Определение № 5935 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4652/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. С. Я. чрез пълномощник адв. Д. К. срещу определение № 440 от 22.10.2025г. по ч.гр.д. № 558/2025г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 614 от 11.09.2025 г. по гр.д.№ 78/2025г. на Пазарджишки окръжен съд, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Пазарджишки районен съд. В частната жалба се поддържа, че определението е очевидно неправилно, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са поставени правните въпроси: 1/ цената на иска за собственост подлежи ли на определяне въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот, когато пазарната цена е значително по-висока и няма спор относно действителната цена; 2/ пазарната стойност на имота прилага ли се като субсидиарен критерий за определяне цената на иска, когато данъчната оценка не съответства на действителната стойност или не може да се установи точна оценка; 3/при определяне родовата подсъдност на иск за собственост върху недвижим имот следва ли съдът да изхожда от действителната стойност на правото; 4/ длъжен ли е съдът да даде указания на ищеца за уточняване цената на иска, когато има съмнение относно стойността на имота; 5/ следва ли при искове за собственост съдът да приема данъчната оценка като единствен критерий за определяне цената на иска и родовата подсъдност; 6/ може ли съдът да определи цената на иска въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот, без да разпореди проверка на пазарната стойност; 7/приемането на данъчната оценка като единствен критерий за определяне цената на иска може ли да доведе до неправилно преценяване на родовата подсъдност; коя линия в съдебната практика е приложима: тази, която третира данъчната оценка като окончателен критерий или тази, която третира данъчната оценка само като ориентир и оставя възможност за доказване на действителната пазарна стойност. Спрямо тези въпроси касаторът поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр.д. № 78/2025г. на Пазарджишки окръжен съд е образувано по иск на А. С. Я. срещу Т. Р. Г. с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за установяване, че ответницата не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] с площ от 326 кв. м. ведно с построените в имота сгради. В исковата молба е посочена цена на иска 70 000 лв. С разпореждане № 147 от 07.02.2025г. на ищцата е указано да представи удостоверение за данъчна оценка, скица на имота и да внесе дължимата държавна такса, определена по реда на чл. 71, ал. 2 ГПК. С молба от 28.02.2025г. ищцата е представила удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, от което е видно че същата е в размер на 8 836,90 лв. С определение № 614 от 11.09.2025г. Пазарджишкия окръжен съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност Районен съд-Пазарджик. Посочил е, че цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК е равна на данъчната оценка на вещното право, която възлиза на посочената по-горе сума.Това определение е обжалвано от ищцата пред Апелативен съд-Пловдив. Апелативният съд е постановил сега обжалваното определение, с което е потвърдил обжалвания акт. Приел е, че според законовата разпоредба цената на иска се определя съобразно данъчната оценка и само ако няма такава следва да се съобрази пазарната цена. Посочената от ищеца цена на иска не освобождава съда от задължението да определи действителната цена - чл.70, ал. 1, изр. 3 ГПК, което е сторено в случая. Съгласно правилата за родовата подсъдност при тази цена на иска делото подлежи на разглеждане от районен съд като първа инстанция и затова правилно е прекратено пред окръжния съд в Пазарджик и е изпратено на районния съд. Съдът е посочил, че пазарната стойност на имота е субсидиарен метод за определяне цената на иска, който се прилага когато няма данъчна оценка, както и че меродавна е данъчната оценка към момента на завеждане на иска. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива не са налице. Всички формулирани въпроси се свеждат до начина на определяне на цената на иска по искове за собственост - дали съдът винаги съобразява данъчната оценка на имота или ако тя е значително по-ниска от пазарната му стойност, съдът трябва да се ръководи от последната при определяне на родово компетентния съд. Въпросите са обуславящи волята на съда. Спрямо тях обаче не е установена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - да са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Касаторът е посочил практика, но при издирването й актове с такива номера на посочените отделения не могат да бъдат открити, а тези които се откриват не разрешават посочените въпроси. Приложени са от жалбоподателя определение на Варненски апелативен съд, решение на Софийски градски съд по иск по ЗОДОВ, решение на Окръжен съд-Сливен по искове по чл. 25, чл. 42 и 43 ЗН, определение на Окръжен съд-Благоевград по иск по чл. 135 ЗЗД, които не съставляват практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а и не разрешават горните въпроси. Решение № 264 от 25.10.2017г. по гр.д. № 5307/2016г. на ІV г.о. и Решение № 65 от 21.03.2017г. по гр.д. № 639/2016г. на ІV г.о. са неотносими; те дават разрешения как се определя пазарната цена на имот когато тя е от значение за основателността на предявен иск, а не за цената на иска. В Решение № 186 от 22.04.2010г. по гр.д. № 988/2009г. на ІІ г.о. обжалваемият интерес пред Върховния касационен съд е определен с отчитане пазарната цена на вещното право, но същевременно е изтъкнато, че данъчната оценка е относима при определяне цената на иска и родовата подсъдност. Следва да се отчете също, че това решение е постановено преди приемането на Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК, в което се съдържат разяснения относно цената на иска по вещни спорове. Прието е в тълкувателния акт, че по предявени искове за собственост или други вещни права цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска. Изрично е посочено, че съдът не е обвързан от посочената от ищеца цена на иска, а може служебно да повдига въпроса за цената на иска и в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. Обжалваното определение е в пълно съответствие с тези разяснения. Липсва и визираното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност. От съдържанието на обжалвания акт не е видно прилагане на закона в обратен смисъл, груби нарушения на правилата на формалната логика или нарушения на основополагащи правни принципи. Предвид горното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.