Определение № 50113 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2760/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Г. К. К. чрез процесуалния представител адв. Вл. И. е обжалвал въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд № 68 от 21.12.2021г. по гр. д .№ 468/2021г. потвърждаващо решението на Районния съд Д. от 08.06.2021г. по гр. д. 2000/2014г., с което е отказано тълкуване на решението по допускане на делбата, постановено по същото дело № 269 от 27.05.2015г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, определящи съдържанието на мотивите. Във връзка с тези оплаквания са поставени правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, по които се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение. Ответниците не са подали отговор на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от заинтересована страна, при спазване на срока по чл.283 ГПК, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК поради предмета на делото – иск за делба. С влязло в сила решение № 269 от 27.05.2015г. постановено по гр.д.№2000/2014г., Дупнишкият районен съд е допуснал делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор..... по КККР на [населено място], представляващ жилище и на 195/505 ид.ч. от дворното място с идентификатор ...... при равни права – по 1/4 ид.ч. за всеки от съделителите И. И. К. - С., А. К. К., Г. К. К. и К. В. К.. Във втората фаза на делбата при висящността на производството пред въззивния съд по негова жалба, съделителят Г. К. К. /ответник по предявения иск за делба/ е поискал тълкуване на първоинстанционното решение по допускане на делбата по следните въпроси: 1. Дали стая и мазе и пералня са счетени за част от делбения имот или обратното - са отделно напълно обособен обект; 2. Ако стаята и мазето са неразделна част от други жилищни етажи да се изтълкува между кои лица точно са съсобствени; 3. Да се изтълкува колко са общо помещенията в сутерена ? Въззивният съд е приел, че тези въпроси се отнасят до мотивите на решението, които не подлежат на тълкуване. Касаторът счита, че мотивите на въззивния съд не са ясни и точни, не отговарят в пълнота на поставените в молбата за тълкуване въпроси като поддържа, че не е спазена практика на ВКС относно съдържанието на мотивите – решение по гр.д.1348/2911 г. ВКС ІV г.о., ТР 1/1953 на ВС, ОСГК, т.19 от ТР 1/04.01.2001, ТР 107/1056г.на ВС, ОСГК, което обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК По поставените въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да изложи ясни и точни мотиви и да реши делото като съд по същество като направи собствени правни изводи, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Според последователната и непротиворечива практика на ВКС /срв. решение № 14 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 3571/2013 г., I г. о./ на тълкуване подлежи диспозитивът на съдебния акт. Непълнотата, неяснотата в мотивите или дори грешките в тях по фактите и по приложимите правни норми, е порок, който води до неправилност на решението, защото рефлектира върху крайния резултат по делото. Срещу тази неправилност защитата на заинтерсованата страна се осъществява по пътя на обжалването. Тълкуването по смисъла на чл. 251 ГПК е дейност, чрез която се изяснява волята на съда, отразена в диспозитива на решението като се отстраняват неясноти, противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним. В разглеждания случай проблемът, който поставя съделителят Г. К. К. в молбата за тълкуване е, има ли яснота дали до делба е допуснато само жилището или и сервизните помещения /мазе/, които са придобити от праводателя на съделителите с делбения протокол от13.12.1955г., но не са посочени в диспозитива на решението по допускане на делбата. За отстраняване на тази непълнота, не се налага да се прави тълкуване в смисъла, който е поискал Г. К. К. като част от поставените от него въпроси надхвърлят предмета на делбата, те изискват произнасяне от съда за правото на собственост на трети, неучастващи в делбата лица и на обекти, извън делбата. Съображенията на въззивния съд, с които се обосновава неоснователността на искането, са изцяло в синхрон с практиката на ВКС по приложението на чл.251 ГПК, те са пределно ясни в смисъл, че не са налице предпоставките за тълкуване на мотивите. Ето защо по поставените въпроси не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. На следващо място следва да се посочи, че макар диспозитивът на решението по допускане на делбата да не съдържа описание на недвижимия имот, индивидуализиран с номера по кадастралната карта, и в него да не са посочени принадлежащи складови помещения, допускането им до делба произтича пряко от императивните норми на ЗС. Складовите помещения по своята същност представляват принадлежност към жилището по силата на чл. 37 ЗС, те нямат самостоятелен статут, а следват собствеността на главната вещ на основание чл. 98 ЗС. Поради тази нормативна уредба, с допускане на делбата на главната вещ се счита, че се допускат до делба и принадлежащите към нея складови помещения, дори и те да не фигурират в диспозитива на решението по чл.344 ГПК. Тъй като делбата следва да се извърши на имуществото, за което е допусната, във втората фаза на делбеното производство, делбеният съд е длъжен да възложи на вещо лице да го оцени заедно с принадлежащите му складови помещения и същите да бъдат посочени в диспозитива на решението по извършването й. При необходимост, в случай на недостатъчна яснота в титула за собственост, на вещото лице следва да се постави задача за тяхната точна индивидуализация с граници и квадратура, както и чрез събиране на други доказателства. Този извод произтича от факта, че делбата не може да бъде извършена на имота, без неговата принадлежност, независимо от пропуска той да бъде посочен в решението по допускане на делбата. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение