Определение № 233 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1045/2020 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба с вх. № 78/06.01.2020 г. (погрешно приложена в кориците към приложеното по настоящото дело, гр. дело № 529/2020 г. на друг състав на IV-то гр. отд. на ВКС), подадена от ищцата А. Т. Т. срещу определение № 518/19.12.2019 г., постановено по частно в. гр. дело № 604/2019 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 9356/06.11.2019 г. по частно въззивно гр. дело № 1879/2019 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), с което е върната частната касационна жалба с вх. № 26580/10.09.2019 г., подадена от жалбоподателката срещу постановеното по същото дело, определение № 1715/28.08.2019 г., с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателката срещу (т.е. потвърдено е) определение № 8069/18.07.2019 г. по гр. дело № 6457/2018 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката-ищца за освобождаване от държавни такси по делото. С определение № 93/05.05.2020 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 и чл. 274, ал. 3 от ГПК и с чл. 130, ал. 2 от ЗСВ – до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 2/2018 по посоченото тълкувателно дело е постановено на 19.05.2022 г. и е обявено на 23.06.2022 г. При това положение процесуалните пречки за движението на настоящото дело са отпаднали и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Спирането на частното касационно производство е било постановено, тъй като разрешаването на процесуалноправния въпрос, предмет на тълкувателното дело, е от значение за служебната преценка относно процесуалната допустимост на частната касационна жалба с вх. № 78/06.01.2020 г., по която е образувано настоящото частно гражданско дело. С тълкувателното решение (ТР) № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите към тълкувателното решение обаче е разяснено, че така даденото разрешение не се отнася до определението на апелативен съд, с което се потвърждава разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 от ГПК. Това е така, защото, както е прието в ТР № 1/2013 г. (т. 10) на ОСГТК на ВКС, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Следователно, съгласно така дадените от ОСГТК задължителни указания и разяснения по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, произнасянето по частната жалба срещу разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба и за връщане на частна касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, т.е. не е от компетентността на апелативния съд, а е от компетентността на ВКС, който е функционално компетентният съд да се произнесе и по самата касационна жалба, респ. частна касационна жалба. От изложеното следва, че частната касационна жалба с вх. № 78/06.01.2020 г., по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на ПАС. Касационното обжалване на това определение № 518/19.12.2019 г. следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – с оглед извършването на служебната проверка за неговата процесуална допустимост. При така извършената касационна проверка, настоящият съдебен състав намира, че съгласно цитираните по-горе разяснения, дадени с ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС, ПАС не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба с вх. № 34635/21.11.2019 г. на ищцата А. Т. срещу разпореждане № 9356/06.11.2019 г. на ПОС, с което е върната частната ѝ касационна жалба с вх. № 26580/10.09.2019 г. срещу въззивното определение № 1715/28.08.2019 г. на ПОС. Предвид гореизложеното, обжалваното определение № 518/19.12.2019 г. на ПАС следва да бъде обезсилено, а частната въззивна жалба с вх. № 34635/21.11.2019 г. срещу разпореждане № 9356/06.11.2019 г. на ПОС следва да бъде задържана и разгледана от компетентния за това съд – ВКС. При извършената служебна проверка, съдът намира, че частната жалба с вх. № 34635/21.11.2019 г. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на ПОС. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното разпореждане № 9356/06.11.2019 г. на ПОС. Жалбоподателката счита за неправилни изводите на окръжния съд, че делото е търговско и според цената на иска от 20 000 лв. решението, респ. и определенията по него не подлежат на касационно обжалване. В тази връзка се изтъква, че предявеният по делото иск е с правно основание чл. 55 от ЗЗД – за връщане на сумата 20 000 лв., платена на ответната банка на неосъществено основание – при воденето на преговори, касаещи договор за кредит между банката и трето за делото лице ЕТ „Т. Т.“, като в исковата молба не са изложени твърдения между ищцата и ответната банка да са възникнали договорни правоотношения, които да са основание за даването и получаването на процесната сума. С оглед на това и позовавайки се на чл. 365 от ГПК, жалбоподателката счита, че делото е гражданско, тъй като исковата ѝ претенция нито е породена, нито се отнася до търговска сделка. Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 34635/21.11.2019 г. е неоснователна, като съображенията за това са следните: В мотивите към ТР № 3/2019 от 23.02.2022 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че понятията „търговско дело“ (по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК) и „търговски спор“ (по смисъла на чл. 365 от ГПК) не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Разяснено е също, че търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. В настоящия случай е налице последната хипотеза – функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговска сделка. В исковата си молба жалбоподателката е изложила твърдения, че с ответната „Пощенска банка“ АД тя е договаряла сключване на извънсъдебно споразумение по кредит на Едноличния търговец (ЕТ) „Т. Т.“ (който е трето за делото лице); че в израз на готовност за сключването на споразумението на 25.04.2013 г. ищцата е внесла с банково бордеро процесната сума 20 000 лв.; както и че до подписване на такова извънсъдебно споразумение по кредита на ЕТ „Т. Т.“ не се е стигнало, поради което за нея е възникнал правен интерес да иска връщане на полученото от ответната банка, при несбъднато основание. От така изложеното в исковата молба следва, че правният спор между страните по чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за връщане на процесната сума 20 000 лв. е функционално свързан с договор за банков кредит, сключен между търговци, т.е. – с търговска сделка, поради което настоящото дело е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК (в същия смисъл са и определение № 729/23.11.2012 г. по ч. търг. дело № 708/2012 г. на I-во търг. отд. на ВКС и определение № 252/21.09.2012 г. по търг. дело № 697/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС). Също съгласно разясненията в мотивите към ТР № 3/2019 от 23.02.2022 г. на ОСГТК на ВКС, в случая е без значение дали жалбоподателката-ищца има качеството „потребител“, тъй като въззивното определение № 1715/28.08.2019 г. на ПОС, срещу което е подадена частната касационна жалба с вх. № 26580/10.09.2019 г., е постановено преди влизането в сила на изменението на чл. 113 от ГПК (ДВ, бр. 100/20.12.2019 г.) и съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 и чл. 274, ал. 4 от ГПК това въззивно определение на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване, а е влязло в сила на датата на постановяването му – 28.08.2019 г. От гореизложеното следва, че с обжалваното разпореждане № 9356/06.11.2019 г. ПОС правилно е върнал подадената от жалбоподателката-ищца частна касационна жалба с вх. № 26580/10.09.2019 г. При извършената служебна проверка съдът намира, че разпореждане № 9356/06.11.2019 г. на ПОС е и валидно и процесуално допустимо, поради което същото следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение