ заплахите започнали и спрямо нея. Ако това е вярно, няма как да се обясни завръщането ѝ от Германия в България, за да продаде на 01.02.2019 г. отново на Д. свой собствен апартамент, отново без да получи продажната му цена. Оспорената по настоящото дело продажба е трета по ред, извършена на 25.02.2019 г. Освен това – ако е имало заплахи срещу П. А. в края на м. декември 2018 г., няма как да се обясни обстоятелството, че тя е празнувала нова година на 31.12.2019 г. със семейството на А. Щ. и нейния син Д., а на 07.01.2019 г. отново са празнували заедно рождения ден на Д. – в този смисъл показанията на свидетеля Т.. Самото заплашване след първата и след втората продажба не е мотивирано от ищцата, след като ощетени са били двете – майка и дъщеря, а не лицето, което ги е заплашвало. Съдът е изтъкнал също, че свидетелката А. е установила оплакванията на ищцата за отправени заплахи от страна на Д., но това е било след като тя вече е била прехвърлила процесния апартамент чрез последната трета сделка. Обсъдено е и обстоятелството, че според свидетеля Т. отношенията между П. и Д. се влошили след процесната сделка, когато той решил да остане при жена си. И на последно място – отчетено е и това, че няма доказателства компетентните органи да са били сезиране с оплакване за отправени заплахи. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства е довела до извода за неоснователност на иска по чл.30 ЗЗД, а не защото не може с косвени показания да се установява заплахата. Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС и по втория въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да подложи на съвкупна преценка всички доказателства по делото. Напротив, такава преценка е извършена и са изложени мотиви защо съдът не възприема тезата за осъществени заплахи спрямо П. А. преди сключване на оспорената сделка. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. От прочита на решението не се установява грубо нарушение на закона или на правилата на формалната логика. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,