Определение № 5119 от 10.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2536/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. К. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1061 от 24.10.2024 г. по гр.д.№ 2261/ 2020 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Врачански окръжен съд по гр.д.№ 20/ 2019 г., е признато за установено по иск, квалифициран по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, предявен от „Кардинал 07“ ЕООД, гр.Враца срещу „Вива кредит“ ООД, гр.София и Т. Г. П., че нотариално заверено пълномощно с рег.№ 2301 от 11.05.2016 г. и рег.№ 2302 от 11.05.2016 г. по описа на нотариус А. К. с рег.№ *, е нищожно поради липса на съгласие; обявен е по иск, квалифициран по чл.42 ал.2 ЗЗД, предявен от „Кардинал 07“ ЕООД срещу „Вива кредит“ ООД и Т. Г. П., за недействителен договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, съставляващ аптека за ГЛП с приемна, регистратура и манипулационна, преустроена в банков офис, с площ 66,48 кв.м. и клинична лаборатория, преустроена в архив с площ 13,69 кв.м., находящ се на партерния етаж в блок „П.“, [улица], УПИ *, кв.* по плана на [населено място], с идентификатор *.*.*.*.*., сключен с нотариален акт № 84, том II, рег.№ 2397, дело № 265/ 2016 г. на нотариус А. К. с per. № *, между „Вива кредит“ ООД като заемодател и Т. Г. П. като заемател и „Кардинал 07“ ЕООД, като ипотекарен длъжник и собственик на недвижимия имот; и е отхвърлено искането на „Кардинал 07“ ЕООД за отмяна на нотариален акт № 84, том II рег.№ 2397, дело № 265/ 2016 г. на нотариус А. К. с per. № * на НК по чл.537 ал.2 пр. последно ГПК. Въззивното решение е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника „Вива кредит„ ООД – А. П. К.. Жалбоподателката претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. „Участието на пълномощник на мнимо представляваният в преговори за постигане на споразумение по сделка подписана без представителна власт достатъчно действие ли е за да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия?“; 2. „Полученото известие от системата за СМС известяване достатъчно ли е за да се приеме, че едно лице е уведомено за извършена сделка с негов имот?“; и 3. „Прилага ли се чл. 301 от ТЗ спрямо договор за учредяване на ипотека, имайки предвид акцесорния характер, в случаите, когато чл. 301 е приложен към договора, които обезпечава?“. Според жалбоподателката въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, без това значение да обосновано. Счита, че е налице и основанието по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, също без допълнителна обосновка и без да е формулиран конкретен правен въпрос. Ответните страни „Вива кредит“ ООД и „Кардинал 07“ ЕООД /в несъстоятелност/ не вземат становище по жалбата. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови акта си, въззивният съд приел за безспорно между страните, че ищцовото дружество „Кардинал 07“ ЕООД е собственик на процесния недвижим имот. С нотариален акт № 84, том II, рег.№ 2397, н.д.№ 265/ 2016 г. на нотариус А. К. с per. № *, между „Вива кредит“ ООД като заемодател и Т. Г. П. като заемател и „Кардинал 07“ ЕООД, като ипотекарен длъжник и собственик на недвижимия имот, представляван от Т. П. въз основа на пълномощно с рег.№ 2301/ 11.05.2016 г. за удостоверен подпис и рег.№ 2302/ 11.05.2016 г. за удостоверено съдържание на нотариус А. К., рег.№ *, бил сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху процесния недвижим имот. Подписът за упълномощител в пълномощното не бил положен от управителя и представляващ „Кардинал 07“ ЕООД М. С., а ръкописният текст не бил изпълнен от него. Подписът за декларатор в декларацията по чл.264 ал.1 ДОПК, приложена по н.д.№ 265/ 2016 г. на нотариус К., също не бил положен от М. С., а ръкописният текст не бил изпълнен от него. С оглед тези обстоятелства съдът приел, че за нотариално завереното пълномощно не е било дадено надлежно съгласие от упълномощителя. Приел още, че нотариалното действие за удостоверяване на подписа на М. С. е нищожно не само защото пълномощното не било подписано от М. С., а и поради потвърденият от третото лице К. факт, че М. С. не се е явил в нотариалната й кантора и не е положил или потвърдил подписа си върху него. Нарушена била разпоредбата на чл.589 ал.2 ГПК, а това водело до нищожност на нотариалното действие. Това квалифицирало договора за учредяване на ипотека като такъв, сключен без представителна власт, а поради това и при липса на потвърждаване – като нищожен. Отхвърлени били доводите на ответника „Вива кредит“ ООД за потвърждаване на договора, тъй като предвид изискването на нотариално заверена форма на пълномощното за сключване на договора за учредяване на ипотека, то евентуалното потвърждаване следвало също да бъде извършено в тази форма. Твърденията, че потвърждаване е извършено с декларация от М. С., дадена в качеството му на едноличен собственик и управител на „Кардинал 07“ ЕООД, с нотариално заверени подпис и съдържание на 29.03.2019 г., били счетени за недоказани. Въпросната декларация не съдържала изрично посочване на пълномощното с рег.№ 2301 и рег.№ 2302 от 11.05.2016 г. и сделката, предмет на нотариален акт № 84/ 13.05.2016 г. По довод на ответника „Вива кредит“ ООД, че сделката е одобрена по чл.301 ТЗ, съдът посочил, че М. С. е узнал за сделката в хода на кореспонденцията, осъществена по електронен път между адвокат Ч. като представител на „Кардинал 07“ ЕООД и адвокат Н. като представител на „Вива кредит“ ООД на 06.06.2018 г., но ищцовото дружество веднага се противопоставило на сделката, извършена от мнимия представител. Това, че адвокат Ч. направил предложения за извънсъдебно уреждане на отношенията, не било равносилно на потвърждаване на сключената сделка и действията на мнимия пълномощник. Както способите, по които ненадлежно представляваният търговец узнава за сделката, така и способите, чрез които той я потвърждава, не били регламентирани изрично, но следвало да се прилага критерия на недвусмисленост и ясно изразена воля от търговеца, включително индиректно или конклудентно, но винаги без да остава съмнение. Затова обстоятелството, че управителят на ищцовото дружество и мнимият пълномощник Т. П. са живели продължителен период от време на семейни начала, не доказвал узнаване на сделката за учредяване на ипотеката още към датата на сключването й. Съдът отхвърлил и твърденията, че управителят на ищцовото дружество е бил уведомен чрез SMS-съобщение от Служба по вписванията за вписаната ипотека. Съобщението от Служба по вписванията не било с такова съдържание, от което да би могло да се направи извод, че търговецът ясно и недвусмислено е узнал за сделката. Обстоятелството, че управителят на ищцовото дружество през месец април 2016 г. е подал молби до администрацията на Община Бяла Слатина за издаване на скица и данъчна оценка за имота, освен че нямало данни да са лично подписани от управителя на дружеството, също не доказвало категорично, че същият е узнал за процесната сделка още в деня на нейното изповядване. Евентуалното намерение на управителя на дружество да ползва поисканите от Община Бяла Слатина документи, за да се разпореди с имота, собственост на дружеството, също не доказвало узнаване и одобрение на процесната сделка. Затова предявените искове по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД и чл.42 ал.2 ЗЗД били основателни и следвало да бъдат уважени. Искането за отмяна на нотариален акт № 84/ 2016 г. обаче било неоснователно, доколкото на отменяне по реда на чл.537 ал.2 ГПК подлежали само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост, но не и актове, с които се удостоверяват сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Така мотивираното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по формулираните от касатора правни въпроси, тъй като те са необуславящи. Въззивният съд не е приел, че участието на пълномощник на мнимо представлявания в преговори за постигане на споразумение по сделка подписана без представителна власт, не е само по себе си достатъчно действие, за да се приеме, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение. Той е приел друго – че участвайки в преговори за постигане на споразумение, мнимо представляваният, узнавайки чрез управителя си за сключената от негово име без представителна власт сделка, незабавно и категорично се е противопоставил на последиците й. Затова сам по себе си фактът на узнаването за сключването на сделката в хода на преговори относно уреждане на последиците от нея, не е в основата на решаващите изводи на въззивния съд – в основата на тези изводи е обстоятелството, че узнавайки за сключената без представителна власт сделка, мнимо представляваният незабавно се е противопоставил на действията на мнимия представител. Също така съдът не е посочил в мотивите си, че получено известие от системата за СМС известяване от Служба по вписванията не е достатъчно, за да се приеме, че получателят на съобщението е уведомен за извършена сделка с негов имот. Той е приел нещо различно – че съдържанието на това известие е останало недоказано по делото /т.е. няма данни това известие да съдържа уведомление за сделка с имот/, затова не може да се направи категоричен извод какво е узнал получателят му. По отношение на този му извод вторият формулиран от жалбоподателката въпрос не е релевантен. Що се касае до третият въпрос, той е необуславящ, тъй като съдът не е държал мотиви, че чл.301 ТЗ е неприложим в случая. Той е изложил съображения, че не са доказани предпоставките, въз основа на които може да се изведе презумптивно потвърждаване на действия без представителна власт от търговец, а е доказано, че узнавайки за сделката, търговецът незабавно се е противопоставил на последиците от нея. При тази фактическа констатация третото питане не може да се съотнесе към решаващите съображения на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд