Определение № 309 от 24.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4851/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „МДМ - ЕКОЕНЕРГИИ“ ООД, гр. Враца, представлявано от управителя Й. Т. Г., чрез процесуалния му представител адвокат В. Ч., против решение № 162 от 18.07.2022 г. по в.гр.д.№ 181/2022 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №260012 от 02.03.2022 г. по гр. дело №1503/2021 г. на Врачанския районен съд, който е отхвърлил предявеният от касатора срещу Община Враца, иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 4233/13233 ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД- 18-43/16.06.2005г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, целият с площ от 13 233 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за дърводобивната и дървообработващата промишленост, при съседи: *, *, *, *, *, ***.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално- неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост като се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде уважена със законните последици.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са от обуславящо значение за правилността на изводите на въззивния съд и произнасянето по които е в отклонение от практиката на ВКС - допълнителнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, а именно:

1/ Приложението на §42 от ПЗР към ЗИДЗОС /изм. ДВ, бр.36/2006г., в сила от 01.07.2006г./ и доколко процесният застроен парцел с предназначение за дървопреработваща промишленост към референтната дата 01.07.2006г. би могъл да бъде частна държавна собственост и да е отреден в идеални части за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, съгласно предвижданията на действащия към 01.07.2006г. подробен градоустройствен план, за да е преминал по силата на закона в собственост на ответника;

2/ Правомощията на въззивния съд с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК и задължението му да анализира и прецени всички доводи по съществото на иска, наведени в исковата молба и въззивната жалба.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – Община Враца не е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответникът [община] не е собственик на 4233/13233 идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-43/16.06.2005г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, целият с площ от 13233 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за дърводобивната и дървообработващата промишленост, при съседи: *, *, *, *, *, ***.

Посочено е, че в исковата молба ищцовото дружество - „МДМ - ЕКОЕНЕРГИИ“ ООД, гр.Враца е изложило твърдения, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 13233 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за дърводобивната и дървообработващата промишленост, ведно с попадащите в имота сгради като се поддържа, че правото на собственост на дружеството върху 9000/13233 кв.м. от имота произтича от непарична вноска в неговия капитал, направена от съдружниците на същото дружество, а правото на собственост върху останалите 4233/13233 кв.м от имота произтича от разпоредбата на чл. 79 ЗС, въз основа на изтекло в полза на ищеца присъединено давностно владение, упражнявано от праводателите на ищеца и от самия ищец, считано от 14.01.2005г. до подаване на исковата молба.Като основание за началото на давностното владение са посочени следните сделки: покупко-продажба, за която е съставен нотариален акт № 62, т. I, peг. № 498, дело № 17/2005 г. на нотариус В. В., покупко-продажба, за която е съставен нотариален акт № 79, т. I, peг. № 912, дело № 53/2021 г. на нотариус П. Ц., покупко-продажба, за която е съставен нотариален акт № 72, т. I, peг. № 2541, дело № 43/2015 г. на нотариус Е. С.. Наведени са твърдения, че в Службата по кадастър гр. Враца целият имот е записан като собственост на ищеца, че в периода от 2010 г. до 2012г. в отдел „Местни данъци и такси“ гр. Враца целият имот се е водел собственост на праводателя на ищеца „Вето Маркет“ ЕООД, както и че праводателите на ищеца са оградили целия имот и същите, а по-късно и самият ищец, владеят имота необезпокоявано и без прекъсване от 2005 г.

Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, със заповед № 991/30.06.1972г. на Окръжен народен съвет /ОНС/ - Враца е назначена комисия за определяне на площадка с приблизителна площ около 15 дка в индустриално- складовата зона на [населено място] за изграждане на ОП „Обществено и жилищно строителство“.С протоколно решение на комисията от 03.11.1972г. е предложена площадка около 10 дка за бъдещото предприятие, намираща се извън регулацията на [населено място] на около 1 км от града в предвидената за строителство промишлена зона, при следните граници: изток - магистрала „Крали Морко“, юг - площадка, предвидена за химическо чистене и промишлена пералня, запад - площадка на база за техническо развитие и север - пасище на 60 м. от сервитута на жп линията Враца - Видин.С акт № 114/20.11.1972 г. е извършена категоризация на земя върху приблизителна площадка за Цех за жилищно обзавеждане от 10 дка като е определена IV категория, необработваемо, неполивно пасище.С писмо № К-3- 3253/11.12.1972г. на Министерство на земеделието е съгласуван протокола на комисията от 03.11.1972 г. за определяне на площадка около 10 дка при посочените вече граници.Първият одобрен регулационен план от 16.02.1972г. предвижда парцел * от квартал * на ХВЗ на гр. Враца да бъде отреден за нуждите на бъдещото ОП „Обществено и жилищно обзавеждане“.В резултат на тези действия от страна на държавата, на 15.04.1974 г. с нарочен акт ОП „Обществено и жилищно обзавеждане“ - гр. Враца е въведено във владение в имот от 10 дка, а именно неполивна и необработваема земя, представляваща държавно пасище IV категория, стопанисвано до този момент от Държавно земеделско стопанство Враца /ДЗС Враца/ в промишлено- складовата зона на града при посочените вече съседи.С генерален застроителен план за планиране на необходимата земя за предприятието е извършено общо зониране на видовете дейности, разполагане на бъдещите сгради, съоръжения и вътрешни пътища.Планът е бил одобрен на 05.05.1975г.

Въз основа на ЗОЕТД със заповед № 1511/04.09.1991 г. на ОбНС - Враца е образувано „Мебел“ ЕООД със 100% общинско участие в капитала. По-късно е съставен АДС № 6773/01.11.1993г. за имот — парцел*. кв.*- ХВЗ c площ 9 дка и сгради в него, а като съседи са посочени Промишлена енергетика и ОП „Свежест“.

Със заповед № 283/07.11.1997г. на областен управител Враца от актовите книги за държавна собственост е отписана производствената база на „Мебел“ ЕООД, състояща се от дворно място 9 дка и построените в него сгради, актувани по-рано с АДС № 6773/01.11.1993г.В резултат на това имотът с площ 9 дка и сградите в него са актувани като общинска собственост с АОС № 19/28.11.1997г., а с акт за частна общинска собственост №*** от 04.06.2021 г. са актувани като частна общинска собственост спорните идеални части от процесния недвижим имот като същият е съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 3, ал. 3, във вр. с параграф 42 ЗОС, Генерален застроителен план съгласно ПМС № 57/16.02.1972 г. и решение № 959/19.04.2011 г. на Общински съвет - гр. Враца за одобряване на регулационен план на гр. Враца.

Посочено е, че на 02.11.1998 г между Община Враца, като едноличен собственик на капитала на „Мебел“ ЕООД и ЕТ Тенислав Димитров Христов с фирма „Тенис Бел“ -гр. Враца е сключен приватизационен договор за 80% от дяловете на „Мебел“ ЕООД и за отстъпване собствеността и правото на владеене на недвижим имот, движими вещи включени в дълготрайните активи на приватизираното дружество.

Впоследствие с редица последващи сделки включеното в „Мебел“ ЕООД дворно място от 9 дка и съответните сгради са станали собственост на М. А. Н. и Г. А. И., които продават дворното място и 10 от намиращите се в него сгради на Т. Й. Г..

На 06.08.2019г. последната като съдружник в ищцовото дружество внася, придобитото от нея дворно място от 9 дка като непарична вноска в капитала на дружеството.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, като ако са съставени по определените в закона ред и форма и са утвърдени от посочените в закона длъжностни лица, са официални удостоверителни документи, с които се констатира придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост.Посочено е, че осъществяването на конкретен придобивен способ в полза на държавата подлежи на доказване от общината, за да се установи трансформирането на държавната собственост в общинска. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗС /в ред. от 1951 г./ държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.Ако не се твърди и не се установява имотът да е принадлежал на трето лице, разпоредбата на чл. 6 ЗС /в ред. от 1951 г./ съставлява правно основание за придобиване на собствеността от държавата.Изложени са мотиви, че съгласно § 42 ПЗРЗИДЗОС/ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006г./ застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.Към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС през 1999 г., в сила е регулационният план на ХВЗ на гр. Враца, одобрен с ПМС № 57/16.02.1972г., като парцел *, кв. *, в контурите на който попада спорния имот, е отреден за жилищно строителство и озеленяване.Налице е предвиждане на действащия към момента на влизане в сила на закона регулационен план на процесния имот за обществено и благоустройствено мероприятие на Община Враца - озеленяване и жилищно строителство, поради което по силата на пар. 42 ПЗРЗИДЗОС Община Враца е придобила собствеността върху спорните части от имота.

Твърдяното от ищеца владение, осъществявано от 2005г. не може да доведе до придобиване на имота по давност поради законовата забрана на § 1 от ЗД на ЗС (ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г.; изм. бр. 105/2006г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г., изм. бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г. ., изм. и дои., бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 31.12.2014 г. бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), с който е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2022г.Независимо от решение от 24.02.2022г. по к.д. № 16/2021г. с което Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., поел, доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.), с които е продължен мораториума върху придобивната давност за държавни и общински имоти, противоконституционният текст не се прилага занапред, а от деня на влизане на решението на КС в сила, по аргумент чл. 151, ал. 2, изречение 3 от Конституцията на Република България, поради което в полза на ищцовото дружество не е изтекъл изискуемият по закон 10 годишен давностен срок за придобиване на имота по давност.

Формиран е извод, че след като община Враца е придобила на годно правно основание правото на собственост върху процесните 4233/13233идеални части от поземлен имот с номер *, квартал *, парцел ***, целият с площ от 13233 кв.м., находящ се в [населено място],[жк]и са били налице законови забрани за придобиване по давност на същите части от поземления имот от страна на ищеца, предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Първият от формулираните от касатора правни въпроси не е в състояние да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като произнасянето по него от въззивният съд е изцяло съобразено с константната практика на ВКС по приложението на § 42 ПЗР ЗОС и относно вложеното съдържание в понятието „обществени и благоустройствени мероприятия на общините“, включително цитираната от касатора такава, съгласно която основен разграничителен критерий за преминаването на държавната собственост в общинска по силата §42 ПЗР ЗОС са потребностите, които задоволява съответния имот. Когато имотът е предназначен за задоволяване на обществени потребности на населението - здравни, образователни, културни, битови, спортни или комунални, съответно за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, то същият представлява общинска собственост.Само ако с оглед конкретните характеристики на имота обслужваните потребности имат национално значение, то имотът ще остане държавна собственост. Само по себе си наименованието на мероприятието не е определящо при разрешаване на въпроса дали имотът, е останал държавна собственост или е преминал в собственост на общината, а релевантно е обстоятелството дали това отреждане е за задоволяване на обществени нужди от национално или от местно значение. В конкретният случай, въззивният съд е установил, че към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗОС през 1999г./който е и меродавният момент за преценка на наличието на законовите предпоставки за трансформирането на държавната собственост в общинска/, в сила е регулационният план на ХВЗ на гр. Враца, одобрен с ПМС № 57/16.02.1972г., съгласно който парцел *, кв.* е отреден за жилищно строителство и озеленяване, което безспорно представлява обществено и благоустройствено мероприятие на Община Враца.Видно от съдебно- техническа експертиза, към момента на съставяне на акт за въвеждане във владение от 15.04.1974 г. на ОП „Обществено и жилищно обзавеждане-Враца“ за строителство на цех за обществено и жилищно строителство е действал регулационен план на Хранително-вкусова зона, одобрен с 57-мо ПМС от 16.02.1972 г., съгласно който парцел *, квартал * от Хранително-вкусовата зона с площ 13900кв.м. е бил с отреждане за Окръжно предприятие за обществено и жилищно строителство; съгласно Генерален застроителен план, одобрен на 05.05.1975 г. от арх. Е. Г. за планиране на парцел *, квартал * от Хранително-вкусовата зона с площ 12745 кв.м. е бил с предназначение за промишлено предприятие за обществено и жилищно строителство; по действащия план на гр. Враца, одобрен с решение № 959/19.04.2011 г. парцел *, квартал * е площ 13 195кв.м. е с отреждане промишлен терен и частично в контура на прилежащата улична мрежа, същевременно имотът е предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение съгласно решение на Общинския съвет.

Налице са основания за допускане на касационно обжалване по втория от поставените въпроси, който най-общо се свежда до задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими по делото доказателства, възражения и доводи на страните.Въпросът е обуславящ за изхода на правния спор по настоящото дело, предвид обстоятелството, че въззивният съд не е изложил мотиви по следния наведен във въззивната жалба довод: каква е действителната площ на незастроения имот, който е бил предоставен на ОП „Обществено и жилищно обзавеждане/преименувано впоследствие в ДП“Мебел“/, което през 1991г. е било преобразувано в общинско дружество „Мебел“ЕООД, чиито правоприемник е ищецът по настоящото производство, предвид следното:

• на 16.02.1972г. е приет РП на Хранително-вкусова зона, съгласно предвижданията на който за Окръжно предприятие за обществено и жилищно строителство е отреден парцел *, кв.*, ХВЗ, който е с площ от 13.9дка;

• с протокол от 03.11.1972г. на комисия, която е била назначена със Заповед №991/30.06.1972г. на ОНС – гр. Враца, е взето решение да се отреди площадка от 10дка за нуждите на ОП“Обществено и жилищно обзавеждане“;

• през м.12.1972г. е издадено писмо от Министерство на земеделието, доколкото имотът е бил бивша собственост на ДЗС-Враца, в което е посочено, че точната площ на площадката следва да се определи с генерален план, съгласно Правилника за размера на необходимата земя, приет в същата година;

• през 1974г. е издаден акт за въвеждане във владение на ОП“Обществено и жилищно обзавеждане“ – Враца за строителство на цех за обществено и жилищно строителство върху имот от 10 дка;

• през 1975г. е одобрен Генерален застроителен план за планиране на необходимата земя на предприятието, зониране на видовете дейности, разполагането на сгради, съоръженията и пътищата на територията на предприятието в парцел *, кв.* ХВЗ, съгласно който площта на предоставения на ОП“Обществено и жилищно обзавеждане“ – Враца, е 12.745дка.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение