Определение № 421 от 10.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2033/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Прокуратура на Република България чрез Окръжна прокуратура Силистра срещу решение № 95 от 27.03.2024г. на Апелативен съд Варна по в.т.д.№ 41/2024г. С последното е обезсилено като постановено по недопустим иск решението по т.д.№ 75/2022г. на ОС Силистра и е прекратено производството по предявения от Прокуратура на Република България чрез Окръжна прокуратура Силистра иск с правно основание чл.15,ал.7 Закона за народните читалища за отмяна на решенията на извънредното общо събрание на читалище „Н. Й. Вапцаров - 1895“ със седалище в [населено място], проведено на 14.06.2022г. С касационната жалба е въведен довод за неправилност на въззивния акт на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване уважаването на иска. Твърдението е, че предвидената в чл.15,ал.7 ЗНЧ възможност на прокурора да атакува незаконосъобразни решения на ОС на читалище е в унисон с предвидените в Конституцията на Република България правомощия по чл.127,т.5 - да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и в чл.127,т.6 - да участва в граждански и административни дела, предвидени със закон. Подържа се, че единствената цел на прокуратурата в изпълнение на основната й функция - да следи за спазване на законността е в това, сдружаването на гражданите да не е в противоречие със закона, а в конкретния случай инициираното от прокуратурата съдебно производство е резултат на постъпила жалба - сигнал от член на читалището, че ОС е свикано и проведено в нарушение на закона и устава. Поддържа се, че чрез тълкуването на законови разпоредби въззивният съд е излязъл извън възприетата от законодателя концепция и е постановил нещо различно от неговата воля. Изложени са и доводи за неправилно определен размер на разноските, присъдени в полза на ответната страна. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ „Може ли съдебен състав да извърши разширително тълкуване на разпоредбата на чл.15,ал.7 ЗНЧ, след като законодателят е определил точни рамки и критерии за обжалване на незаконосъобразните решения на общото събрание на читалище?“ Според касатора този въпрос е решаван противоречиво от различни състави на ВКС и е от „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ - в определение по ч.гр.д.№ 1463/2019г., (с което не е допуснато частното касационно обжалване) състав на трето г.о. на ВКС приел, че нормата на чл.15,ал.7 ЗНЧ не може да се тълкува разширително, а в решението по т.д.№ 322/2022г. състав на първо т.о. на касационния съд тълкувал разширително същата разпоредба като приел, че „иск на прокурора за отмяна на решенията на ОС на читалище, основан единствено на нарушения, свързани с кворума и мнозинството му при вземането им, независимо от съдържанието на самите решения, е недопустим“. 2/ „ Ако е допустимо разширително тълкуване на правната норма на чл.15,ал.7 ЗНЧ, то може ли същото да излиза извън възприетата от конституционния законодател концепция за съдебната власт – чл.127,т.5 от Конституцията и основните принципи за изграждане на нейните институции, в конкретния случай прокуратурата, и да постулира нещо различно от неговата воля?“ Касаторът счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 3 от 25.04.2023г. на КС по конст. дело № 18/2022г., тъй като апелативният съд с извършеното тълкуване на разпоредбата на чл.15,ал.7 ЗНЧ е въвел допълнителни предпоставки за реализиране на правомощията на прокуратурата, дадени й от законодателя. Обжалващата страна излага виждането си, че поставените въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като съществува възможност много решения на общи събрания на читалища, взети в нарушение на закона, да останат неревизирани и тогава свободното сдружаване на гражданите ще стане формално „свободно“, но без контрол за законност. В писмен отговор Народно читалище „Н. Й. Вапцаров - 1895“, [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената касационна жалба, застъпвайки аргументите, изложени в обжалваното решение и в решението по т.д.№ 322/2022г. за недопустимост на предявения от прокуратурата иск за отмяна на решенията, взети на общото събрание на членовете на читалището, проведено на 14.06.2022г. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба на ответното читалище срещу първоинстанционното решение, с което са отменени решенията на ОС на читалището, взети на извънредното общо събрание от 14.06.2022г. – за приемане на нови членове, за изменение на устава, за освобождаване на членовете на читалищното настоятелство, за избор на членове на настоятелството, за освобождаване на председателя на читалището, за приемане на нови членове на проверителна комисия, избор на председател на проверителна комисия и избор на председател на читалището. Съставът е обсъдил релевираните в исковата молба на прокуратурата на Република България основания за отмяна на решенията - допуснати нарушения при свикването на събранието (свикване от проверителната комисия преди изтичане на 15-дневния срок по чл.15, ал.1 пр. трето ЗНЧ; изготвяне поканата за ОС в несъответствие с изискванията по чл.15 ал.2 изр. първо ЗНЧ; неподписване за получаване на поканата от част от членовете на читалището с право на глас; липса на кворум за провеждане на събранието и мнозинството при вземане на решенията) и е констатирал, че всички те се базират изцяло и само на нарушения на процедурата по свикване и провеждане на ОС и без каквото и да било обосноваване със същината на приетите от ОС решения и правните им последици. Обсъдено е и становището на ответното читалище, че събранието е свикано и проведено в съответствие с устава и закона и няма основания за отмяна на взетите решения. Произнасяйки се по допустимостта на решението в обжалваната част, въззивната инстанция е изложила съображенията: Съгласно чл.2, ал.1 от ЗНЧ, народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно - просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица, без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.2 вр. ал.1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, упражняването на правото на свободно сдружаване не подлежи на никакви други ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В чл.44, ал.1 от Конституцията на Република България е регламентирано правото на свободно сдружаване, а ал.2 забранява организации чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. В защита на обществения интерес, който е призвана да брани, прокуратурата следва да намери разумния баланс между защитата на този обществен интерес и съблюдаването интересите на сдружаващите се, а гаранция за това са именно регламентираните с Конституцията и КЗПЧОС ограничения, на които следва да се подчинява дейността на сдруженията. Правото на прокуратурата да предяви иск срещу решения на ОС на читалище, нарушаващи закона или устава, съгласно чл.15, ал.7 от ЗНЧ, не може да бъде възприето като абсолютно, независимо от съдържанието на атакуваните решения и правните им последици, а следва да бъде съобразено с обхвата на допустимата намеса на държавата, чийто процесуален субституент се явява прокурорът, очертана в чл.44 от Конституцията, респ. чл.11 от КЗПЧОС. Само предвидената в чл.15, ал. 7 от ЗНЧ възможност за иск на прокурора, срещу решения противоречащи на закона и устава на читалището, е недостатъчна да обоснове допустима намеса в дейността на читалището и оттук – допустимост на иска, освен ако се заявява в защита на легитимна цел или цели /визираните в чл.11, ал.2 от Конвенцията, респ. чл.44 от Конституцията на Република България, вкл. в съответствие с изрично регламентираните в ЗНЧ, в унисон с предходните цели, забрани – чл. 3 ал.4, чл.4 ал.2, чл. 46 ал.4, чл. 24/ и се явява необходима в едно демократично общество – последиците й рефлектират върху обществото и задоволяват значима обществена необходимост. С тези съображения, основани на решението по т.д.№ 322/2022г. на 1 т.о. на ВКС е изведено, че иск на прокурора за отмяна решенията на ОС на читалище поради нарушения, свързани единствено със свикването на събранието, с кворума и мнозинството при вземане на решенията, независимо от съдържанието на самите решения, е недопустим, тъй като правото на участие в ОС е достатъчно гарантирано от закона и защитимо от самите членове /чл. 15 ал. 5 ЗНЧ/, а нарушаването му не накърнява устоите на демократичното общество, не уврежда широк обществен интерес, свързан с функционирането на читалището, като форма на свободно сдружаване. Настоящият състав счита, че искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено: И двата въпроса са общи и теоретични, предпоставени са от възприемане на заявената с касационната жалба и изложението защитна позиция на касатора - че въззивният съд е допуснал „разширително“ тълкуване на разпоредбата на чл.15,ал.7 ЗНЧ, установяваща правомощието на прокурора да иска пред окръжния съд отмяна на решението на общото събрание на читалището, което противоречи на закона или устава. Допускането на касационното обжалване и даването на отговор на въпросите предпоставя възприемане на тази теза, което води до хипотетичност, условност на формулираните като основания за осъществяване на факултативния касационен контрол питания, а това отнема характеристиката им на обуславящи, каквито са изискванията за съдържанието на общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК, очертани в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл въпросите не са годни да обусловят допускане на касационното обжалване. Неоснователно касаторът визира „противоречие“ в практиката на ВКС по въпроса за действително вложената от законодателя воля в чл.15,ал.4 ЗНЧ и разнопосочно тълкуване на разпоредбата. Твърдение на страната е, че тя е тълкувана „разширително“ с решението по т.д.№ 322/2022г. на 1 т.о. на ВКС и този „неправилен“ подход е възприет и в обжалвания съдебен акт. Съставът на ТК на ВКС се е произнесъл в аспекта регламентираните в чл.11 от КЗЧПОС и в чл.44 от Конституцията на РБ България права на свободно сдружаване и допустимите им ограничения. Определението на състава на ГК на ВКС, с което не е допуснато частно касационно обжалване по ч.т.д.№ 1643/2019г. на 3 г.о. на ВКС съдържа единствено констатацията, че срокът, визиран в разпоредбата на чл.15,ал.4 ЗНЧ - едномесечен от узнаване на решението от прокуратурата, е преклузивен и в този смисъл нормата не може да се тълкува разширително - за началото на този срок е релевантен единствено моментът на постъпване, независимо в кое звено на прокуратурата, на информация за взетото решение от ОС на читалището, а не моментът на препращане на сигнала по компетентност на друга прокуратура. Следва да се посочи, че в настоящия спор съдилищата са приели искът за недопустим поради отсъствие на легитимация конкретните решения на общото събрание на читалището и единствено поради въведените в исковата молба нарушения да бъдат атакувани с иск на прокурора за отмяната им, без да е изследван въпросът кога е подаден сигналът от бившия председател на читалище „Н.Й.Вапцаров-1895г.“, [населено място] до Районна прокуратура Силистра с твърдения, че проведеното на 14.06.2022г. събрание е в нарушение на Устава на читалището, който сигнал е препратен на 02.11.2022г. на ОП Силистра и е послужил като основание за подаване на исковата молба, предявена на 22.11.2022г. Същественото съображение за недопускане на касационното обжалване по поставените въпроси е обстоятелството, че въззивният съд не е отрекъл законовото правомощие на прокуратурата по чл.15,ал.7 ЗНЧ да предяви конститутивния иск. При формулирането на въпросите касаторът не държи сметка за решаващите аргументи на въззивната инстанция, че в настоящия процес прокуратурата, която е била сезирана със сигнал, изходящ от освободения председател на читалището, не установява допустимата намеса на държавата по отношение на приетите решения от ОС на читалището, които са от значение и касаят единствено вътрешното му самоуправление - за избор на нови членове и промени в състава на органите му като се има предвид дефиницията на чл.2,ал.1 ЗНЧ на този вид юридическо лице с нестопанска цел - традиционно самоуправляващо се българско културно-просветно сдружение в населените места, което изпълнява и държавно културно просветни задачи. В този смисъл неоснователно касаторът се позовава на противоречие на обжалвания акт с решение № 3 от 25.04.2023г. на КС по конст. дело № 18/2022г. като въвежда твърдение, че възприетото от съда тълкуване „излиза извън възприетата от конституционния законодател концепция за съдебната власт - чл.127,т.5 от Конституцията и основните принципи за изграждане на нейните институции - в конкретния случай прокуратурата и постулира нещо различно от неговата воля“. Трайна е практиката на касационната инстанция, че законодателят е признал право за предявяване на конститутивния иск за отмяна на решенията на ОС на юридическо лице с нестопанска цел и на прокурора, когато решението засяга обществения интерес, каквато необходимост от въздействие и намеса е отречена да е налице в конкретния случай. Несъгласието на касатора с този решаващ извод на въззивната инстанция не може да послужи като предпоставка за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение