Определение № 4003 от 21.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2955/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Б. Т. Н. /конституирана на мястото на починалата първоначална ищца Й. К. Н. с определение № 76 от 7.02.2022 год. по гр. д. № 103/2021 год. на въззивния съд/, с пълномощник адв. Хр. Х., срещу постановеното в производство по чл. 69, ал. 1 ЗН и чл. 26 ЗЗД решение № 218 от 11.12.2023 год. по въззивно гр. д. № 103/2021 год. на Силистренския окръжен съд. С него, след частична отмяна на решение № 113 от 10.06.2019 год. по гр. д. № 223/2016 год. по описа на Районния съд - гр. Дулово, като краен резултат е отхвърлена претенция за прогласяване нищожността, поради липса на основание, на сделката, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 141 от 13.04.2016 год. по описа на нотариус с рег. № * към НК на РБ и е допуснато извършването на съдебна делба върху три поземлени имота по КККР на [населено място], общ. *, обл. С., останали в наследство от общия наследодател на страните К. Д. К., при квоти и съделители, които са подробно описани в решението. Спрямо част от конституираните страни като ответници в производството искът за делба е отхвърлен като неоснователен, доколкото е установено, че същите са се разпоредили със собствените си идеални части от правото на собственост. В касационната жалба се навеждат оплаквания за наличие на предпоставките за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да формира и изложи свои собствени констатации и съображения по предмета на спора, както и да обсъди всички наведени от страните доводи и оплаквания. Аргументира се тезата, че наследниците на преживялата общия наследодател на страните К. К. негова съпруга не следва да бъдат включени в кръга на наследниците по закон по отношение на реституираните процесни поземлени имоти, доколкото същата е починала преди възстановяването на собствеността и от брака им не са родени деца. В този случай, според касаторката, следва да се отрече правото на наследяване на наследниците на съпругата, която не може да бъде заместена от останалите наследници по закон, извън низходящите. Релевира довод, че освен всичко останало, имотите били придобити по давност, доколкото от реституцията им се владеят и стопанисват единствено от наследниците - роднини по линията на К. К., но не и от тези на преживялата негова съпруга А. К.. На последно място заявява, че към момента на смъртта си - 25.11.1978 год. наследството по отношение на реституираните земи не е било открито и тя не е могла да наследява, тъй като тези земи към този момент са били държавна собственост. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата се заявява общо, че Силистренският окръжен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в противоречие с европейски директиви, и по въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Цитирани са решения на ВКС по гр. д. № 3902/2014 год., IV г. о., т. д. № 1106/2010 год., II т. о., гр. д. № 241/2011 г., I г. о., т. д. № 866/2012 год., I т. о. Конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е поставен – изтъкнати са правнорелевантните въпроси по същество на предмета на спора, които според касаторката не са надлежно изследвани от съда. Съделителят Н. Г. П., чрез адв. В. П., оспорва касационната жалба в писмен отговор по съображения за неоснователността ѝ, съответно за липсата на точно и мотивирано изложение на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Останалите страни в производството не вземат становище. Пред касационната инстанция са представени доказателства, от които се установява настъпването на смъртта на съделителката П. Д. А. на 13.06.2024 год. /след подаване на касационната жалба и образуване на производството по нея/. От приложеното на л. 107 от делото удостоверение за наследници изх. № 319 от 18.02.2025 год. е видно, че същата е оставила наследници П. Г. П. /син/, Н. Г. П. /син/ и Г. Г. Й. /дъщеря/, които следва да се конституират на нейно място /вторият от тях участва като страна в производството/. С оглед така очертания предмет на проверката по чл. 288 ГПК и като съобрази данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. намира следното: От наведените оплаквания и доводи в касационната жалба е видно, че основният спорен въпрос е концентриран върху приложението на разпоредбата на чл. 9а ЗН в контекста на поддържаните от ищцата твърдения за недоказаност на факта, че към смъртта си наследодателят К. К. е бил в сключен валиден граждански брак с А. К., както и оспорването, че същата, респективно нейните наследници по закон, не следва да бъдат включвани в кръга на наследниците, в полза на които е възстановено правото на собственост върху процесните делбени имоти. За разрешаването на този въпрос и произнасяне по предявените искове, въззивният съд приел в мотивите си, че няма основание за отмяна на постановения краен резултат в частта по иска за допускане на делба при участието на наследниците на преживялата общия наследодател съпруга. Разяснил е, че наследството на К. К. се счита открито към момента на смъртта му, а не към датата на възстановяване на собствеността върху процесните имоти. Към този момент съпругата му А. К. все още е била жива и следователно има право да наследява в хипотезата на чл. 9, ал. 2, изр. 1-во ЗН. По аргумент за това в делбата следва да бъдат включени и нейните законни наследници, доколкото към настоящия момент същата вече е починала. Искът за нищожност на извършения договор на дарение е явно неоснователен на посоченото основание и предвид обстоятелството, че сключването на сделка от лице, което не е действителен титуляр на прехвърляното право не я прави нищожна поради липса на основание. Първоинстанционното решение е отменено в частта му за прекратяване на производството по отношение на страните, за които се установява, че са прехвърлили собствените си идеални части от правото на собственост. Прието е, че спрямо тях предявеният иск за делба не е недопустим, а неоснователен, поради което и е постановен диспозитив за неговото отхвърляне. Произнасянето на въззивния съд в горния смисъл е в постановеното решение № 218 от 11.12.2023 год., както и в последващо такова № 227 от 21.12.2023 год. И двете решения се намират в електронната папка на делото в ЕИСС като електронно подписани от въззивния състав документи, както и са приложени преписи от тях на хартиен носител на л. л. 966-973 от въззивното дело. При това положение, след даване ход на устните състезания по делото в съдебно заседание на 14.11.2023 год., по делото са постановени от въззивният съд и подписани от членовете на състава му две съдебни решения с различни номера и дати. И двете са съобщени на страните, първото е обжалвано с касационната жалба, второто е цитирано в подадения отговор. При тези данни по делото, независимо от причините поради което са постановени и обявени две съдебни решения от въззивният съд след даване ход по същество на делото в последното открито заседание, настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационното обжалване и на двете решения с оглед вероятност да е налице някой от пороците по чл. 280, ал. 2 ГПК. При това основание за допускане на касационното разглеждане с оглед предмета на проверката не се налага произнасяне по посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, като релевираните от касаторката оплаквания ще бъдат предмет на обсъждане при разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,