Определение № 224 от 05.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6627/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. П. чрез назначения й особен представител адв. П. Л. от САК, срещу решение №5472 от 18.07.2014г по гр.дело № 4932/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.08.2013г. по гр.д. № 10347/2010 на Софийски районен съд.Отхвърлен е бил иска на касаторката за обезщетение на вреди от непозволено увреждане В приложеното към жалбата изложение, изготвено в срок от адв. Л. като назначен по реда на Закона за правната помощ процесуален представител, се посочва основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК тъй като в противоречие с ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК е разрешен въпроса за допустимостта на поискани с въззивната жалба доказателства, в случая за допускане на свидетел, при положение че искането е било своевременно направено пред първа инстанция, а този съд не се е произнесъл по него. Доказателства, които страната е поискала ,не са били събрани в нарушение на съдопроизводствени правила и това е обуславяло задължение на въззивния съд по чл.266 ал.3 ГПК. Като не е допуснал исканите доказателства, СГС е постановил решение в противоречие с реш.№700/2010 гр.д №304/2010 ІІІ г.о, реш. №312/2012г гр.д №849/2011 ІV г.о ,реш.98/2012г гр.д №318/2011 ІV г.о ,реш. 306/2013г гр.д 8151/2013 І. г.о, относно прилагането на чл. 266 ал.3 във вр. чл.146 ГПК Постъпила е и молба от касаторката ,в която същата изтъква собствени съображения за допустимост и основателност на жалбата си. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е налице и касационно обжалване следва да бъде допуснато. Отказът на въззивния съд да допусне поискания с въззивната жалба свидетел, при положение че допускането му е било поискано своевременно, но съдът на първа инстанция не се е произнесъл по него, се е оказал с решаващо значение, тъй като е потвърдено отхвърлянето на иска с единственото съображение за недоказани неимуществени вреди, макар останалите елементи на непозволеното увреждане да са приети от съда за доказани. Поставеният процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд в настоящия случай е бил разрешен в противоречие с цитираната от защитата съдебна практика на ВКС. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.