Определение № 4650 от 17.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3832/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Столична община срещу определение № 1790 от 07.07.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 1708 от 2025 г. на Софийския апелативен съд, 14-ти граждански състав, с което по същество е потвърдено определение № 6089 от 27.03.2025 г. по гр.д.№ 9348 от 2024 г. на Софийския градски съд, I-21 състав за оставяне без уважение искането на ответника по делото Столична община за конституиране на К. А. Д. като трето лице- помагач по делото. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на това определение. В писмен отговор от 25.08.2025 г. ответниците по частната жалба и ищци по делото „Вамар“ ООД и П. И. В. молят частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема, че частната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, поради следното: Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат само два вида определения на въззивните съдилища: определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения на първоинстанционните съдилища, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното определение не е измежду тези два вида определения на въззивните съдилища: то не потвърждава първоинстанционно определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито дава разрешение по същество на други производства. За страната, която иска привличането на трето лице- помагач с цел обвързването на това трето лице от задължителната сила на мотивите на решението, не се прегражда възможността да реализира правата си спрямо това трето лице в отделен процес- по предявен срещу него отделен иск. Поради това определението на въззивния съд, с което се потвърждава първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице- помагач, не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС- т.9а от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.213 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение