Определение № 31 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3496/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№260362/31.08.2020г., подадена от Д. П. И. от [населено място], общ.Б. чрез процесуалния ѝ представител адв.Ю. Д. М. от АК-Д., срещу решение №179, постановено на 22.07.2020г. от Добричкия окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№141/2020г., с което решението на първоинстнционния съд е отменено и вместо това запазената част на Й. П. С. от наследството на П. Д. С., починал на 26.02.2017г. е възстановена, като дарението, извършено на 19.11.2013г. (н.а.№........... т...., вх.рег.№...., дело №.../2013г.), по силата на което П. Д. С. е дарил на Д. П. И. поземлен имот, земеделска земя: нива с площ от 21.901 дка, имот с идентификатор ........... по КККР на [населено място], [община] на стойност 54588 лева е отменено, като на основание чл.36, ал.1 ЗН собствеността върху този имот е предоставена на Й. П. С. и Д. П. И. е осъдена да заплати на Й. П. С. сумата от 3521.25 лева, необходима за възстановяване на пълния размер на запазената ѝ част от наследството на П. Д. С..

В изложението, съдържащо се в касационната жалба, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и по реда на чл.280, ал.2 ГПК.

Според касатора в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (ТР №1/19.02.2020г. на ОСГТК на ВКС; определение №97/31.01.2011г. по гр.д.№1281/2010г. на III г.о. на ВКС; решение №176/08.06.2011г. по гр.д.№1281/2010г. на III г.о. на ВКС; определение №1393/08.10.2009г. по гр.д.№1054/2009г. на IV г.о. на ВКС; определение №1692/22.12.2009г. по гр.д.№1654/2009г. на IV г.о. на ВКС и решение №764/19.01.2011г. по същото дело; определение №1387/08.10.2009г. по гр.д.№917/2009г. на IV г.о. на ВКС) по въпроса за задължението на въззивния съд съобразно нормите на чл.6 и чл.269 ГПК при постановяване на съдебния си акт да не излиза извън очертаните от въззивната жалба предели на правния спор, като същият следва да бъде разрешен съобразно ангажираните по делото доказателства, по които страните са имали възможност да изразят становището си, включително че въззивният съд няма право да определя в изненада на страните по начин, който въобще не е обсъждан нито от страните, нито от приетите по делото съдебни експертизи, включително и като не е дадена възможност на страните да изразят становищата си по методиката, възприета от съда за оценка както на размера на запазената част, така също и за определяне по избор на съда възстановяването на запазената част на Й. П. С. по отношение на земеделска земя: нива с площ от 21.901 дка, имот с идентификатор ........... по КККР на [населено място], [община].

Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл извън обжалваната част, направил е правни изводи по непредявено основание във въззивните жалби и е постановил решение, в което служебно, а не на предявено основание, е възстановил запазената част на Й. П. С., като ѝ е предоставил изцяло собствеността на земеделския имот и е осъдил допълнително Д. П. И. да заплати парично уравнение в размер на 3521.25 лева, необходими за възстановяване на пълния размер на запазената част на Й. П. С..

Според касатора в противоречие с практиката на ВКС (решение №407/23.12.2011г. по гр.д.№1138/2010г. на IV г.о. на ВКС) е постановил решението си в нарушение на правото на страната да участва в съдопроизводството – оставил е без уважение жалбата на Д. П. И. и доводите ѝ, че е била лишена от правото да участва лично или чрез процесуалния си представител в заседанието по съществото на спора (заседанието по изслушване на назначени от съда съдебни експертизи), тъй като адв.П. не е била редовно призована за съдебното заседание и е представила доказателства, че ползва отпуск, както и че делото е било насрочено по време на съдебната ваканция. Поддържа също така, че е била лишена от възможността да събира доказателства във връзка с наследствената маса и нейния произход, вкл. и с възможността да прави възражения относно придобивното основание, евентуално изключване от наследствената маса на имоти и вещи, респ. включването на други такива, както и възможността да се приеме, че част от наследството е било придобито не в режим на СИО, а макар да е придобито по време на брака, е налице пълна трансформация на лични средства (или други лични имущества) на наследодателя П. С..

Поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и ВС (решение №385/18.04.2012г. по гр.д.№1538/2010г. на II г.о. на ВКС; решение №580/02.08.2010г. по гр.д№1315/2009г. на I г.о. на ВКС; решение №752/1994г. по гр.д.№628/1994г. на I г.о. на ВС) и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно, че при разглеждане на иск на основание чл.30 и сл. ЗН за намалението не се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството.

Според касатора въззивният съд се е произнесъл и по процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата предвид факта, че въззивната жалба на ответника е бланкетна и предвид липсата на конкретни оплаквания в нея и при съобразяване на чл.269 ГПК.

Поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

• следва ли съдът служебно да замества волята на страните за възстановяване на запазената част от наследството на основание чл.36, ал.1 ЗН на наследник с право на запазена част по избор на съда, без която и да било от страните по спора да е заявила подобно желание, включително да е направила искане за възстановяване на запазената част в натура по отношение на конкретен имот, по който съдът се е произнесъл, вместо страните;

-в правомощията ли е на въззивния съд само защото е сезиран с жалби срещу решението на първоинстанционния съд по иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, да направи свои изводи (различни от първоинстанционното решение и различни от ищцовата претенция) относно начините на възстановяване на запазената част, включително и за компенсиране с дължимо парично уравнение;

-следва ли съдът да приеме в производство по искове с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, че ако ответникът, който е оспорил иска, но същевременно не е взел становище при евентуално уважаване на същия как да бъде извършено възстановяването на запазена част, в каква поредност да се извърши намаляването на отделните дарствени разпореждания, нито пък е изразил желание да задържи който и да е от имотите, съразмерно намаляване и връщане в наследството на дарените имоти, съдът служебно да замести със своя съдебен акт волята на ищеца и не се ли явява същото основание за недопустимост на решението поради произнасяне свръхпетитум на ищцовата претенция от страна на съда;

-следва ли съдът да призовава пълномощника на страната по телефон, при положение че същият е посочил съдебен адрес и не е правен опит да бъде призован на адреса на адвокатската кантора, както и следва ли да бъде насрочено съдебно заседание (при това за изслушване на експертиза от съществено значение за изхода на делото и заседание, явяващо се по съществото на спора) по време на съдебната ваканция и по време на уведомление от страна на адвоката, че е възпрепятстван поради това, че по това време ползва своя отпуск.

Касаторът поддържа също така, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът е изчислил масата по чл.31, ал.1 ЗН като сбор от всички имущества, които са принадлежали на П. С. и съответно да извади от чистия актив оценката на наследствената квота на Й. С. без обаче да е била допускана и назначавана експертиза, която да извърши оценка на правото на ползване по отношение на собствеността и правото на ползване на недвижимия имот, находящ се в [населено място], [община], по отношение на който Й. С. си е запазила пожизнено право на ползване. За необосновани и погрешни счита и правните изводи на съда по отношение на направените изчисления на масата на наследството и определяне размера на запазената част в цифрово изражение в полза на Й. С., при което пазарната стойност на 12 ид.част от жилище във В. е близо 6 пъти по-малка от тази на земеделски имот.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба Й. П. С. от [населено място], общ.Б., чрез процесуалния си представител адв.П. Д. Г. от АК-Д., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Й. П. С. е предявила срещу Д. П. И. по реда на чл.30 ЗН иск за възстановяване на запазената си част от наследството на П. Д. С., починал на 26.02.2017г., с твърдението, че запазената ѝ част е накърнена чрез извършено от наследодателя в полза на ответницата безвъзмездно разпореждане със земеделски земи по договор за дарение, сключен на 19.11.2013г.

Ответницата е оспорила така предявения иск с твърдението, че е налице и друго имущество на наследодателя, от което Й. С. може да получи запазената си част и това са движимите вещи, придобити по време на брака на Й. С. с наследодателя, които се намират в къщата в [населено място] и в апартамента в [населено място], както и банковите влогове на наследодателя и получените след смъртта на наследодателя суми от арендатори на земеделските земи. Поддържала е също така, че при определяне на правата на Й. С. следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че същата има запазено право на ползване върху имота в [населено място] – дворно място с къща.

При така очертания предмет на спора с определение от 11.04.2018г. първоинстанционният съд е указал на страните да посочат притежаваните от наследодателя към момента на смъртта му имущества, вкл. наличието на суми по сметките му, поставил е на ищцата въпроси, свързани с тези имущества и е разпределил доказателствената тежест.

В подадения отговор на исковата молба ответницата е оспорила и съдържащото се в исковата молба твърдение, че апартаментът в [населено място] е придобит от наследодателя и ищцата в режим на СИО, като е поддържала, че същият е придобит чрез трансформация на лично имущество на наследодателя, а именно продажба на акции от „А.“АД, с които е бил обезщетен за отчужден от държавата наследствен имот. Посочените в исковата молба и в производството пред първоинстанционния съд доказателства за установяване на тези твърдения (свидетелски показания и преписка за извършена делба на акции) са били допуснати от съда.

Така извършените от съда действия по установяване на наследствената маса (притежаваното от наследодателя към момента на смъртта му имущество, вкл. върху апартамента в [населено място]) - даване на указания на страните, разпределяне на доказателствената тежест и допускане на доказателства за релевантните факти и обстоятелства, съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН ищецът трябва да установи наследственото си качество и извършване на безвъзмездно разпореждане от наследодателя, а ответникът има интерес да установи, че няма накърняване на запазената част като докаже, че в наследството е имало и друго свободно, неразпоредено имущество, от което предявилият иска по чл.30, ал.1 ЗН наследник може да попълни запазената си част. След като тежестта на доказване на твърдението, че запазената част на ищеца не е накърнена по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК е на ответника по предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН, той трябва не само да установи, че наследодателят е оставил и друго имущество, но и че стойността на това имущество е достатъчна, за да покрие запазената част на ищеца (решение №261/09.07.2012г. по гр.д.№46/2012г. на І г.о. на ВКС). Поради това тезата на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд я е лишил от възможността да прави възражения във връзка с наследствената маса и нейния произход, както и относно възможността да направи и докаже възражението си, че част от наследството е било придобито не в режим на СИО, а чрез трансформация на лично имущество на наследодателя, не съответства на данните по делото и поради това не може да бъде споделена.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че П. Д. С. е починал на 26.02.2017г. и като наследници по закон е оставил страните по делото – преживяла съпруга Й. П. С. и дъщеря Д. П. И..

Прието е, че с решение №27Х01/11.02.1994г. на ОСЗГ – [населено място] е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Ж. Н. върху земеделски земи в землището на [населено място], общ.Б. – нива с площ от 55.601 дка и нива с площ от 99.405 дка, като с договор за доброволна делба от 04.12.2008г. на П. Д. С. са били възложени в дял нива с площ от 55.602 дка – имот с идентификатор ........... по КККР на [населено място] и нива с площ от 21.901 дка – имот с идентификатор ............. по КККР на [населено място]. Прието е, че с договор за дарение от 19.11.2013г., сключен с нотариален акт №..., т...., рег.№...., дело №.../2013г. П. Д. С. е дарил на Д. П. И. поземлен имот, земеделска земя, нива с площ от 55.602 дка – имот с идентификатор ........... по КККР на [населено място], общ.Б. и поземлен имот, земеделска земя, нива с площ от 21.901 дка – имот с идентификатор .......... по КККР на [населено място], като след смъртта на наследодателя от дарената нива с площ от 55.602 дка са били обособени два нови поземлени имота – ........... с площ от 26.001 дка и ............ с площ от 29.604 дка, след което на 12.10.2017г. с договор, сключен с нотариален акт №...., т..., рег.№..., дело №.../2017г. Д. П. И. е продала на А. П. А. имот с идентификатор ...........

Прието е, че в масата по чл.31, ал.1, изр.1 ЗН следва да бъде включена стойността на притежаваните от П. Д. С. към момента на смъртта му движими вещи (покъщнина), недвижимо имущество (1/2 идеална част от апартамент №42, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] придобит от наследодателя по време на брака с Й. П. С. в режим на СИО, чиято стойност към датата на откриване на наследството възлиза на 24 745 лв.), парични средства и вземания (по разплащателна сметка с наличност 587.10 лв.; по депозитна сметка с наличност 7 375.16 лв.; по спестовна сметка с наличност 5245.04 лв.; сума по договор за аренда за стопанската 2015/2016г. в размер на 4 650.18 лв.) на обща стойност 43 272 лева.

В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел за неоснователно възражението на Д. П. И., че сумите от влогове и ренти са били вече разпределяни между страните след смъртта на наследодателя, респ. разходвани несъответно на правата им, като е изложил съображения, че тези обстоятелства не съставляват пречка размерът на влоговете и рентите да бъдат съобразявани при формиране на наследствената маса, а защитата срещу евентуалното накърняване на правата следва да бъде получена по друг ред.

Стойността на притежаваното от наследодателя имущество е установена от съда посредством изслушаните по делото експертни заключения – на в.л.Н. В. за пазарната стойност на апартамента към датата на откриване на наследството и на в.л.Н. Л. за пазарната стойност на движимите вещи към същия момент.

Въз основа на заключението на в.л.А. Н. от 02.05.2019г. е прието, че пазарната стойност на подарената нива с площ от 55.602 дка – имот с идентификатор .........., към датата на откриване на наследството възлиза на 141 376 лв., а пазарната стойност на подарената нива с площ от 21.901 дка – имот с идентификатор ............, към датата на откриване на наследството възлиза на 54 588 лв.

За неоснователно е прието възражението на Д. П. И., че при оценяване на земеделските земи следва да бъде отчетено запазеното право на ползване от дарителя П. Д. С. по съображения, че дарителят си е запазил правото на ползване докато е жив и съобразно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗС правото на ползване се е погасило със смъртта на ползвателя, а по правилото на чл.31, ал.2 ЗН даренията на недвижими имоти се остойностяват по време на откриване на наследството, т.е. в момента на смъртта на наследодателя.

Прието е от правна страна, че когато безвъзмездното разпореждане на наследодателя е извършено чрез договор за дарение или чрез завет, изчисляване на размера на запазената и разполагаема част се извършва при спазване поредността на действията, посочени в чл.31 ЗН за определяне размера на наследствената маса, в който се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистия актив и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения, като от така получената цифрова стойност (наследствена маса) се определя стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл.28 и чл.29 ЗН и съобразно броя на наследниците с право на запазена част.

Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС (решение №138/26.02.2019г. по гр.д.№3379/2017г., II г.о. на ВКС), според която поредността на чл.31 ЗН следва да бъде съблюдавана стриктно, като в масата следва да бъдат включени и подарените имоти, отчуждени от надарения впоследствие.

Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос дали е необходимо формиране на наследствена маса в хипотеза, при която наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез дарения. Последователно и непротиворечиво ВКС приема, че съпоставяне на стойността на имуществата, които наследодателят е притежавал към момента на своята смърт след приспадане на задълженията и увеличението на наследството (т.е. формиране на маса по реда на чл.31 ЗН), следва да бъде извършено и при наличие на извършени от наследодателя няколко последователни дарения с конкретни имущества (решение №14/14.02.2019г. по гр.д.№953/2018г., I г.о. на ВКС). Сочената от касатора съдебна практика касае хипотеза, при която наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез универсално завещание – само в този случай маса по реда на чл.31 ЗН не се формира, а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество. В настоящия случай обаче подобна хипотеза не е налице – наследодателят се е разпоредил с част от имуществото си чрез дарения, а не чрез универсално завещание и съответно е притежавал към момента на смъртта си и друго имущество (чист актив). Поради това разрешенията, съдържащи се в сочената от касатора практика на ВКС по настоящето дело не намират приложение.

Въззивният съд е приел, че следва да извърши преценка дали наследникът с право на запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив (без заветите и даренията) имущество на стойност, съответстваща на стойността на запазената му част, като е взел предвид свободното имущество и е приел, че ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване.

Тези съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС, според която наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото неразпоредено от наследодателя имущество само ако припадащата му се по правилата на чл.5-10 ЗН част от това имущество съответства стойностно или надвишава стойността на запазената му част от наследството, определена по правилата на чл.29 ЗН от формираната по чл.31 ЗН наследствена маса. Стойността на запазената част не може да бъде допълнена от останалото в наследството (като неразпоредено) имущество, което по правилата на чл.5-10 ЗН се припада на останалите наследници по закон и представлява тяхно лично имущество, придобито чрез наследяване по закон, т.е. на основание, чиито правни последици законът не допуска да бъдат редуцирани за разлика от наследяването по завещание (решение №69/01.04.2016г. по гр.д.№5266/2015г., I г.о. на ВКС).

Извършените от въззивния съд изчисления също съответстват на установения в практиката на ВКС алгоритъм (решение №38/09.05.2016г. по гр.д.№3559/2015г., II г.о. на ВКС, според което за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл.29 ЗН с извършено дарение, е необходимо най-напред да се определи масата по чл.31 ЗН, като имущество и в стойностно изражение, и съответно стойността на запазените и разполагаемите части. От стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците със запазена част получават по закон, следва да се определи тяхната част, като тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена. На първо място в масата по чл.31 ЗН влиза наследството, която маса, в случаите когато наследодателят не е направил дарения - се състои само от него, като наследството влиза в масата изцяло, без да се извади от него това, което наследодателят е завещал някому. Следователно, тук влизат всички имущества-т.е. оценими в пари права, които наследодателят е притежавал при смъртта си. Ако наследодателят е извършил дарения, без значение дали е оставил завещание или не, за да се определи накърнена ли е запазената част, според чл.31 ЗН към чистата стойност на наследството се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването за движимостите, като под”прибавяне на даренията” се разбира прибавяне на стойността на подареното към стойността на наследството. След като по този ред се определи каква стойността на масата по чл.31 ЗН и от нея се определя и каква е стойността, която наследникът трябва да получи като запазена част от наследството-паричната стойност на запазената му част и едва когато тя бъде определена да се види дали запазената част е накърнена. Затова е необходимо да се види дали има в наследството свободни (незавещани или подарени) имоти в достатъчен размер, за да се попълнят от тях запазените части на наследниците).

Въз основа на така посочения алгоритъм въззивният съд е приел, че стойността на притежаваното от П. Д. С. към момента на смъртта му имущество, от което Й. П. С. получава дял (чистият актив на наследството), възлиза на 43 272.48 лв., като съобразно наследствената си квота по чл.9, ал.1 ЗН (1/2 идеална част) ищцата получава от чистия актив 21 636.24 лв., която сума е по-ниска от размера на запазената ѝ част, чийто размер въззивният съд е определил на 79 745.49 лв. И доколкото имуществото, което Й. П. С. е получила от чистия актив на наследството е по-малка от полагащата ѝ се запазена част от наследството, въззивният съд е приел, че с извършеното дарение наследодателят е превишил разполагаемата си част от наследството, запазената част на Й. П. С. е накърнена и подлежи на възстановяване чрез намаляване на извършените в полза на Д. П. И. дарения.

При определяне размера на запазената част въззивният съд е съобразил посочената по-горе трайно установена практика на ВКС - към стойността на притежаваното от наследодателя към момента на смъртта му имущество (43 272.48 лв.) е прибавил стойността на подарените на Д. П. И. земеделски земи (141 376 лв.+54 588 лв.=195 964 лв.) и е приел, че стойността на наследствената маса като цифрова величина възлиза на 239 236.48 лв., а запазената част на Й. П. С. – на 79 745.49 лв.

Не може да бъде споделена тезата на касатора, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът е изчислил масата по чл.31, ал.1 ЗН като сбор от всички имущества, които са принадлежали на П. С. и съответно да извади от чистия актив оценката на наследствената квота на Й. С. без обаче да е била допускана и назначавана експертиза, която да извърши оценка на правото на ползване по отношение на собствеността и правото на ползване на недвижимия имот, находящ се в [населено място], [община], по отношение на който Й. С. си е запазила пожизнено право на ползване – недвижимият имот, находящ се в [населено място], общ.Б., представляващ 1/2 идеална част от дворно място, цялото от 780 кв.м., урегулирано в парцел ..........., кв...., заедно с къща, е било прехвърлено от Й. П. С. и П. Д. С. на 30.03.1993г. (н.а.№..., т...., н.д.№.../1993г.) на Д. П. И. срещу задължението да бъдат гледани и издържани докато са живи. Имотът не е принадлежал на наследодателя към момента на неговата смърт нито може да се приеме, че наследодателят е прехвърлил безвъзмездно в полза на Й. П. С. правото на ползване, в който случай остойностяването на това право би било необходимо – правото на ползване е принадлежало на Й. П. С. преди сключването на договора и е било запазено от нея в това ѝ качество.

В обжалваното решение са изложени съображения, че начинът, по който следва да бъде извършено възстановяването на запазената част се обуславя от обстоятелството какво имущество се включва в наследството, колко дарствени разпореждания е извършил наследодателя и дали същите са последователни или са извършени едновременно, колко лица имат право на запазена част и дали всички са предявили искане за нейното възстановяване, възможно ли е част от подарения имот да бъде отделена, за да се допълни запазената част. Прието е също така, че при предявяване на искането наследникът, който твърди, че запазената му част е накърнена с извършените от наследодателя завещателни и дарствени разпореждания, не е длъжен да посочи начина, по който следва да бъде извършено възстановяването, а дори да го посочи, съдът е длъжен да формира крайния си извод с оглед всички установени по делото и имащи значение за начина на възстановяване факти. Изложени са съображения, че искът по чл.30, ал.1 ЗН е един, като в разпоредбите на чл.32-36 ЗН са дадени правила за начина на уважаването му при различните хипотези, които биха могли да възникнат с оглед обстоятелствата по различните дела. Прието е също така, че след като е сезиран с жалби срещу решението на първата инстанция по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, въззивният съд има правомощието да разгледа тези жалби и да направи свои изводи относно начините на възстановяване на запазената част и дължимото парично уравнение.

Тези съображения изцяло съответстват на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС (решение №61/14.06.2019г. по гр.д.№2439/2018г., II г.о. ГО на ВКС).

Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, по които се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно дали е допустимо съдът служебно да замества волята на страните за възстановяване на запазената част, при което да направи свои изводи, различни от съдържащите се в първоинстанционното решение относно начина на възстановяване на запазената част и компенсирането с дължимо уравнение, вкл. при липса на подобно искане във въззивната жалба.

На първо място следва да се отбележи, че поддържаната от касатора теза за бланкетност на подадената от Й. П. С. въззивна жалба и за липса на доводи, свързани с начина на възстановяване на запазената ѝ част от наследството, възприет от първоинстанционния съд, не съответства на данните по делото – в подадената от Й. П. С. въззивна жалба изрично се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че тя следва да заплати на Д. П. И. сумата от 24 934.16 лв. при връщане на имот ........... в наследството, както и че в случая са налице условията на чл.36, ал.2 ЗН с възможност надарената да направи избор кой от подарените имоти да задържи. Именно в рамките на така очертания предмет на обжалване се е произнесъл и въззивният съд, обсъждайки наведените от Й. П. С. доводи и оплаквания и в съответствие с посочената по-горе практика на ВКС е извършил самостоятелен анализ на установените по делото факти и обстоятелства, относими към начина, по който следва да бъде извършено възстановяването на запазената част.

В съответствие с практиката на ВКС (решение №111/08.08.2019г. по гр.д.№2655/2018г., I г.о. на ВКС ) в постановеното на 21.02.2020г. определение въззивният съд е указал на Д. П. И. на основание чл.34 ЗН да упражни правото на избор с кой от двата дарени ѝ земеделски имота да се извърши намалението, като е определил и срок за това. И тъй като надарената не се е възползвала от тази възможност, съдът е приел, че възстановяването следва да се извърши съобразно особеностите на конкретния случай, а именно чрез нивата с площ от 21 901 дка – имот с идентификатор ............, чиято стойност (54 558 лв.) е приблизително равна на стойността на накърнението на запазената част на Й. П. С. от наследството на П. Д. С. (58 109.25 лв.), като освен това запазената част следва да бъде допълнена и с пари – 3 521.25 лв.

В съответствие с практиката на ВКС (решение №104/24.06.2015г. по гр.д.№5871/2014г. на I г.о. на ВКС; решение №14/14.02.2019г. по гр.д.№953/2018г., I г.о. на ВКС; решение №57/07.05.2014г. по гр.д.№5702/2013г. на I г.о. на ВКС и решение №82/16.03.2011г. по гр.д.№221/2010г. на I г.о. на ВКС) въззивният съд е приел, че общият принцип, на който са основани разпоредбите на чл.32-36 ЗН, е получаването в натура на запазената част от наследството, съответно – задържане в натура на разполагаемата част, като целта на тези текстове е да се избегне извършването на намалението чрез отделяне на идеална част от имота и създаването на съсобственост между ищеца и ответника, а оттам и евентуалната публична продан на имота. Прието е, че възстановяването се извършва в натура по правилата на чл.32-36 ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните разпореждания или чрез парично допълване на запазената част, като разпоредбата на чл.36 ЗН се прилага съответно и в случаите, при които наследодателят е направил безвъзмездни разпореждания с повече от един недвижим имот.

В случая е взето предвид, че наследодателят е дарил на едно лице, което е и наследник с право на запазена част, два земеделски имота, което позволява от тях да се обособят по правилата на чл.36 ЗН реални дялове, които да съответстват на запазената част и на разполагаемата част – нивата с площ от 55.602 дка (имот с идентификатор ...........) е на стойност 141 376 лв., която надвишава размера както на запазената част на надарената, така и разполагаемата част на наследодателя, а нивата с площ от 21.901 дка (имот с идентификатор ............) е на стойност 54 588 лв., приблизително равна на стойността на накърнението на запазената част.

Така извършеното възстановяване на запазената част на Й. П. С. от наследството на П. Д. С. съответства на трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.32-36 ЗН, посочена по-горе, при което на страните е била дадена възможност да изразят становището си както по имуществата, които следва да бъдат включени в масата по чл.31 ЗН, така и по начина, по който да бъде извършено възстановяването и по доказателствата, които съдът е взел предвид при постановяване на решението си.

Действително процесуалният представител на Д. П. И. е бил призован в производството пред въззивния съд по телефона, но подобна възможност е изрично предвидена в ГПК (чл.44), като откритото съдебно заседание е било проведено на 15.07.2020г., т.е. след изтичането на посочения период, в който адв.П. е ползвала отпуск. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, свързани с начина на призоваване, възможността за провеждане на съдебно заседание докато процесуалният представител ползва отпуск и даване на възможност да бъде изразено становище по представените експертизи. Още повече, че откритото съдебно заседание е било проведено от въззивния съд в съответствие с взетите решения на В. за начина на организиране на работата на съдилищата в условията на пандемия и след приключване на обявеното в страната извънредно положение.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение