Определение № 198 от 28.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/, чрез Д. Д.-Д., държавен инспектор при ТД на КПКОНПИ, гр.В.Търново срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.01.2021 г. по гр.дело № 1680/2020 г. на ВКС, III г.о., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 715/28.10.2020 г. по същото дело, като е допълнен същия както следва: оставена е без разглеждане касационна жалба вх. № 724/10.02.2020 г. на КПКОНПИ в частта, насочена срещу въззивното решение, съдържащо произнасяне с правно основание чл.74,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, предявен от КПКОНПИ против Й. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 395.56 лв. и е прекратено производството по гр.дело № 1680/2020 г. на ВКС в тази част. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя неправилно съдебният състав е приел, че на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК е недопустима касационната жалба срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд по в.гр.дело № 268/2019 г. в частта, с която е потвърдено решение № 176/25.04.2019 г. по гр.дело № 571/2017 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.74,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./от КПКОНПИ срещу Й. Г. Г. от [населено място] за отнемане на сумата 395.56 лв., от която 19.56 лв., внесени на каса суми по сметка в „Райфайзенбанк” АД и сумата 376 лв., внесени на каса суми по сметка в „ОББ” АД [населено място] като неоснователен. Счита, че с исковата молба е предявен срещу три лица - Й. Г. Г., Г. Г. Г. и Г. Й. Г. един иск с правно основание чл. 74,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ с цена 51 067.79 лв., която е над предвидения размер в чл.280,ал.3,т.1 ГПК. Искането е да се отмени обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което и делото да се върне на съответния състав на ВКС за разглеждане на касационната жалба в указаната част. Ответникът по касационната жалба Й. Г. Г. не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Д. Д.-Д. – държавен инспектор при ТД на КПКОНПИ гр. В.Търново е подала касационна жалба срещу решение № 4/07.01.2020 г. по в.гр.дело № 268/2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 176/25.04.2019 г. по гр.дело № 571/2017 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени предявени искове от КПКОНПИ с правно основание чл.74,ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане на незаконно придобито имущество на различна стойност срещу ответниците Г. Й. Г., Й. Г. Г. и Г. Г. Г., срещу Г. Г. Г. и срещу Й. Г. Г. за отнемане на сумата 395.56 лв. С определение № 715/28.10.2020 г. по гр.дело № 1680/2020 г. на ВКС, III г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4/07.01.2020 г. по в.гр.дело № 268/2019 г. на Великотърновския апелативен съд. В определението са изложени мотиви за недопустимост на касационната жалба, подадена от КПКОНПИ в частта срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд в частта, с която се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.74,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ срещу Й. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на сума общо 395.56 лв. В мотивите е прието, че в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК – съдът се е произнесъл по въззивно гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. Тази воля на съдебния състав не е обективирана в диспозитива на определението по чл.288 ГПК. С обжалваното определение от 27.01.2021 г. по гр.дело № 1680/2020 г. на ВКС в открито съдебно заседание съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението от 28.10.2020 г., а именно оставена е без разглеждане касационната жалба на КПКОНПИ в частта срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд в частта по предявения иск по чл.74,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ срещу Й. Г. за сумата 395.56 лв. и е прекратено производството по делото в тази част. Съдебният състав е приел, че е налице хипотезата на чл.247,ал.1 ГПК и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на цитираното определение по чл.288 ГПК в посочения смисъл. Изводите на съдебния състав са правилни. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Предявеният иск от КПКОНПИ срещу Й. Г. Г. с правно основание чл.74,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ за сумата 395.56 лв., от която 19.56 лв. внесени на каса суми по сметка в „Райфайзенбанк” АД и 376 лв. внесени на каса суми по сметка в „ОББ” АД е с цена на иска до 5000 лв. На основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна жалба срещу същото решение в частта по предявения иск срещу Й. Г. Г. по чл.74,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ за сумата 395.56 лв. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В посоченият смисъл са мотивите на съдебния състав в постановеното определение по чл.288 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване С обжалваното определение съдебният състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението от 28.10.2020 г. постановено по чл.288 ГПК по гр.дело № 1680/2020 г. на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение както следва: касационната жалба от 10.02.2020 г. на КПКОНПИ в частта срещу въззивното решение по предявения иск с правно основание чл.74,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ срещу Й. Г. Г. за сумата 395.56 лв. е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Правилно е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението по чл.288 ГПК, тъй като формираната воля на съда в мотивите не е обективирана в диспозитива на цитираното определение по чл.288 ГПК. Налице са изискванията на чл.247,ал.1 ГПК- Изложените съображения налагат извод за законосъобразност на обжалваното определение, поради което същото следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о