Определение № 224 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 368/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агривич“ ЕООД със седалище в [населено място], обл. Пловдив, срещу решение № 1335 от 02.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1694/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 804 от 14.03.2022 г. по гр. д. № 3979/2021 г. на Районен съд - Пловдив, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Агривич“ ЕООД против Т. И. И. искове за установяване съществуването на вземания на „Агривич“ ЕООД към Т. И. И. за сумите 5 400 лв. - цена за доставка на 5 000 бр. разсад за рози по сключен неформален договор за продажба от м. март 2016 г. и фактура № 25/14.03.2016 г., и 285 лв. - обезщетение за забава за периода 01.07.2020 г. - 06.01.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 181/2021 г. на Районен съд - Пловдив, и на основание чл.78, ал.1 ГПК „Агривич“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. И. И. разноски в размер на 614 лв. В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно по съображения, изложени в допълнение към жалбата. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с оплаквания за неправилност на решението и е посочено бланкетно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация Т. И. И. от [населено място], обл. Пловдив, е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. В отговора е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на обжалване с подадената от „Агривич“ ЕООД касационна жалба е решение на въззивен съд, с което са разгледани предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове за съществуване на парични вземания с размер 5 400 лв. и 285 лв., претендирани като дължими във връзка със сключен неформален договор за продажба на 5 000 бр. разсад за рози. Ищецът и настоящ касатор „Агривич“ ЕООД, който в исковата молба се е легитимирал като продавач по договора, е търговец и по аргумент от чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ вр. чл.287 ТЗ следва да се приеме, че при сключване на договора /приет за недоказан от въззивния съд/ е действал във връзка с упражняваното от него занятие и че продажбата има търговски характер. Предвид търговското качество на една от страните в правоотношението и търговския характер на твърдяното в исковата молба договорно правоотношение, делото, по което е постановено обжалваното въззивно решение, има търговски характер и преценката за допустимост на касационната жалба следва да се извърши съобразно правилата за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Поради обстоятелството, че цената на предявените искове е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е недопустима, с оглед на което следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,