Определение № 23 от 06.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1179/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от третото лице помагач М. Д. М. /предишно име М. Д. М./, чрез адв.М.Неврокопски срещу решение №14/23.02.2024г., постановено по в.т.д. №240/2023г. на Апелативен съд- Бургас, с което е обезсилено решение №164/25.05.2023г., постановено по т.д. №547/2021г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което са отхвърлени предявените от П. К. М. против „ПМ Спорт“ ООД, ЕИК[ЕИК], седалище [населено място] искове за отмяна като незаконосъобразни на всички решения на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество, проведено на 03.12.2021г., в 15:00 часа, в нотариалната кантора на нотариус Надежда М., рег. №409 на НК, с район на действие Районен съд- Бургас, като делото е върнато на Окръжен съд- Бургас за разглеждане от друг състав на съда. Решението е постановено при участието на М. Д. М. като третото лице помагач на „ПМ Спорт“ ООД. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Касаторът излага доводи, че изводите на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение са неправилни. Намира за безспорно, че е предявен иск с правно основание чл.74 ТЗ, като доводите за нищожност на решенията на ОС съгласно чл.137, ал.4 ТЗ са възприети и обсъдени от първата инстанция. Счита, че указанията на въззивния съд за отстраняване на недостатъци в исковата молба са довели до недопустимо предявяване на нов иск. Поддържа доводи, че въззивният съд е следвало да постанови решение по същество, като разреши материалноправния спор, а не да обезсилва решението на окръжния съд. Намира за неправилни изводите на съда за задължителност на съединяването на исковете по чл.137, ал.4 и чл.74 ТЗ, като счита, че нищожност може да се установи чрез самостоятелен иск, неограничено във времето. Излага и аргументи по съществото на спора, като моли да бъде отменено решението на Апелативен съд-Пловдив и да бъде върнато делото на друг състав за произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. При констатирано наличие на противоречие между обстоятелствената част и петитума, когато порокът се констатира от въззивния съд и е отстранен след указания на съда в хода на делото, той следва ли да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция или въззивният съд, действайки при условията на ограничен въззив и инстанция по същество следва да реши самия материалноправен спор като постанови съдебен акт? и 2. Следва ли въззивната инстанция, когато обезсилва решение на първоинстанционния съд да му укаже задължително да съедини искове, когато това може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, както и когато предявяването не е изрично направено в исковата молба, с оглед последващо уточняване и на кой етап от производството това е допустимо?“- като твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Намира въззиввното решение и за очевидно неправилно – основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответната страна „ПМ Спорт“ ООД /ответник по иска и подпомагана страна/, чрез особения представител адв. Д.С., излага становище, че жалбата е основателна и поддържа искането за отмяна на въззивното решение. Ответната страна П. К. М. /ищец по иска/ оспорва касационната жалба. Излага съображения за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като сочи съдебна практика по поставените въпроси, с която въззивният съд се е съобразил. Намира обжалваното решение за правилно и ако бъде допуснато до касация, счита, че следва се остави в сила. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да обезсили първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от П. К. М. против „ПМ Спорт“ ООД искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на всички решения на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество, проведено на 03.12.2021г. и да върне делото за ново разглеждане, въззивният съд намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба относно иска за отмяна на атакуваните решения на Общото събрание на съдружниците поради нарушение на чл.137, ал.4 ТЗ, тъй като съществува противоречие между обстоятелствена част и петитум. Приема, че след дадените указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, ищецът е отстранил нередовностите, като във връзка с изложените фактически обстоятелства- въведени твърдения за неспазена форма на валидност и нищожност на атакуваните решения на основание чл.137, ал.5 ТЗ, е уточнил петитума на иска- да бъде прогласена нищожността на решенията на ОС. Решаващият съдебен състав стига до извод, че след уточненията на исковата молба, произнасянето по същество по исковете по чл. 74 ТЗ за отмяна на приетите на Общото събрание решения като незаконосъобразни е предпоставено от произнасянето на първоинстанционния съд по редовно предявен иск за установяване на нищожност на същите решения поради нарушение на чл.137, ал.4 ТЗ. Съдът съобразява разясненията, дадени с ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк. дело №1/2022г. на ОСГК на ВКС /т.2/ относно възможността за съединяване на тези два иска единствено при условията на евентуалност на конститутивния иск, като намира, че това налага обжалваното решение да бъде обезсилено, делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявените от ищеца искови претенции за прогласяване нищожност на решенията, приети на процесното Общо събрание, съответно при сбъдване на процесуалното условие да се произнесе и по предявените при условията на евентуалност искове за тяхната отмяна като незаконосъобразни. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно и не е налице основание за допускането му до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касаторите доводи представляват оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение, но не и за очевидната му неправилност. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият от поставените от касатора правни въпроси не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е формулиран твърде общо и теоретично, като отговорът зависи от конкретните факти и обстоятелства по всяко едно дело. Няма никакъв спор в съдебната практика, включително разясненията в ТР №1/17.07.2001г., тълк.д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС и ТР №1 от 09.12.2013г., тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Съдът дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Въззивният състав следва да приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, като при неизпълнение на указанията да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл.270, ал.3 ГПК. Освен при неизпълнение на указанията, съдът следва да обезсили първоинстанционното решение и когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, както и при произнасяне по непредявен иск. В тези случаи, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие, респ. за произнасяне по предявения иск. Въззивният съд се произнася по същество на спора, но не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по делото, тъй като процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството и постановеното по него решение са недопустими, както и при произнасяне по различен иск от предявения. Законът не предвижда изключения от общото правило, че при недопустимост на първоинстанционното решение същото се обезсилва, а ако е разгледан непредявен иск, делото се връща на първата инстанция за произнасяне по предявения иск /чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК/. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на въпроса- дали при констатирано от въззивния съд наличие на противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, когато порокът е отстранен след дадените във въззивното производство указания, първоинстанционното решение подлежи на обезсилване или не, дали следва да бъде върнато делото за ново произнасяне от първоинстанционния съд или въззивният състав следва да разреши материалноправения спор като постанови съдебен акт по същество, не може да се отговори без да бъдат взети предвид конкретните недостатъци в исковата молба, указанията на въззивния съд, уточнението на исковете от страна на ищеца, основанието на предявените искове и вида на съединяването им след отстраняване на нередовностите. Вторият поставен въпрос не е съобразен с процесуалните действия и мотивите на въззивния съд, респ. не е обуславящ за решаващия извод, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, тъй като не се е произнесъл по иска за прогласяване нищожност на решенията на ОС, който е главен и подлежи на разглеждане преди иска по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията поради нарушението на закона и/или устава /дружествения договор/. Въззивният съд, като е установил, че в исковата молба има наведени твърдения, че процесното Общо събрание е проведено в нарушение на императивни норми на ТЗ и разпоредби на дружествения договор, включително и в нарушение изискванията на чл.137, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 ТЗ за форма на валидност на протокола, е оставил без движение производството, като е дал указания за формулиране на петитум, кореспондиращ на изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за нищожност на решенията. Изрично е указал да бъде съобразена поредността, в която могат да бъдат съединени претенцията за прогласяване на нищожност и претенцията за отмяна на решенията по чл.74 ТЗ, съобразно т.2 от ТР №1/06.12.2002г.,тълк.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС. В изпълнение на указанията ищецът е заявил, че поддържа твърденията си, че при провеждане на процесното Общо събрание е съставен протокол в обикновена писмена форма, който не удовлетворява изискванията на чл.137, ал.4 ТЗ за нотариално заверени подписи и съдържание, изискуема на основание чл.137, ал.1, т.2 ТЗ по отношение на приетото решение по т.2 от дневния ред, а на основание чл.137, ал.1, т.5 ТЗ - и по отношение на решенията по т.4 и т.5 от дневния ред, като е уточнил исковата претенция, която следва да се счита за прогласяване нищожността на всички решения на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество, приети на заседание, проведено на 03.12.2021г. на основание чл.137, ал.5 ТЗ поради нарушение на чл.137, ал.4 ТЗ, а в случай, че този иск бъде счетен за неоснователен, при условията на евентуалност е заявил искане за отмяната им на основание чл.74 ТЗ. С оглед изложеното, вторият поставен въпрос, свързан с възможността въззивният съд да указва на първоинстанционния съд в каква поредност да разглежда исковете, не е обуславящ за изхода на делото. В случая въззивният съд е указал да бъдат разгледани исковете, така както са предявени, т.е. указанията на въззивния съд са обусловени от предявените искове, уточнени от ищеца във въззивното производство- за прогласяване нищожността на всички решения на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество, приети на заседание, проведено на 03.12.2021г. на основание чл.137, ал.5 ТЗ поради нарушение на чл.137, ал.4 ТЗ, а в случай, че този иск бъде счетен за неоснователен, при условията на евентуалност е заявил искане за отмяната им на основание чл.74 ТЗ. Следва да се има предвид, че уточнението на петитума на исковата молба и начина на съединяване на обективно съединените искове, е с оглед указанията на въззивния съд, съобразени със задължителните разяснения в ТР №1/06.12.2002г., тълк.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, като нито е обсъждано, нито е релевантно обстоятелството, че исковете за прогласяване нищожността на решенията на ОС на съдружниците могат да могат да бъдат предявени самостоятелно и без срок. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд