Определение № 3933 от 06.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител Д. Стоименоваа – държавен инспектор в ТД В. на КОНПИ, против решение № 220/23.12.2024 г. по в.гр.д. № 289 по описа за 2024 г. на Апелативен съд – В., с което като е отменено частично решение № 26001/26.02.2024 г., постановено по гр. д. № 2292/2018 г. Окръжен съд Варна, а в другата част е потвърдено, са отхвърлени изцяло исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Е. И. Г., Д. Ж. Н.-Г. и „Т и Д К. БГ“ ЕООД, „Полукс 5“ ЕООД, „Аутогичев“ ЕООД, „Т.енд Д.“ ЕООД и „Т. Еннд Д.“ ЕООД, искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и разгледани по реда на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ, ред. ДВ, бр.84/2023 г./ на основание § 5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на следното имущество: 1/ От Е. И. Г. – сумата от 4 038,57 лв., представляваща получени след проверявания период суми от продажба на ценни книжа – 2 000 бр. акции от емисия BG1200001094 на „ЦКБ“ АД, на стойност 3 700 лв.; 103 бр. акции от емисия BG1100046066 на „Химимпорт“ АД на стойност 211,15 лв.; 270 бр. акции от емисия BG1100109070 на „Зърнени храни България“ АД на стойност 106,92 лв.; 10 бр. акции от емисия BG1200001094 на „Химимпорт“ АД на стойност 20,50 лв. 2/ От Д. Ж. Н.-Г. – сумата от 80 200 лв., представляваща предоставени заеми от картова сметка в лева № BG 61 RZBB 9155 1002 3088 01, открита на 4.05.2012 г. в „Райфайзенбанк“ ЕАД. 3/ От „Т и Д К. БГ“ ЕООД – недвижими имоти, находящи се в [населено място], З. промишлена зона и съставляващи: ПИ с идентификатор 10135.3514.155, с площ от 6 000 кв.м.; сграда с идентификатор 10135.3514.155.7, със застроена площ от 1098 кв.м., включваща масивна двуетажна сграда, цех за шивашко производство и склад № 22; сграда с идентификатор 10135.3514.155.3, със застроена площ от 193 кв.м., включваща склад 23; складова база с идентификатор 10135.3514.155.8 със застроена площ от 245 кв.м., включваща полуподземен етаж, първи етаж, втори, трети и четвърти етажи, придобити с договор за продажба, обективиран в нот.акт № 67, том II, рег.№ 7634, дело № 248 от 23.07.2009 г., с пазарна стойност към настоящия момент 2 100 000 лв. 4/ От „Полукс 5“ ЕООД – сумата от 289 000 лв., представляваща предоставени през 2009 г. и невъзстановени от дружеството допълнителни парични вноски. 5/ От „Аутогичев“ ЕООД - сумата от 1 000 лв. представляваща предоставени през 2009 г. и невъзстановени от дружеството допълнителни парични вноски. 6/ От „Т.енд Д.“ ЕООД – сумата от 127 000 лв., представляваща предоставени през 2009 г. и невъзстановени от дружеството допълнителни парични вноски. 7/ От „Т. Еннд Д.“ ЕООД – сумата от 2 000 лв., представляваща предоставени през 2008 г. и невъзстановени от дружеството допълнителни парични вноски. С въззивното решение е потвърдено и определение от 9.05.2024 г. по гр. д. № 2292/2018 г. по описа Окръжен съд Варна, постановено по реда на чл.248 ГПК; Комисията е осъдена да заплати на Е. И. Г. и „Т и Д К. БГ“ ЕООД, сумата от 2 005,54 лв. – разноски за първоинстанционното производство; на Е. И. Г. сумата от 9 222.47 лв. – разноски за въззивното производство; на „Т и Д К. БГ“ ЕООД сумата от 60 080,77 лв. – разноски за въззивното производство; а по сметка на съда сумата от 94 145,54 лв.- държавна такса за въззивното производството и неприсъдената за отхвърлената част от исковете държавна такса за първата инстанция. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът КОНПИ обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 е повдигнат следния въпрос: Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1, т.4 ДР на ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ парични вземания на ответника, възникнали в резултат на предоставени през проверявания период допълнителни парични вноски в търговски дружества, които не са му възстановени в края на проверявания период. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани и следните въпроси: 1/ Следва ли да се приеме за осъществено със законни средства придобиването на недвижим имот от търговско дружество чрез прехвърлянето на едни и същи средства между контролирани търговски дружества с цел избягването установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда; 2/ Представляват ли противоречие на ЗОНПИ отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и 3/ Съставна част от определянето на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни нетни доходи, приходи или източници на финансиране; По въпросите не е изложена надлежна обосновка съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Подържа се и наличие на основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК –очевидна неправилност на въззивното решение поради грубо нарушение на материалния закон – приложение на несъществуваща правна норма или приложение на правна норма в нейния противоположен смисъла и при грубо нарушение на формалната логика. Насрещните страни – Е. И. Г., Д. Ж. Н.-Г. и „Т и Д К. БГ“ ЕООД, „Полукс 5“ ЕООД, „Аутогичев“ ЕООД, „Т.енд Д.“ ЕООД и „Т. Еннд Д.“ ЕООД, чрез адв. Г. Г., поддържат становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, както и че изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на решението, са неоснователни. Претендират сторените разноски за настоящата инстанция. За да постанови като краен резултат решение, с което исковете на КОНПИ срещу Е. И. Г., Д. Ж. Н.-Г., „Полукс 5“ ЕООД, „Аутогичев“ ЕООД, „Т.енд Д.“ ЕООД, „Т. Еннд Д.“ ЕООД и „Т и Д К. БГ“ ЕООД, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, въззивният съд е приел следното: По аргумент от разпоредбите на чл.142 вр. чл.141 ЗОНПИ и легалните дефиниции на понятията „нетен доход“ и „обичайни разходи“ - §1, т.8 и т.9 ДР на ЗОНПИ, е изведен извод, че по правило имуществото на контролираните от проверяваното лице търговски дружества, респ. техните приходи и разходи не участват в определянето на несъответствието по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, т.е. релевантно е имуществото, респ. нетния доход на проверяваното лице и свързаните с него лица по чл.142 ЗОНПИ, доколкото имуществото на последните се счита по смисъла на закона за имущество на проверяваното лице. В същото време обаче с нормата на чл.145, ал.2 ЗОНПИ е предвидено, че на отнемане подлежи и незаконно придобитото имущество от юридическото лице, което е контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица, без по отношение на тази категория юридически лица да е въведено самостоятелно изискване за праг на несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 ЗОНПИ. Ето защо, съдът е приел, че макар и имуществото им да не е притежание на проверяваното лице, то само онова тяхно имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му и предвид свързаността с проверяваното лице, законът го третира като имущество на последното /имущество, придобито за негова сметка/. По тези съображения е прието, че само това имущество на контролираните юридически лица по чл.145, ал.2 вр. §1, т.6 ЗОНПИ следва да бъде включено в направата на извода за несъответствие. В противен случай би се стигнало до хипотеза на липса на несъответствие / когато проверяваното лице, съответно свързано лице по чл.142 ЗОНПИ не е придобило имущество на свое име/, но в същото време незаконните доходи са вложени в придобиването на имущество от контролираното от него дружество, без да може да се обоснове изискуемото от закона несъответствие и реализиране на правото на държавата за отнемане на имущество по чл.145, ал.2 ЗОНПИ. На следващо място, по аргумент от задължителните разрешения, дадени с ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив, въззивният съд е приел, че непогасените вземания по предоставени от проверяваното лице заеми в полза на трети лица не съставляват налично имущество, което да подлежи на отнемане, респ. не участват като такова в определяне на несъответствието. Това разрешение е приел и по отношение на направените от проверяваното лице и съпругата му допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ, които по своята същност да особен вид заем, кредитиране на дружеството, което се отразява като задължение в баланса му. Срещу тези суми, внеслия ги съдружник не придобива нови дялове, а само правото предоставената сума да му бъде възстановена. По тези съображения, съдът е извел извод, че както предоставените суми по сключени договори за заем, така и внесените допълнителни парични вноски, следва да бъдат разглеждани единствено като направен от проверяваното лице разход, но не и като наличен актив, подлежащ на отнемане. Такъв би бил единствено върнатата заета сума и то при условие, че е налична в неговия патримониум в края на проверявания период. С оглед изложените аргументи и в резултат на съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства, обобщени в изготвените по делото СИЕ и допълнителна такава, въззивният съд е приел за установено, че придобитото през проверявания период от ответника Е. Г. и съпругата му Д. Н.-Г. по възмезден начин имущество, което е налично в края на проверявания период включва: придобитите от Е. Г. дружествени дялове в „Аутогичев“ ЕООД, регистрирано на 23.12.2005 г., на стойност 5 000 лв., които обаче не са предмет на искането за отнемане поради погасяване на правата на държавата по давност; придобитите от него акции на обща стойност 4 038,57 лв. на различни акционерни дружества; придобития от Д. Н.-Г. недвижим имот – Ѕ ид.ч. от нива от 5 дка в землището на [населено място], общ.П. по договор за покупко-продажба, съгласно нот.акт № 31, том II, рег. № 2267, дело № 202/6.06.2007 г., с пазарна стойност към датата на придобиването – 247,25 лв., който също не се претендира за отнемане поради погасяване на правата на държавата по давност и наличните суми по банкови сметки – общо 62,95 лв. Така, общата стойност на притежаваното от проверяваното лице и съпругата му имущество, придобито от тях по възмезден начин през проверявания период и налично в края му е в размер на 9 348,77 лв. По отношение на придобитото и притежавано от контролираните дружества по см. на §1, т.6 ДР на ЗОНПИ имущество в края на проверявания период, въззивният съд е приел, че с оглед изложеното относно правната същност на допълнителните парични вноски, същите не съставляват и имущество за дружествата, в полза на които са направени, поради което неправилно са посочени от КОНПИ в уточнителните молби като налично имущество за тези дружества и неоснователно се претендира отнемането им от тях. Относно недвижимите имоти на дружествата, за които се твърди, че са придобити пред проверявания период за сметка на проверяваното лице и съпругата му със средства с неустановен законен източник, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: 1/ Дружеството „Т еннд Д.“ ЕООД - регистрирано на 2.12.2003 г. и едноличен собственик за целия проверяван период Д. Н.-Г.. Дружеството към края на проверявания период – 6.08.2015 г. притежава Ѕ ид.част от недвижим имот – нива с площ от 5 дка, находяща се в землището на [населено място], общ.В., придобит по договор за покупко-продажба от 29.05.2007 г., сключен с нот.акт № 182, том II, рег. № 4853, дело № 345/2007 г., с придобивна цена в размер на 100 000 лв. Плащането на цена е извършено чрез постъпила един ден преди това по сметка на дружеството сума от 100 000 лв. чрез превод от личната сметка на проверяваното лице, като постъпилата сума е осчетоводена като допълнителна парична вноска на собственика на дружеството Д. Н.-Г.. В подадените Г. дружеството е декларирало отрицателен финансов резултат както за 2006 г., така и за 2007 г., като в отчета на паричните потоци за 2007 г. са отразени финансови приходи в размер на 1 000 лв. и 100 000 лв. – постъпления от направеното допълнителна парична вноска. При така установените факти, въззивният съд е приел че придобиването на процесния имот е със средства на проверяваното лице, чрез направената допълнителна парична вноска, поради което и това имущество следва да участва в анализа за несъответствие. 2/ Дружеството „Полукс 5“ ЕООД, което за целия проверяван период е контролирано от проверяваното лице Е. Г., в качеството му на едноличен собственик на капитала, е придобило следните имоти: а/ с нот.акт за покупко-продажба № 193, том II, рег. № 2835, дело № 167/29.03.2007 г., 828 кв.м. ид.части от недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Вл. В.“ – място с площ от 1078 кв.м., представляващо ПИ 865, в кв.20, както и 823 кв.м. ид.части от недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Вл. В.“ – място с площ от 1073 кв.м., представляващо ПИ 868, в кв.20, като придобивната цена на посочените ид.части е в размер на 39 144 лв.. Плащането на цената към продавача е извършено чрез банков превод от сметка на дружеството № BG72 C. 9790 1044 8469 00 в размер на 39 144 лв. В края на проверявания период 500 кв.м. ид.части от придобитите 823 кв.м. ид.части в ПИ 868, са отчуждени с договори за замяна по нот. акт № 35, том III, рег. № 9045, дело № 404/12.11.2009 г., въз основа на които дружеството придобива по 250 кв.м. ид.части от три поземлени имота, без доплащане на суми между заменителите; б/ 933 кв.м. ид.части от недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Вл. В.“ – място с площ от 1183 кв.м., представляващо ПИ 867, в кв.20, съгласно нот.акт за покупко-продажба № 194, том I, рег. № 2836, дело № 168/29.03.2007 г. за сумата от 15 000 лв. /призната от КОНПИ за действителна придобивна цена/, като последната е платена на продавача чрез банков превод от банкова сметка на дружеството № BG72 C. 9790 1044 8469 00. Видно от извлечението на последната, преди извършване на плащанията по двете сделки, по сметката е извършен трансфер от еврова сметка на дружеството BG27 C. 9790 1044 8469 01 в размер на 107 442,50 лв. От справка за движението на последната се установява, че на 28.03.2007 г. е постъпила сума то 200 265 евро от трето лице – „П. Енерджи“ ЕООС с основание връщане на аванс по договор и доколкото към тази дата салдото по нея е било нулево, съдът е приел, че извършеният превод по левовата сметка е с произход това плащане от трето лице; в/ С нот.акт за покупко-продажба № 172, том III, рег. № 6969, дело № 519/24.07.2007 г. дружеството е придобило и Ѕ ид.ч. от ѕ ид.части от недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Вл. В.“ – нива от 3,499 дка, представляваща имот № 034019 за сумата от 202 500 евро / Ѕ от общата продажна цена за двамата купувачи по нот.акт/, или в левова равностойност – 396 055,57 лева. Част от продажната цена в размер на 180 000 евро е платена чрез извършени на 24.07.2007 г. банкови преводи от евровата сметка на дружеството в полза на тримата продавачи / по 60 000 евро на всеки/, по която сметка е усвояван отпуснат на дружеството овърдрафт. г/ С нот.акт № 37, том L., дeло № 1868069/2007 г. същото дружество е придобило и 1/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Вл. В.“ – нива от 3,800 дка, представляваща имот № 034020 за сумата от 322 060 лева / съответна на придобитата 1/3 ид.ч. левова равностойност от общо уговорената продажна цена за двамата купувачи по договора от 494 000 евро. Част от тази цена в размер на 50 000 евро е получена в брой, а остатъкът е платен по банков път от купувачите към датата на сключване на договора. Плащането на продажната цена е извършено от банкова сметка на дружеството в „Алианц Б. България“ с № BG44 BUIN 7006 1428 8024 10, по която на 20.08.2007 г., преди плащането по сделката е постъпила сума в размер на 114 717 евро, / или 224 366,95 лева/ от трето лице – „Р. София“ ЕООД. д/ Дружеството „Полукс 5“ ЕООД е придобило и 1/2 ид.ч. от ј ид.ч. от нива с площ от 3,499 дка, представляваща ПИ 10135.4034.19, находящ се в [населено място], район „Вл. В.“ с нот.акт № 25, том IV, рег. № IV, дело № 563/16.10.2007 г. за сумата от 67 793,13 евро / или 132 591,82 лева/, заплатена по банков път на продавача от левовата сметка на дружеството с BG72 C. 9790 1044 8469 00. Така, общата стойност на притежаваното от „Полукс 5“ ЕООД към края на проверявания период е в размер на 904 851,39 лева и същото е придобито през 2007 г.. От представените Г. и отчети на паричните потоци е видно, че за 2005-2007 г. дружеството е декларирало положителен финансов резултат съответно 3 390,40 лв. за 2005 г., 119 589,80 лв. за 2006 г. и 4 213,09 лв. за 2007 г., имало е регулярни постъпления от търговската си дейност, финансирано е било и със заемни средства, в т.ч. допълнителни парични вноски от собственика Е. Г. в размер на 61 000 лв. през 2005-2006 г. и в размер на 69 000 лв. през 2007 г. Независимо от последното, при отчитане на движението по банковите сметки по плащане на цените по сключените договори за покупко-продажба, отпуснатия овърдрафт в началото на 2007 г. и данните по Г., съотнесени към стойността на придобитото имущество, въззивният съд е приел, че дори и част от допълнителните парични вноски на собственика да са използвани в придобиването на някой от имотите, то това участие е незначително и не може да обоснове извод за придобиване за негова сметка. 3/ Дружеството „Т и Д К. БГ“ ЕООД е регистрирано на 17.10.2006 г. с едноличен собственик на капитала Е. Г.. С договор от 15.05.2009 г. последният е прехвърлил дружествените си дялове на Г. Б. М., който е бил едноличен собственик на дружеството до 15.09.2009 г. когато последното е придобито от „Полукс 5“ ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е Е. Г.. С нот.акт № 67, том II, рег. № 7634, дело № 248/23.07.2009 г., „Т. Енд Д.“ ЕООД, чрез управителя си Е. Г. продава на „Т и Д К. БГ“ ЕООД, представлявано от Г. Б. М., собствените си недвижими имоти, находящи се в [населено място], З. промишлена зона и представляващи ПИ с идентификатор 10135.3514.155 с площ от 6 000 кв.м., ведно с построените в него сграда с идентификатор 10135.3514.155.7, със застроена площ от 1098 кв.м., включваща масивна двуетажна сграда, цех за шивашко производство и склад № 22; сграда с идентификатор 10135.3514.155.3, със застроена площ от 193 кв.м., включваща склад 23; складова база с идентификатор 10135.3514.155.8 със застроена площ от 245 кв.м., за сумата от 2 300 000 лв. без ДДС / 2 760 000 лв. с ДДС/. Към края на проверявания период имотът е наличен в патримониума на „Т и Д К. БГ“, а уговорената цена е приета за действителна от КОНПИ. Установява се, че прехвърлянето на собствеността е предшествано от предварителен договор от 29.05.2009 г., както и че плащането на цената е извършено по следния начин: на 29.05.2009 г. от сметка на купувача „Т и Д К. БГ“, са преведени 720 000 лв., за което плащане е издадена фактура с вкл. и начислен ДДС/; на 15.09.2009 г. по банков път от сметка на купувача са преведени 796 400 лв. на продавача; на 19.10.2009 г. са внесени в брой 408 630,10 лв.; на 20.10.2009 г. са внесени в брой още 450 000 лв. и на 22.10.2009 г. още 400 000 лв. в брой. За извършените плащания след първото такова на 29.05.2009 г. са издадени две фактури от 23.07.2009 г., като в първата е посочено основание нот.акт № 67/2009 г., а във втората – продажба на производствена и офис техника, съгласно опис и приемо-предавателен протокол от 23.07.2009 г.. Общият размер на заплатеното във връзка с придобиването на имота е 2 775 030,10 лева. При така установените обстоятелства, въззивният съд е посочил, че макар формално придобиването на собствеността върху имота да е към момент, в който дружеството да не се явява контролирано от проверяваното лице, то плащането на по-голямата част от цената е извършено към момент, към който негов едноличен собственик е „Полукс 5“ ЕООД, което е собственост на проверяваното лице и съответно контролирано от него. Този факт обосновава и изследване на връзката му с вложените в придобиването на имота парични средства. Установено е, че дължимият и заплатен от купувача „Т и Д К. БГ“ ЕООД начислен ДДС по сделката, не е бил внесен в полза на фиска от продавача „Т. Енд Д.“ ЕООД, поради ползван данъчен кредит във връзка със сключена от последното сделка с „Фриго трейд“ ЕООД и по този повод са извършени данъчни ревизии както на „Т. Енд Д.“ ЕООД, така и на „Т и Д К. БГ“ ЕООД, при които е установено и прието, че липсва реална доставка от страна на „Фриго трейд“ ЕООД и съответно е отказано правото на данъчен кредит и е установено данъчно задължение за „Т. Енд Д.“ ЕООД в размер на невнесения от него ДДС по сключения с „Т и Д К. БГ“ ЕООД договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Именно във връзка с неправомерното ползване на данъчен кредит от страна на продавача „Т. Енд Д.“ ЕООД и невнасянето на следващия се по сделката ДДС е постановена и влязлата в сила осъдителна присъда срещу ответника Е. Г., управител и едноличен собственик на „Т. Енд Д.“ ЕООД, която присъда съставлява и повода за образуване на проверката по ЗОПДНПИ /отм./ В хода на извършените ревизионни производства на двете дружества е извършено изследване на движението на паричните средства, с които е платена продажната цена, като е установено, че плащанията от купувача „Т и Д К. БГ“ ЕООД са със суми, постъпили в дружеството от реално увеличение на капитала му, внесен от едноличния собственик – „Полукс 5“ ЕООД – контролирано от проверяваното лице Е. Г. дружество и от заемни средства. Съдът е приел, че описаната в ревизионните доклади схема на разплащания между „Полукс 5“ ЕООД и негови съконтрагенти, респ. приобретатели на дялове на „Т. енд Д.“ ЕООД /“Д. Нет“ ЕООД и „Ей Си Ем Инвестмънт Мениджмънт“ ООД, не обосновава влагане на собствени средства от страна на Е. Г. или предоставяне на средства с незаконен произход от страна на „Полукс 5“ ЕООД. Невнесеният от „Т. енд Д.“ ЕООД дължим по договора за покупко-продажба ДДС също не обосновава извод за влагане на незаконни средства за придобиването му от страна на „Т и Д К. БГ“ ЕООД, доколкото последното е заплатило уговорената цена именно с начисления ДДС. Съдът е посочил, че спестената сума от невнасянето на ДДС към фиска, може да съставлява незаконен доход за придобито впоследствие имущество, но от продавача, който е следвало да внесе дължимия по сделката ДДС, а не за заплатилия го купувач, независимо от предвидената в чл.177 ЗДДС отговорност за последния. При тези съображения, въззивният съд е приел, че притежаваният от „Т и Д К. БГ“ ЕООД недвижим имот – земя и сгради не следва да бъде включван като имущество на проверяваното лице и съпругата му при извършване на анализа за наличието на значително несъответствие. След като в края на проверявания период притежаваното от проверяваното лице и съпругата му имущество е на обща стойност 109 348,77 лв. / сбора от формираното лично имущество – 9 348,77 лв. и стойността на придобития от контролираното от тях „Т. еннд Д.“ЕООД недвижим имот – 100 000 лв./, то това имущество не може да формира несъответствие в изискуемия се по чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 ЗОНПИ размер, обуславящ възникване правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Приел е, че това е достатъчно да се приеме, че предявените искове са изцяло неоснователни, без да е необходимо да се формират изводи При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, че предоставените суми по сключени договори за заем и допълнителни парични вноски от проверяваното лице и съпругата му, следва да бъдат разглеждани единствено като направен от тях разход, но не и като наличен актив под формата на съществуващо парично вземане към трети лица, подлежащо на отнемане, повдигнатия от касатора и конкретизиран от настоящия състав на ВКС въпрос - „представляват ли „имущество“ по смисъла на §1, т.4 ДР на ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ вземанията на проверяваното лице и свързаните с него лица, които те са придобили срещу трети лица в резултат на предоставени през проверявания период заеми и допълнителни парични вноски в търговски дружества, които не са погасени преди края на проверявания период“, обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителното тълкуване, дадено в ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, на понятието „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, което участва при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, както и на служебно известното на съда решение № 283/28.05.2025 г. по гр.д. № 2758/2024 г. на IV г.о. Касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса за касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,