Определение № 181 от 10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 929/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 358 от 13.07.2012 г. по в.гр.д.№ 409 от 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта му, с която е изменено решение № 384 от 24.11.2011 г. по гр.д.№ 372 2007 г. на Велинградския районен съд като вместо него е постановено решение за отхвърляне на възражението на [фирма] за заплащане на извършени от дружеството подобрения в имот № ... в кв.101 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 224 от 23.12.1977 г. с площ от 350 кв.м. с неприложена регулация на стойност 37 601 лв. В жалбата се твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че решението противоречи на задължителната и незадължителна съдебна практика по следните правни въпроси: 1. Незаконен ли е строеж, извършен в съответствие с действащото към момента на извършването му законодателство /съответно дали несъответствието в строителните книжа води до незаконност на строителството/, 2. Дължи ли се обезщетение за подобрения в имота, изразяващи се в такъв строеж, ако собственикът на земята не е учредил на строителя право на строеж и 3. Дължи ли се обезщетение за подобрения, направени от владелец, който е установил владение върху имота на правно основание, което е годно да го направи собственик, без да знае, че прехвърлителят не е собственик на имота. Като практика на съдилищата, на която обжалваното решение противоречало са посочени: ППВС № 6 от 27.12.21974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., Тълкувателно решение № 111 от 01.11.1962 по гр.д.№ 104 от 1962 на ОСГК на ВС, определение № 1017 от 27.10.2010 г. по гр.д.№ 1142 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 612 от 25.10.1995 г. по гр.д.№ 375 от 1995 г. на ВС, Първо г.о., решение № 12748 от 25.11.2008 г. по адм.д.№ 6925 от 2008 на ВАС, решение № 14891 от 07.12.2010 г. по адм.д.№ 9851 от 2010 г. на ВАС. В писмен отговор от 07.12.2012 г. ответниците по касационната жалба Д. Г. Ц., В. Г. Т., Н. И. В. и П. П. В. оспорват същата. Молят касационното обжалване да не бъде допускано и да им бъдат присъдени разноските по делото пред ВКС. Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на Първо отделение по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на възражението на [фирма] за право на задържане на процесния имот до заплащане на подобрения в размер на 37 601 лв., въззивният съд е приел, че дружеството няма право на задържане на имота до заплащане на претендираната сума, тъй като не било нито добросъвестен владелец на процесния имот /чл.72, ал.2 от ЗС/, нито недобросъвестен владелец, който е извършил подобренията със знанието и без противопоставянето на собствениците /чл.74, ал.2 от ЗС/. Съдът е счел, че дружеството не е упражнявало владение върху имота на правно основание, което е годно да го направи собственик, въпреки че владението е предадено на [фирма] на основание нотариален акт за покупко-продажба № 120 от 10.04.1992 г. от несобственик и подобренията /строеж на бензиностанция/ са извършени преди дружеството да узнае, че продавачът по този договор не е собственик на процесната част от имота и преди завеждане на гр.д.№ 494 от 2000 г. на Велинградския районен съд. Освен това е приел, че тъй като строежът на бензиностанцията е извършен без да е учредено от собственика на земята в полза на дружеството вещно право на строеж, то той е незаконен и като такъв не представлява подобрение на имота и съответно за него собствениците на имота не дължат обезщетение на строителя. Така постановеното решение противоречи на посоченото от касатора ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., т.9, според което правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС за установяване на добросъвестно владение върху един имот е прехвърлителна сделка с вещноправни последици, сключена с несобственик, когато приобретателят по тази сделка не е знаел, че прехвърлителят не е собственик на имота. Поради това касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на Първо отделение