Определение № 12 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 418/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Г. В., с. Калипетрово, община С., срещу разпореждане от 14.04.2010 г. по гр. дело №204/2009 г. на Силистренския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу решение №3/05.02.2010 г. по гр. дело №204/2009 г. на Силистренския окръжен съд. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на разпореждането. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С разпореждане от 17.03.2010 г. по гр. дело №204/2009 г. на Силистренския окръжен съд на жалбоподателя е указано да приложи точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, жалбата да бъде приподписана от адвокат и да се внесе държавна такса от 30 лв. След изтичане на указания срок е подадена молба за продължаване на срока. По начало страната, която не е в състояние да извърши желаното от нея процесуално действие в установения срок, може да поиска от съда неговото продължаване, като посочи причината за това. Това обаче може да стане само преди изтичането на срока, а в разглеждания случай е станало след това. Ето защо е правилен изводът, направен от въззивния съд, че в указания срок касаторът е представил документ за внасяне на държавната такса,но не е отстранил останалите нередовностите на касационната жалба, тъй като не са посочени основания за допускане на касационно обжалване в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, нито жалбата е приподписана от адвокат. След като жалбоподателят не е отстранил нередовностите на касационната жалба, то правилно са приложени последиците на чл.286, ал.1, т.2 ГПК и същата е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.