Определение № 351 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6474/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ю. Н. Р., приподписана от адвокат Х. Г., срещу определение №362 от 01.07.2013г. по ч. гр.дело № 311/2013г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 23.04.2013г. по гр. дело №3511/2011 г. на Варненския окръжен съд. С последното е върната частна жалба вх.№ 2303/23.01.2013г. срещу определение №3410/03.12.2013г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу настоящия жалбоподател, чрез налагане на запор на подробно описани движими вещи и банкови сметки. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по правни въпроси в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Сочи, че въпросите се отнасят до пределите на допустимостта на иска и се свеждат до предпоставките за неговата вероятна основателност.Съдът не е изследвал представените доказателства и е изложил общи мотиви. Ответникът по жалбата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество я оспорва като твърди, че същата е неоснователна. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че частната жалба на Р. срещу определението, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск, правилно е оставена без движение като са му дадени конкретни указания за отстраняване нередовностите и. Той не ги е отстранил, поради което законосъобразно са приложени последиците на чл.262,ал.2 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В разглеждания случай изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към частната жалба съдържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт. Не се поставят правни въпроси, които да са относими към изхода на производството. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на частна жалба поради неотстраняване на нередовносттите и, а изложеното от жалбоподателя касае предпоставките за допускане обезпечение на бъдещия иск - дали в обезпечителното производство следва да се представят достатъчно убедителни доказателства за евентуалната основателност на бъдещия иск. Съобразно приетото с ТР№1/2009г., ОСГТК, ВКС след като липсва поставен релевантен към изхода на производството правен въпрос, то не може да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.