Определение № 50032 от 27.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2575/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. К. и Ж. Х. К. срещу решение № 93 от 30.03.2022 г. по в.гр.д.№ 44 от 2022 г. на Хасковския окръжен съд, I състав, с което е отменено решение № 260469 от 09.12.2021 г. по гр.д.№ 2582 от 2019 г. на Хасковския районен съд и вместо него е постановено решение за осъждане на Р. В. К. и Ж. Х. К. да премахнат външното тяло на климатик, монтирано на южната тераса на собствения им апартамент № 6 в жилищна сграда, намираща се в [населено място], [улица], ет.1, представляващ имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], който навлиза с 15 см. в южната тераса на ап.5, собственост на Н. Г. В., представляващ имот с идентификатор ***.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставени са следните въпроси:

1. „Въздухът“ на терасата, прилежаща към апартамент № 5, представлява ли собственост на ищцата и включва ли се в пространствените предели на правото й на собственост върху апартамент № 5 ? Касаторите твърдят, че по този въпрос въззивният съд е допуснал явна неправилност, като е приел, че е нарушено правото на собственост на ищцата, без да е доказано, че тя има право на собственост върху „въздуха“ на терасата.

2. Безусловен ли е конституционният принцип за неприкосновеност на частната собственост, въведен с разпоредбата на чл.17, ал.3 от Конституцията и изключва ли този принцип задължението на собственика, търсещ защита с иск по чл.109 ЗС, да докаже как незаконните действия му пречат да упражнява правото си на собственост ? Въпросът е поставен във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

3. По какъв начин навлизането във „въздуха“ на терасата на кутията на външното тяло на климатика, поставен на стената на ап.6 (собственост на ответниците), пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху апартамента ? Касаторите сочат противоречие с т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС, решение № 150 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 551 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.; решение № 63 от 01.07.2013 г. по гр.д.№ 388 от 2012 г. на ВКС, ГК, І г.о.; решение от 11.04.2018 г. по в.гр.д.№ 14 от 2018 г. на ОС-Ямбол и решение № 134 от 09.02.2009 г. по в.гр.д.№ 2294 от 2007 г. на ОС-Варна.

В писмен отговор от 08.06.2022 г. ответницата по касационната жалба Н. Г. В. оспорва същата. Моли решението на Хасковския окръжен съд да не бъде допускано до касационно оббжалване и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за уважаване на предявяния от Н. Г. В. срещу Р. В. К. и Ж. Х. К. иск по чл.109 ЗС за премахване на външното тяло на монтирания на терасата на ответниците климатик, който частично навлиза в терасата на ищцата, въззивният съд е приел за безспорно установено между страните, че те са собственици на съседни апартаменти в жилищна сграда в [населено място], [улица]: ищцата е собственик на ап.№ 5, а ответниците- на ап.№ 6, чиито тераси имат обща граница.

За изясняване на спорния между страните въпрос дали външното тяло на монтирания на терасата на ответниците климатик навлиза в пределите на терасата на ищцата по делото са изслушани и приети три съдебно-технически експертизи. Съдът е кредитирал частично заключението на първата и изцяло заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, според които външното тяло на монтирания от ответниците климатик навлиза с 14 см. /според първата експертиза/ и с 15 см. /според тройната експертиза/ в пространствените граници на терасата на ищцата- 15 см. на изток от оста на двата апартамента /от плътната тухлена стена между двата имота/ и на 8 см. от оста на преградния парапет между терасите на апартаментите. Съдът е приел заключението на тройната съдебно-техническа експертиза за обективно и обосновано, с оглед на това, че при изследване границата между двата апартамента вещите лица са съобразили архитектурния проект на апартаментите, извършили са измервания на място и са дали мотивиран отговор на поставения въпрос.

От правна страна въззивният съд е посочил, че предпоставка за уважаване на иска по чл.109 ЗС е извършените от ответника незаконни действия реално да създават на собственика пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените. Съдът е цитирал т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ГПК, според която за уважаване на иска по чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Позовал се е на мотивите към т.3 от това тълкувателно решение, където е посочено, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такива са случаите, когато ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. В този случай за ищеца не съществува задължение да доказва, че извършените от ответника неоснователни действия му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост, което поради абсолютния си характер задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот. Самото пряко въздействие върху имота на собственика без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

За конкретния случай съдът е приел, че с монтирането на терасата на ответниците на външно тяло на климатик, което навлиза с 15 см. в пространствените предели на терасата на ищцата, се ограничава правото на собственост на ищцата поради невъзможността й да ползва частта от терасата, заета от неправомерно поставеното външно тяло на климатика. Поради това е прието, че искът по чл.109 ЗС за премахването на това външно тяло на климатика е основателен. Според въззивния състав разбирането, че и в хипотезата на извършени в собствения на ищеца имот незаконни действия той следва да докаже, че тези действия му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост, противоречи на неприкосновения характер на частната собственост, прокламиран в чл.17, ал.3 от Конституцията, в чието съдържание се включва правото на собственика да се ползва необезпокоявано и спокойно в предвидените от закона граници от своята собственост, както и правото му да иска преустановяване на всички незаконни действия и посегателства, които я засягат.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основания за допускане на касационно обжалване на това решение, поради следното:

Първият поставен от касаторите въпрос („Въздухът“ на терасата, прилежаща към апартамент № 5, представлява ли собственост на ищцата и включва ли се в пространствените предели на правото й на собственост върху апартамент № 5 ?) не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение. Основният мотив на съда да уважи иска е, че външното тяло на климатика навлиза в пространствените предели на терасата на ищцата и по този начин пречи на ползването й. За да стигне до това заключение, въззивният състав е съобразил къде е границата между терасите на ищцата и на ответниците съобразно измерванията на вещите лица в експертното заключение. „Въздухът“ на терасата като предмет на право на собственост не е обсъждан в решението.

Вторият въпрос (Безусловен ли е конституционният принцип за неприкосновеност на частната собственост, въведен с разпоредбата на чл.17, ал.3 от Конституцията и изключва ли този принцип задължението на собственика, търсещ защита с иск по чл.109 ЗС, да докаже как незаконните действия му пречат да упражнява правото си на собственост ?) също не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК- въпрос, обусловил решаващите изводи на съда в решението. Решаващите изводи на въззивния съд се основават на мотивите към т.3 в Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС, в които са посочени такива случаи на неправомерно въздействие върху чужд имот, от чието естество е ясно, че тези действия пречат на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Съдът е преценил, че процесното действие на ответниците /поставяне на външно тяло на климатик, заемащо част от терасата на ищцата/ е именно от тази категория. Позоваването на чл.17, ал.3 от Конституцията е само в допълнение към основните изводи на съда, поради което поставеният въпрос не е обуславящ.

Третият въпрос (По какъв начин навлизането във „въздуха“ на терасата на кутията на външното тяло на климатика, поставен на стената на ап.6 (собственост на ответниците), пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху апартамента ?) също не е основание за допускане на касационното обжалване на решението, доколкото по този въпрос приетото от съда не противоречи, а напротив- съответства на приетото в мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС, че заемането и използването на част от чужд имот без основание /в случая част от терасата на ищцата/ винаги представлява пречка за упражняване на правото на собственост на собственика в неговия пълен обем.

Поради изложеното не са налице сочените основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.

Не са налице и предвидените в чл. 280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.109 ЗС.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата Н. Г. В. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 400 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение