Определение № 330 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1776/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. К. К. против определение № 1588/04.05.2015 год. по ч.т.д. № 634 / 2015 год. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3071 / 05.03.2015 год. по гр.д.№ 13 475 / 2014 год. на Варненски районен съд,за прекратяване образуваното пред същия производство - по иск на жалбоподателя против ЗД [фирма], с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за установяване,че ищецът не дължи на ответника сумата от 157,89 лева, на основание претендирани от застрахователното дружество регресни права по чл.274 ал.1 т.1 КЗ – като делото е изпратено на Софийски районен съд, по правилата на местната подсъдност – чл.108 ал.1 ГПК.Жалбоподателят излага доводи в подкрепа на правото си на избор на местна подсъдност съгласно чл.113 ГПК, което съдилищата са отрекли. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради следните съображения: Цената на предявения иск – под минимално предвидения от законодателя праг, както за граждански / 5 000 лева /, така и за търговски / 10 000 лева / дела, изключва касационна обжалваемост на определението на въззивната инстанция,съгласно чл.274 ал.4 вр.с чл.280 ал.2 ГПК.Указанието на въззивния съд за неговата обжалваемост не е от естество да породи потестативно право на жалба,при уредена от законодателя процесуална недопустимост на същата. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение