Определение № 480 от 28.05.2020 г. на ВКС по д. № 603/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №603/20 г. в частта, с която е уважен до размер на 8 000 лв. предявеният от И. С. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.198, ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с вл. в сила присъда. В частта до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът е отхвърлен с необжалваната част от въззивното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивният съд е разрешил в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС следните правни въпроси от предмета на спора: За определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства с цел точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г.; за необходимостта от установена пряка причинна връзка между увреждането и обезщетените неимуществени вреди и от изложени от съда мотиви за нея, според указаното в т.3 и 11 от ТР №3/05 г. и т.19 от ТР №1/4.01.01 г. Правният въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, вр. с чл.4 ЗОДОВ, според касатора е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната в изложението към жалбата практика на ВКС по чл.290 ГПК и се решава противоречиво от съдилищата. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е уважил иска в посочения размер като е приел, че наказателното производство срещу ищеца с досъдебна и съдебна фаза е продължило повече от 8 години - за времето 12.08.08 г. -5.05.17 г. То е по обвинение в престъпление, което е тежко умишлено, при мярка за неотклонение „подписка”. Ищецът в резултат на наказателното преследване е претърпял неимуществени вреди - силен стрес и притеснения, потиснатост, уплаха, затваряне вкъщи. Затруднени били и обществената му и професионална реализация в активна възраст – 30 годишен към повдигане на обвинението. С оглед на установените морални вреди въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че обезщетението за тях следва да се определи в размер на 8 000 лв. Тези изводи не противоречат на практиката на ВКС – обезщетението за неимуществени вреди е определено след установяване и преценка на конкретните обстоятелства на случая /продължителност и фази на наказателното преследване, тежест на обвинението, мярка за неотклонение и други ограничения във връзка с наказателното производство, медийна разгласа, конкретно негативно отражение върху личността на ищеца, вкл. върху здравословното му състояние и професионална реализация/. Изложени са и мотиви за значимите в случая обстоятелства и за причинната връзка между установените вреди и незаконното обвинение. Затова не е налице противоречие между въззивното решение и цитираната от касатора задължителна практика на ВКС по поставените от касатора в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК два правни въпроса. Размерът на обезщетението е определен при съобразяване с обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. Представените от касатора решения по чл.290 ГПК не сочат на противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по искове с пр. осн. чл.2 ЗОДОВ. Във всички решения размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен след преценка на конкретните, различни за всеки случай обстоятелства, относими към търсената обезвреда. Така с р. по гр.д. №4764/17 г. на четвърто г.о. на ВКС е определен много по-нисък размер на обезщетението за незаконно обвинение по чл.198 НК – 1000 лв., но при много по-кратко наказателно преследване – 3 години и с отчитане на 2 предишни осъждания на ищеца с вл. в сила присъди, за които няма данни да е реабилитиран. С р. по гр.д. №2785/17 г. на четвърто г.о. на ВКС също е присъдено по-ниско по размер обезщетение – 3000 лв., но за продължило само 2 години наказателно преследване по обвинение в престъпление по чл.198 НК. С р. по гр.д. №812/15 г. на трето г.о. на ВКС също за незаконно обвинение по чл.198 НК е присъдено по –ниско по размер обезщетение – 5 000 лв., но при констатирани други наказателни производства срещу ищеца, водени в същия период и при липса на данни за загуба на социален и професионален статус или на трудова и социална реализация. Не са налице сочените основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което ВКС на РБ, трето г.о.