Определение № 1784 от 16.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1587/2025 г.

Производство по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ч. срещу решение № 164/26.03.2025 г. по в. т. д. № 1334/2024 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е отменено решение № 54/29.01.2024 г. по гр. д. № 940/2023 г. на Районен съд Благоевград и по отношение на касатора на основание чл. 422 ГПК е установено, че той и „СИТ 2007“ ЕООД дължат солидарно на „Обединена българска банка“ АД /правоприемник на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ 15 000 лв. - главница по договор за овърдрафт от 22.08.2016 г., изменен и допълнен с осем анекса, 222, 72 лв. -просрочена договорна редовна лихва за периода 26.05.2020 г. до 24.09.2020 г., 2 723, 61 лв. – обезщетение за забава върху просрочени главници за периода 25.06.2020 г. – 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1264/2022 г. В подадената жалба се сочи, че при внасяне на исковата молба в обстоятелствената й част е било заявено наличие на солидарна отговорност между касатора и „СИТ 2007“ ЕООД, но в петитума на иска липсвало искане за солидарно осъждане на двамата ответника. Поради тази причина, като се позовава на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, касаторът счита, че въззивното решение е недопустимо. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевира директното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – недопустимост на въззивното решение, както и декларативно са посочени основанията за факултативен касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. От ответника по касация „Обединена българска банка“ АД е постъпил отговор, с който жалбата се оспорва и се заявява становище за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. В евентуалност се заявява искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд, след като е констатирал валидността и допустимостта на постановеното от Районен съд Благоевград решение за установяване по отношение на ответниците С. Ч. и „СИТ 2007“, че дължат на „Обединена българска банка“ АД /правоприемник на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ 15 000 лв. главница по договор за овърдрафт от 22.08.2016 г., изменен и допълнен с осем анекса, 222, 72 лв. просрочена договорна редовна лихва за периода 26.05.2020 г. до 24.09.2020 г., 2 723, 61 лв. – обезщетение за забава върху просрочени главници за периода 25.06.2020 г. – 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1264/2022 г., го е отменил и е постановил, че дължимостта е при условия на солидарност от двамата ответници. Във връзка с оплакването във въззивната жалба за неяснота относно условията, при които е ангажирана отговорността на длъжниците, съставът на окръжния съд е отразил в мотивите, че в рамките на въззивното производство на основание чл.101, ал.1-3 ГПК на ищеца е било указано изрично и ясно да конкретизира вида отговорност, която иска да бъде ангажирана от ответниците – солидарна, или разделна. Посочил е, че в дадения срок с молба вх.№ 1897/05.02.2025г. от „ОББ“ АД е било уточнено, че съгласно сключения договор за овърдрафт със „СИТ-2007“ ЕООД и последващите анекси С. Ч. се е задължил като съдължник при условията на солидарност /чл.121 ЗЗД/ за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, поради което е заявил искане за установяване на дължимото вземане при условията на солидарност, която е уговорена в чл.7 от договора за овърдрафт и чл.18 от общите условия. Несъобразяване на постигнатите уговорки е довело до постановяване на неправилно, но не и на недопустимо решение от първоинстанционния съд. Въззивният съд е разгледал искането за солидарно осъждане като главно, а искането за разделно осъждане е възприел като евентуално заявено. Позовал се е на практика на ВКС, според която съдът не е обвързан от претенцията за солидарно осъждане и, ако солидарност не е налице, искът се разглежда като предявен в пълния му размер срещу всеки от ответниците / така решение № 106/06.06.2016 г. по гр. д. № 4182/2015 г. III г. о., решение № 15 от 26.05.2017 г. по гр. д. № 40/2016 г., III г. о./ При тези аргументи и предвид уточнението от ищеца, че претендира установяване дължимостта на вземането при условията на солидарност, е отменил решението и е постановил ново, с което е признал за установено, че ответниците дължат на въззиваемата страна вземането при условията на солидарност Не е налице соченото директно основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК Постановеното от Окръжен съд Благоевград решение не страда от порока нищожност, за който касационната инстанция и служебно е длъжна да следи /съобразно разрешението по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., прието от ОСГТК на ВКС/. Обжалваното пред настоящия състав решение не е и недопустимо, преценено съобразно постановките на т. 9 от ППВС № 1/1985 г. Те указват, че решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др., или когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, разгледал е иск, който не е предявен, и не е разгледал предявеният. Отделно, с т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Не се установява някоя от хипотезите да е налице по отношение на атакуваното решение на Окръжен съд Благоевград. Въззивният съд е процедирал в съгласие със задължителните постановки на т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. ОСГТК, ВКС и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС и е оставил без движение исковата молба с цел отстраняване на неяснота относно заявеното от ищеца искане и вида отговорност, която иска да ангажира от ответниците. След като противоречието е било отстранено, съдът е приложил правилото на чл. 101, ал. 2 ГПК и е зачел исковата молба като редовно подадена. Невъзможността да бъде допуснато касационно обжалване на някое от сочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от обстоятелството, че те са само декларативно заявени от касатора и липсват поставени материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да имат характеристиката правни с оглед разяснението, дадено в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, т. е. да са обусловили ключовите мотиви на въззивния съд и да са включени в предмета на делото. Съдът няма правомощието да извлича въпроси от изложението, или касационната жалба, тъй като в противен случай тежко би нарушил принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6, ал. 2 ГПК. При липса на някое от сочените основания за достъп до касационен контрол, такъв следва да бъде отказан. С разпореждане от 13.08.2025 г. на банката е указано да внесе депозит в размер на 1 000 лв. – възнаграждение за особен представител на касатора. Въпреки напомнителното съобщение, соченото задължение не е изпълнено. Поради тази причина възнаграждението следва да бъде изплатено от бюджета на съда, а ответната по касация страна да бъде осъдена да внесе по сметка на ВКС определената сума. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС