Определение № 85 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2952/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.

Образувано е по касационна жалба на МРРБ срещу решение № 285 от 02.02.2017 г. по в.гр.д.№ 3143 от 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, VII състав в следните негови части:

1. с която е обезсилено определение от 26.01.2016 г. по гр.д.№ 8455 от 2009 г. на Софийския градски съд в частта му, с която А. П. М., С. М. Й., М. М. М., М. К. П., Р. А. П., Л. П. М., Г. С. Г., Й. С. Г., А. С. Д., А. П. Л., М. И. П. и К. И. П. са осъдени да заплатят на МРРБ съдебно-деловодни разноски в размер на 4583,14 лв.,

2. с която е обезсилено определение от 14.03.2016 г. по гр.д.№ 8455 от 2009 г. на СГС, с което е обезсилено решение на СГС от 28.08.2015 г. по чл.247 ГПК в частта му за признаване за установено спрямо МРРБ, че ищците са собственици на процесния имот и

3. с която делото е върнато на друг състав на СГС за ново разглеждане на предявения от ищците срещу МРРБ иск по чл.108 ЗС.

В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваните му части е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Според касатора, решението на САС в частта му, с която е обезсилено определение от 26.01.2016 г. по гр.д.№ 8455 от 2009 г. на СГС в частта му за присъждане на разноски на МРРБ, противоречи на практика на ВКС /определение № 347 от 21.09.2010 г. по гр.д.№ 339 от 2010 г. на ВКС, ГК, второ г.о. и решение № 117 от 19.01.1961 г. по гр.д.№ 8998 от 1960 г. на ВС, първо г.о./ по въпроса: Дължат ли се разноски на ответника при прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска ?

Освен това се твърди, че касационното обжалване на решението на САС в обжалваните части следва да бъде допуснато, тъй като е налице вероятност за недопустимост на решението. Според касатора, решението на САС в частта му за обезсилване на определенията на СГС от 26.01.2016 г. и от 14.03.2016 г. и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане на иска по чл.108 ЗС, предявен срещу МРРБ, е недопустимо, тъй като определението от 14.03.2016 г. на СГС въобще не било обжалвано пред САС; определението от 26.01.2016 г. било обжалвано само в частта за размера на присъдените разноски, а в частта му за прекратяване на делото по предявения от ищците срещу М. иск по чл.108 ЗС определението от 26.01.2016 г. било влязло в сила, поради което нямало основание САС да връща делото на СГС за ново разглеждане и произнасяне по този иск.

Ответниците по касационната жалба А. П. М., С. М. Й., М. М. М., М. К. П., Р. А. П., Л. П. М., Г. С. Г., Й. С. Г., А. С. Д., А. П. Л., М. И. П. и К. И. П. не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС Върховният касационен съд на РБ е длъжен да допусне касационно обжалване на въззивно решение, когато съществува вероятност за нищожност или недопустимост на това решение. Тъй като в конкретния случай съществува вероятност за недопустимост на въззивното решение на Софийския апелативен съд в обжалваните му части, касационното обжалване на това решение следва да бъде допуснато.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение