Определение № 55 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 155/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, подадена чрез гл. инспектор Д. М., против определение № 2485 от 28.09.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2746/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от КПКОНПИ частната жалба против определение № 868 от 01.07.2021 г. по гр. д. № 7468/2021 г. на Софийски градски съд, с което е спряно производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване по дело С-319/2019 г. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение и иска се отмяната му. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от насрещните страни по жалбата. В отговора си П. Г. А., Г. М. А. и М. М. А., поддържат, че жалбата е неоснователна, а В. М. А. изразява становище, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Обжалването на определение, с което се оставя без разглеждане частна жалба срещу определение за спиране на делото е въззивно, по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което наведените в приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК доводи следва да се ценят, като такива за неправилност. Настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е прието, че частната жалба на КПКОНПИ против определение № 868 от 01.07.2021 г. по гр. д. № 7468/2021 г. на Софийски градски съд, с което е спряно производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено от Софийски градски съд, по което е образувано дело С-319/2019 г. е процесуално недопустима, тъй като правното основание за спиране на производството е чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 631, ал. 1 и чл. 633 ГПК, а не по чл. 229, т. 4 ГПК и е изключено от инстанционен контрол, в каквато насока е и съдебната практика. Определението е правилно. Подадената от КПКОНПИ частната жалба срещу определението за спиране е недопустима по аргумент от чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Този извод не се променя от обстоятелството, че спирането е постановено не от националния съд, отправил преюдициалното запитване до СЕС, а от друг национален съд, който ще следва да съобрази при решаване на делото си даденото задължително разрешение от СЕС. С недопустимата частна жалба се атакува неподлежащ на обжалване съдебен акт – определение за спиране на производството по делото поради вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпрос, имащ значение за висящото пред Софийски градски съд първоинстанционно производство. Невъзможността за инстанционен контрол на определението по чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на същата разпоредба, без разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В този смисъл е практиката на ВКС, цитирана от въззивния съд в обжалваното определение, както и определение № 414 от 26.10.2020 г. по ч гр. д. № 2170/2020 г на ВКС, ІІІ г. о., определение № 220 от 28.05.21 г. по ч. гр. д. № 1686/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 60277 от 28.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3187/2021 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 422 от 29.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3211/2020 г. на ВКС, III г. о., споделяна от настоящия състав. Неправилното указание на Софийски градски съд, че постановеното определение по чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба, не може да създаде обжалваемост на същото. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение