Определение № 60410 от 28.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2211/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Н. Г. против решение №238 от 11.08.2020г. по т.д. 249/20г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- „ Обединен банков сервиз“ ООД, [населено място], чрез пълномощника си адв. Е.К. е на становище,че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Изложени са и доводи по съществото на спора. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.И. Н. е поддържал основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, предл 2-ро и 3-то ГПК. По първото посочено основание страната е поставила въпроса – „ От кой момент следва да се приеме, че има действие решението на ОСС за изключване на съдружник.“ Тя счита, че по този въпрос, съдът е направил изводите си в противоречие с решение на ВКС по ч.т.д. №829/18г. в какъвто смисъл е развила кратки съображения. По посочено основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпросът – „ Допустимо ли е вписване по партидата на търговското дружество, по искане на съдружник, като се приеме, че се засяга неговата правна сфера, а не тази на търговеца, тогава когато е налице отбелязване на постановен съдебен акт засягащ отмяна на решение на орган на търговеца, въз основа на който е извършено вписване?, Следва ли заличаването на вписването да бъде извършено съобразно разпоредбата на чл.30,ал.1 ЗТТРЮЛНЦ?, Следва ли съдружникът, в чиято полза е постановен съдебен акт за отмяна на решение на ОСС за изключването му, да поиска вписване по партидата на дружеството от оправомощеното, съобразно регистърното производство за това лице?„ По тези въпроси страната е възпроизвела оплакванията си изложени в касационната жалба, в контекста на поддържаната си защита. Касаторът е поддържал и основания по чл.280, ал.2 предл. 2-ро и трето ГПК. След като е формулирал въпрос / въпреки неговата ирелевантност към тези основания/ той е посочил, че решенията на съдилищата били недопустими предвид това, че били предявени три обективно кумулативно съединени иска – за недопустимо вписване, за нищожно вписване и за вписване на несъществуващо обстоятелство, по които съдът, вместо три диспозитива постановил едни, а въззивният съд приел, че било налице валидно произнасяне, поради което и неговото решение било недопустимо. Така страната е достигнала извод, че съдът „ обединявайки диспозитива, се бил произнесъл по непредявен иск“. Страната е развила подробно оплакването си поддържано в цялото съдебно производство, затова че с решението по чл.74 ТЗ, съдът отменил само решението на ОС за изключване на съдружника К. от дружеството, но не е отменил другите решения – за преразпределение на дяловете на изключения съдружник и промяна в правноорганизационната форма на дружество, което съдът възприел очевидно неправилно като правни последици от решението за отмяна на изключването на съдружника. Страната лаконично е заявила, че въззивният съд приел „ че макар съдебният акт, предмет на въззивно разглеждане да страда от пороци, то по целесъобразност, с оглед предмета на делото за първостепенния съд е възможно да не постанови мотиви по всеки иск.“ Това „ становище“ е определено от касатора като очевидно неправилно. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед тази дефинитивност, първият поставен въпрос в хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е релевантен. Страната неправилно е интерпретирала мотивите на въззивният съд, който е направил посочения от нея извод, но в съвсем различен контекст и по отношение на оплакването й, че с уважаване на иска по чл.74 ТЗ е отменено само решението на общото събрание за изключване на съдружника. Така, пояснил е съдът- във вътрешните отношения между съдружниците, решението на общото събрание за изключване на съдружника настъпва от момента на вземане на решението, след което останалият съдружник Г., вече като едноличен собственик на капитала е взел другите решения – за поемане от него на дяловете на изключения съдружник и за промяна в правноорганизационната форма на дружеството в ЕООД. От това, съдът е извел, че тези решения са последица от изключване на съдружника и това, че с отмяна по реда на чл.74ТЗ на решението за изключване на съдружника, правното положение се възстановява. С оглед тези мотиви, нито въпросът е релевантен, нито цитираното определение, третиращо допустимост на иск по чл.74 ТЗ съдържа правни изводи, които да са относими към разглеждания правен спор по чл.29 ЗТРРЛЮНЦ. Поставените в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК три въпроса също не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са хипотетични, неясни и необосновани като изведени от решаващите изводи на състава, а като такива изведени от защитната теза на страната. Но дори и от тях да бъде изведен въпрос, който може да бъде приет за релевантен, то страната по никакъв начин с развитите си оплаквания не обосновава извод за наличие предпоставки на посоченото като допълнителен критерий основание, съобразно възприетата му дефинитивност с т. 4 ТР ОСГТК № 1 / 09г. Правно несъстоятелен е довода за недопустимост на постановеното въззивно решение поради това, че въззивният съд е посочил, че техническото оформяне на диспозитива на първостепенния съд не се отразява на правилността на неговите изводи, тъй като същият е разгледал предявените искове и ги е отхвърлил като ги е изброил изрично. Тук следва да се отбележи, че и дори и съдът / какъвто не е настоящия случай / да не се е произнесъл по всички искове то това не е основание за неправилност, а за непълнота на акта, която се отстранява не по реда на инстанционния контрол. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане на оплакванията за неправилност на акта от касационната жалба. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжа лване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение