Определение № 602 от 25.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4402/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение от 23.06.2014г. по гр.д.№487/2014г., с което ОС София, като е потвърдил първоинстанционно определение по гр.д.№569/2014г.. на РС Ботевград, е прекратил производството по иск за прогласяване нищожност на съдебна делба. Жалбоподателят – М. Ц. Ц., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и същото като неправилно да бъде отменено, като бъде даден ход на исковата й молба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне. Частната жалбоподателка е предявила пред РС Ботевград иск за прогласяване нищожността на съдебно делба извършена по гр.д.№215/2005 г. На РС Ботевград, тъй като същата е извършена без нейно участие. РС Ботевград е приел, че самостоятелно предявен иск за нищожност на съдебна делба е недопустим. С обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на районния съд за недопустимост на производството и е потвърдил първоинстанционното определение. Изложил е съображения за това, че в случай на извършена съдебна делба без участието на някого от съсобствениците, нищожността по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗН се свежда до незачитене на правните последици от делбеното производство, обективирани в съответните съдебни актове. Прието е, че решението по такава делба няма конститутивно действие и не прекратява съсобствеността, то не обвързва неучаствалия в делбеното производство съсобственик и не формира сила на присъдено нещо по отношение на него и поради това няма пречка, той да предяви иск за делба срещу останалите съсобственици, в който смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в т. 7 от ППВС № 7/1973 г., поради което липсва правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за прогласяване на нищожността на съдебната делба. Прието е за неоснователно твърдението, че от мотивите на тълкувателно решение №3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т.д.№3//2013 г., ОСГК може да се направи различен извод, тъй като т.1 от същото касае само допустимостта на искове за установяване нищожност на договор за доброволна делба. Като е обжалвал определението на въззивния съд с частна жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е приложил и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че въпросът за това допустим ли е иск за прогласяване нищожност на съдебна делба е от съществено значение за спора и е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т .3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в случая е налице определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно на наличието на правен интерес при предяване на иск за прогласяване нищожност на съдебна делба. Настоящият състав намира, че въззивният съд е постановил обжалваното определение в съответствие с установената практика на ВКС, според която решението по нищожна делба не прекратява съсобствеността, не обвързва неучаствалия в делбеното производство съсобственик и няма пречка да предяви иск за делба срещу останалите съсобственици, поради което за него не е налице правен интерес да установява нищожността на същата в отделно производство. В случая съдът правилно е приел, че липсва абсолютна процесуална предпоставка - правен интерес от търсената с установителния иск защита. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. В случая не липсва практика по поставения от жалбоподателя въпрос, нито установената такава е направилна за да се налага да бъде коригирана чрез допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът