Определение № 1062 от 11.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 43/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Елмарк груп“ ЕООД против решение № 281 от 28.09.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело №468 по описа за 2022 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 466 от 25.05.2022 г. по гр. д. № 1569 по описа за 2021 г. на Добричкия районен съд, II състав. С първоинстанционното решение е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г. Х. Г., извършено със заповед № Z00000000188/05.04.2021 г. на управителя на „Елмарк Груп“ ЕООД на основание чл.328, ал.1, предложение второ от КТ и работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

Касаторът застъпва становището, че решението на Добричкия окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и доказателства, относими към съдържанието и?

2. Следва ли при преценка тежестта на нарушенията да се вземе предвид характерът на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение?

3. Има ли значение за законността на извършения подбор доказването на качества на ищеца, ако съществуването им не е включено от работодателя сред критериите за подбор?

Г. Х. Г. застъпва становището, че няма основания за допускане до касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 710 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване в тази части Върховният касационен съд намира следното:

Г. Х. Г. е изложил в исковата молба, че е работил по силата на трудово правоотношение с „Елмарк Груп“ ЕООД като шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, когато със заповед № Z00000000188/05.04.2021 г. на управителя на дружеството е уволнен поради съкращаване на щата. Оспорил е извършването на подбор между сходните длъжности и е заявил, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, чиято действителна цел е да го уволни, за да не му заплати гратификационното обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поискал е уволнението да бъде отменено и да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност.

В отговора на исковата молба дружеството е оспорило предявените искове. Посочило е, че е извършен подбор и ищецът е предпочетен за уволнение, тъй като е получил ниски оценки за работа в екип.

След като се е запознал с представените от дружеството доказателства за извършен подбор, служителят е заявил, че не са включени всички работници, заемащи сходни длъжности, а в комисията по подбор е участвало заинтересовано лице. Посочил е, че поставените му оценки не съответстват на притежаваната от него квалификация и качество на работата. Оценките в раздел „Работа в екип“ според него не съответстват на обективната истина. Конкретното твърдение за отказ да извърши курс в средата на март 2020 г. се отнася за случай, при който на 13.03.2020 г. е въведено извънредно положение заради ковид 19. Границите на повечето държави са били затворени, товарните камиони са стояли с дни на границите, без да се знае кога ще им бъде разрешено да преминат. Той е страдал от бъбреци и е бил опериран от киста, затова е поискал отлагане на курса с два-три дни.

Добричкият районен съд е констатирал, че единичният случай на отказ на ищеца да изпълни възложената му задача би могло да обоснове най-ниската оценка по показателя „Екипна роля“-поведение, фокусирано в собствената личност, възпрепятстващо екипната работа, но не и най-ниските оценки по другите два показателя в този раздел-„Умение за работа в екип“ и Реакция при задаване на екипна задача“. Няма доказателства по делото, освен за посочения единичен случай в началото на пандемията, ищецът да не е изпълнявал задълженията си, да е допускал нарушения в екипността по време на изпълнявани курсове спрямо своя партньор по работа. Затова не се обосновава поставената най-ниска оценка по всички показатели от раздела „Работа в екип“, приложими са поне 3 точки по първия показател и поне 2 точки по втория показател. Тогава крайната оценка на ищеца би била 17 точки, което би променило съществено резултата от подбора. Ето защо подборът е бил счетен за незаконосъобразен и исковете за отмяната на уволнението и за възстановяване на ищеца на предишната длъжност са били уважени.

Добричкият окръжен съд е потвърдил решението на Добричкия районен съд. Съгласил се е с извода на първоинстанционния съд, че единичен случай на отказ от изпълнение на трудова задача, и то при особени обстоятелства/начало на пандемията/ не може да обоснове дадените най-ниски оценки на ищеца по раздела „Работа в екип“. Напротив, при събраните доказателства ищецът би следвало да получи поне 3 точки по първия и 2 точки по втория показател и крайната оценка би била 17 точки. Тази оценка би променила резултата от подбора, което води до заключението за неговата незаконосъобразност и съответно до незаконосъобразност на уволнението.

Касаторът твърди, че така постановеното въззивно решение е очевидно неправилно, тъй като свидетели са заявили преки и непосредствени впечатления от поведението на ищеца. При същите обстоятелства и в същата обстановка свидетелят е трябвало вместо ищеца и заради него да направи два последователни курса. Въпреки тези показания, съдът е приел, че оценката на работодателя не е правилна и обективна. Такъв евентуален порок на решението не може да се констатира само от неговото съдържание, без да се анализират свидетелските показания и от тях да се достигне до желания от касатора извод. Не съставлява нарушение на формалната логика заключението на съда, че от единичен случай не може да се изведат общи изводи за професионални качества. Ето защо въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване на основание неговата очевидна неправилност.

Отговорът на втория въпрос на касатора е без значение за изхода на делото, тъй като касае законността на дисциплинарно уволнение, а не засяга законосъобразността на подбора при уволнение заради съкращаване в щата. В цитираното решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д.1417/2011 г. на III ГО на ВКС ясно е посочено, че се касае за преценка на тежестта на нарушенията при налагане на наказание за дисциплинарно нарушение. Смесването на основанията за уволнение във въпроса на касатора впрочем е характерно за опита му да замени евентуалната дисциплинарна санкция с неоправдано по-ниска оценка при подбора, за да обоснове уволнение на друго основание. Съдът обаче не се е отклонил от задълженията си да обсъди конкретното съдържание на заповедта за уволнение, посоченото в нея основание, както и всички обстоятелства и доказателства, относими именно към това основание. По този начин въззивният съд е дал разрешение на първия въпрос на касатора, което съответства на практиката на ВКС, включително на решение № 323 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 1338/2009 г. на IV ГО и решение № 180 от 25.06.2014 г. по гр. д. 991/2014 г. на III ГО на ВКС.

Повод за третия въпрос на касатора е, че според показанията на свидетел ищецът е един от служителите, които са го обучили, от което обстоятелство въззивният съд е достигнал до извода за умение на ищеца да работи в екип. Според касатора обаче фактът, че ищецът е помагал в обучението на някои от новите служители на работодателя не означава притежаване на качества за работа в екип, както е приел съдът. Заключението на касатора е, че качеството да обучаваш новопостъпили работници е без значение за законността на подбора, ако не е включено от работодателя сред критериите за подбор. Затова въззивното решение противоречи на постановеното в този смисъл решение № 187 от 15.03.2010 г. от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3912/2008 г. на IV ГО на ВКС. Настоящата инстанция обаче счита, че умението да предаваш знания на други лица предполага добри комуникативни качества, които са необходими за работа в екип. Затова обучението, на новопостъпили служители сочи за наличие на качества, които са от значение за работата в екип и е следвало да бъде взето предвид при подбора. Ето защо няма противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на третия въпрос и практиката на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора дружеството дължи на Г. Х. Г. 710 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение